Елате по-близо, деца мои, и слушайте. Стар съм вече, а спомените ми са дълги като пътя, който изминах от пепелта на Троя до зелените брегове на тази земя, която нарекохме Британия.
Аз съм Брут, наричан още Брутус Троянски, от рода на великия Еней. От него започва нашият род, и от него наследих съдбата да бродя, да губя и да съграждам. Казват, че съм първият цар на тази земя, но преди короната имаше изгнание, кръв и пророчества.
За моето раждане и проклятие
Баща ми беше Силвий, син на Асканий, а Асканий — син на самия Еней, който след падането на Троя се засели в Италия и положи основите на Алба Лонга. Още преди да се родя, съдбата хвърли сянка над живота ми.
Оракулът, когото повикаха, предсказа, че нероденото дете е избрано за велики дела, но ще причини смъртта и на двамата си родители. Дядо ми Асканий се разгневи и прогони пророка, ала думите му не можеха да бъдат изтрити.
Майка ми умря, когато ме роди. А когато пораснах и излязох на лов с баща си, стрелата ми — пусната без зла умисъл — го уби. Така пророчеството се изпълни. За това деяние, макар и неволно, бях прокуден от Алба Лонга и осъден да нося вината си по света.
В Гърция и освобождението на троянците
Пътят ме отведе в Гърция, където открих нещо, което промени съдбата ми — поробени троянци, мои братя по кръв и памет. Те бяха оцелели след Троянската война, но бяха пречупени и забравени.
Станах техен водач. Вдигнахме оръжие срещу цар Пандрас и след дълги битки го заловихме жив при нощно нападение. Поставих условията си ясно: свободата на всички троянци, кораби, платна, припаси за дълъг път и ръката на дъщеря му за моя съпруга. Той се съгласи — животът му зависеше от това.
Пророчеството на богинята Диана
Скоро след отплаването ни стъпихме на пуст остров. Там открихме изоставен храм на богинята Диана. Извършихме жертвоприношение и аз легнах пред нейната статуя. В съня си получих видение.
Диана ми разкри, че съдбата ми е да се заселя на острови в далечния западен океан — земи, обитавани само от шепа великани. Там щях да основа ново царство и да дам дом на народа си.
Нови спътници и войните в Галия
Преминахме през Северна Африка, срещнахме сирените и едва не загинахме, но съдбата ни пощади. Край бреговете на Тиреново море се присъедини към нас друга група троянци, водени от могъщия воин Корней, силен като планина и верен като брат.
В Галия Корней предизвика гнева на царя на Аквитания, след като ловува в неговите гори без позволение. Войната беше жестока. В нея загина Турон, мой племенник. На мястото, където изгорихме тялото му, основах град и го нарекох Тур, за да живее името му вечно.
Победихме в много битки, но галите бяха твърде многобройни. Затова се върнахме на корабите си и поехме към земята, наречена тогава Албион.
Заселването в Албион
Слязохме на брега при залива на Тотнес, в земите на днешен Девън. Там срещнахме великани — диви и жестоки. Сразихме ги и очистихме земята.
Аз преименувах острова на свое име и станах негов цар. На Корней дадох власт над земята, която нарекохме Корнуол — на негово име.
По време на едно празненство великани ни нападнаха отново. Убихме всички, освен техния вожд — грамадния Гоемагот. Заловихме го жив и го изправихме срещу Корней. В двубоя Корней го хвърли от висока скала в морето, и земята се освободи от последния си звяр.
Троя Нова и краят на пътя
На брега на река Темза основах град и го нарекох Троя Нова. С времето името му се промени на Триновантум, а вие вече го познавате като Лондон.
Създадох закони за народа си и управлявах двадесет и четири години. Когато почувствах, че дните ми намаляват, разделих земята между синовете си:
-
Локринус получи Англия,
-
Албанактус — Шотландия,
-
Камбер — Уелс.
За рода и паметта
Някои казват, че родът ми води началото си от Хам, син на Ной. Други — че съм син на Хисицион, син на Алан, потомък на Яфет. Истината е скрита в древните книги, но едно е сигурно — кръвта ни е стара като света.
Разказват още, че братята ми Франк, Алеман и Роман положили началото на народи, които и днес носят техните имена.
Запомнете, деца мои:
не аз избрах пътя си — пътят избра мен.
А докато помните тези думи, Троя ще живее — тук, сред мъглите на Британия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар