Кръговратът ЛИЛА или знакът на ДУЛО. Символика

Кръговратът ЛИЛА

РУ ЛИЛА УР

Основният знак и в трите символа от кръговрата ЛИЛА, е знакът УР – Y.

Той е третият по ред, но тъй като е общ и за трите, ще започна с него.

Долната вертикална линия от знака, е символ за физическото Ядро – за това, че в него има само едно нещо и то е Втората противоположност. Тази вертикална линия е станала знак за цифрата едно и звука И.

Горната разклонена част от знака, е символ за Полето, което се състои от двете тежнения, на двете противоположности.

Точката, където се съединяват трите линии, е символ за долната граница – между Ядрото и Полето (материята). Звукът за долната граница – между Ядрото и Полето в езика Бхаджа, е У. Затова V – горната разклонена част от знака, в латинския език се чете У. Най-известният пример за това е името на световноизвестната компания за бижута и козметика BVLGARI.

А целият знак УР – Y, е станал графичен знак за звука У, в българската писменост. Той се изписва триходово, но практиката не търпи разхищение на време и движения и днес неговото изписване е станало двуходово – У.

Какво символизира знакът УР?

Той е символ за това, че долната граница – У, между Ядрото и Полето вече е отворена навън и Ядрото излъчва.

В действителността УР, е това което наблюдават астрономите върху слънчевата повърхност, в най-долния слой на слънчевата хелиосфера, над самото ядро. Там, където се образуват гранулите.

Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg

В древността УР, е символизиран със змия, дракон или огнедишащ змей, който е обвил ядрото.

Виж: http://photojournal.jpl.nasa.gov/jpegMod/PIA03149_modest.jpg

В Индия, УР – „Васуки или Шеша, е цар на морските дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Обитава водите на първичния океан. Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята вече трябва да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света.”

И понеже цялото материално многообразие на Земята е изтекло през Ур, змиите се считат за най-мъдрите същества, а кобрата е свещено животно, както в Индия, така и в древен Египет. Можем често да я видим над главата на фараона от древните стенописи. Там, тя е наричана Уреус.

Виж: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/38/Tutanchamun_Maske.jpg

А ето от къде е взет графичния знак Y, символ за долната граница Ур.

Понятието УР, е едно от най-значимите в ученето Балкхара. Затова го срещаме на много места в историческите карти на Евразия. На първо място е Ур – столицата на древната държава Самар (Шумер). В Ур е роден и от там е излязъл библейският Абрахам (Аврам). Абрахам, е символ за непроявеният Брахма. За да се прояви и изяви, той трябва да напусне УР (така е и според Библията).

Следват: Урук – друг шумерски град, името на шумерския владетел Хамурапи, езерото Урмия, държавата Урарту, планината и реката Урал, Усурийската тайга, небето Уран от митологията, областта Дуран (Туран), езикът Урду, титлата Гуру.

До наше време, в съвременна България са достигнали: старото име на странджанското село Българи – Ургури, бойният вик на българските войни – Ура, сватбеното знаме –Уруглица. Думите урна, уруки, ураган . Но най-важното достигнало до нас от УР, е българското народностно име Ури.

От историята са ни известни следните български клонове: хайландур, вхондур, котрагури, утигури, оногондури.

От УР, са имената и на други народи. Такива са: могъщите древни хурити, а един от клоновете им е наречен, балхарис. Най-мощната хуритска държава е Митани, със столица Вашукани (Васукани). Васуки, в индийската митология е цар на всички змии.

От УР са римските авгури, народите: сури (сирийци), асури (асирийци), тури – турани, курди (кюрди), урси (руси), а в западен Китай и днес живее народът уйгури.

Вероятно, от написаното по-горе се досещате, че Ури, означава и змии. Още от древността, до наши дни в Индия змиите са наричани наги. И днес, в източна Индия съществува щат с името Нагаланд. А от древността е известно названието нагомъдреци. За да разберем, кои са нагомъдреците, ще цитирам кратък текст, от книга на Петър Добрев.

„И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци – средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи.”

Дали пък няма връзка, между урите и нагомъдреците?

Вторият знак е РУ.

 Той, е знакът УР, с добавена хоризонтална линия през точката, където се сливат долната – отвесна и горните две разклонени линии. Това означава, че през долната граница – У, между Полето и Ядрото, може да се осъществява само движението втичане в Ядрото. Добавената хоризонтална линия е символ, за затворената за излъчване долна граница – У.

От РУ, в съвременния български език са думите: руша, разрушавам, рутя, ругая, руда, рудник и рудар.

В Индия, едно от имената бог Шива, в разрушителния му аспект е Рудра. За него е написано следното: „Ревящ, виещ, бог на бурите,господар на смъртта и времето.Годината е неговият лък, за тетива му служи собствената сянка, той е нощта на Страшния съд. Той е черния дим, издигащ се над погребалните клади. Рудра е баща на Рудри и Марути.”

Знакът РУ, е останал в окултизма с два варианта. Първият, е петолъчка с върха надолу, а вторият – лице на брадат козел. И двата знака са с отрицателен смисъл, символи на инволюцията.    

Първият – основният знак в кръговрата, е ЛИЛА – IYI.

Двете отвесни линии встрани от УР, са символ за двете противоположности, за двете им тежнения и за това, че кръговратът се извършва в двете посоки – надолу и нагоре.

Лявата отвесна линия – ЛИ, е символ за първата половина от кръговрата ЛИЛА. Тя е равнозначна на периода Марса, от кръговрата КХАН. По време на ЛИ, посоката е низходяща – раздвояване на противоположностите и придвижване на Втората, от Вакуума до Ядрото. Полето и пространството се свиват, а времето тече обратно. Краят на ЛИ, е РУ.

През този полупериод се осъществява КХАЛИ – разграждане на материята. В Индия, това е едно от имената на богинята КАЛИ. За нея е написано: „Богинята унищожителка, Кали черната. Тя е Джаганмата – владетелка на материалния свят, която оставя след себе си само смърт и разрушения и всява страх и ужас.

Изобразяват я като чернолика жена с искрящи и жадуващи кръв очи, от които капе човешка кръв. Навървени около шията и висят човешки черепи, змии опасват шията и като огърлица, а във всяка от десетте си ръце държи оръжие. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг.”

Дясната отвесна линия – ЛА, е символ за втората половина от кръговрата ЛИЛА. Тя е равнозначна на периода Самар, от кръговрата КХАН. По време на ЛА, посоката е възходяща – обединение на противоположностите и придвижване на Втората, от Ядрото до Междузвездния вакуум. Полето и пространството се разширяват, а времето тече в права посока. Началото на ЛА, е УР.
 

През този полупериод се осъществява КХАЛА – изграждане на материята. В Индия, това е едно от имената на бог Шива, в неговия градивен аспект, КАЛА. За него е написано: „Кала черният, бог на времето и на смъртта (времето е стареене и смърт).”

А за целия кръговрат ЛИЛА, в Индия се казва следното: „Любовната игра на боговете, на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на всичко и на земята върху която живеем. След пълното си сливане се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато трае божествената любов. Раздялата превръща света в прах.”

Също в Индия, Раса – Лила означава: „Танц на сътворяването, изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.”

Знакът ЛИЛА, е най-стойностният знак от древните графични символи и ако ние – българите искаме да осъществим отново връзката си с древността и мъдростта на нашите деди, Знакът ЛИЛА, трябва да е нашият духовен герб.

В знамената на много народи са изобразени символи от Балкхара, наричани днес езотерични. Такива са знамената на Япония, Корея, Израел. Всички знамена с кръст, с двуглав и едноглав орел. Цветовете на много от тях също са символи.

В подкрепа на това, че ЛИЛА по право е нашият идеен герб, е фактът, че навсякъде където е имало българи, знакът ЛИЛА е откриван в изобилие, като графити.
www.spiralata.net

Авитохолъ жытъ лтъ 300, родъ ему Дуло, а лтъ ем(у) диломъ твиремъ

Първо искам да спомена, че съм любител историк и моля да за извинение ако предизвикам усмивките на много учени хора, но все пак смятам, че имам право на мнение.

Отскоро се занимавам с именника на българските князе и попаднах на една силна взаимовръзка на имената на князете с датата на възкачване на престола на владетеля. По-точно една взаимовръзка между българският зодиак, българския календар и имената на българските князе или ханове.

Малко хора правят разликата между български зодиак и българския календар. А тя е, че българският календар произлиза от древния Български Зодиак.

Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.

• Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.

• Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.

Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.

Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.

Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.

Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.

 Устройството на българския календар не е сложно, а по преценка на специалистите е уникално заради начина на разпределянето на дните, седмиците и месеците в годината. 364 е наречено “златно календарно число”, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 (2 са полугодията, 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон). Всеки сезон започва винаги в неделя и свършва винаги в събота. Всяка година една и съща дата съответства на един и същи ден от седмицата.

Всяка група от 12 години е обединена в един цикъл. В 12-годишния цикъл годините носят названията на зодиакални съзвездия с имена на животни:

12-годишният цикъл е свързан с движението на планетата Юпитер около Слънцето – една орбитална обиколка е приблизително равна на 12 (11,86) земни години. Наименованията на годините от 12-годишния цикъл са били следните: 

глиган – докс

самур – сомор, шъши, съсел, каран

вол – шегор

тигър – барс, баръс

заек – дван

змей – вер, хала, кала, драгон

змия – дилом, селен

кон – таг, теку, имен, алаш

маймуна – писин, себек (заради “писин” понякога се бърка с котка)

овен – север, севар, сура, рас

петел – тох, тах, таш

куче – етх

Всеки пет 12-годишни цикъла образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специален ден, извън календарните дни, чрез който се компенсират натрупаните разлики във времето през изминалите години. За необходимостта от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други народи. Шумерите са наричали този период “сос”, във връзка с тяхното име на Сириус – „Сот”. Африканското племе догони празнува деня “сиги” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специален празник.

60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при създаването на древния българския календар са ползвани дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически изчисления.Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.

Българският календар е най-точния в света – това доказава серионзните астрономически познания на древните българи. За това е твърде вероятно, преди възкачването си на престола, българския владетел да изисква от колобрите си един сериозен анализ на небесните тела  за тяхното позитивно или негативно влияние във определен момент на начлото на царуването. Че името на владетеля ,не се избира случайно, и още повече – че се избира в съответсвие на българския зодиак и календар може да се докаже за много от нашите ханове и царе, анализирайки имената или прозвищата им. Тази традиция според мен се спазва дори до края на ВБЦ.

Моето мнение, че Авитохол и Атила са две различни лица, от рода Дуло,живели в различно време.  Авитохол, живя 300 години – това са точно 5 цикъла от 60 години. Годината му бе дилом (змия) твирем (четвърти месец).  Наследникът му Ирник също започва управлението си от година дилом (змия) твирем (четвърти месец). Тук с помощта на конвертор между григориянския и български календар можем с относителна точност да установим периода на царуване на Ирник. Годините дилом по това време са 441г.,453, 465г. прави впечатление, че именно 453г. се посочва от някои историци като годината на смъртта на Атила и е логично да приемем, че е и годината на царуване и на Ирник. Ако се върнем тогава 300 години назад, се получава 153г. от н.е. , която е пак година дилом (змей). Горе-долу по това време според моите знания са и първите източници за българите на европейския континент (ако приемем разбира се, чемитичния Авитохол повежда (част)българите идващи от Балхара- Бактрия.)

Рещаващо за произхода на името Авитохол е дадения месец твирем –четвърти. Според Григориянския календар този месец съответства на 24 март до 23 април, тоест краят на зодията Риби до почти края на зодията Овен. Тук е разковничето на мистерията -  цитирам: «Превода на името е следния -  „в най-стария индоирански език - санскрит - се срещат думата АВИ, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък.»

Докато повечето историци търсят аналогиия със сърната, за мен е повече от ясно, че Авитохол може да означава потомък на дивата овца или по-точно Авитохол, родения в месеца твирем –на овена, годината дилом (на змията). Съвпадение? Едва ли, защото много от следващите български князе в Именника следват подобна логика (начало на изследванията ми има на http://didanov.blog.bg/history/2015/09/17/bylgarskite-care-izbirat-imenata-si-spored-drevnobylgarskata.1392492)

За опростен пример, ще дам старата българска традиция да се кръщават децата в съответствие на най-близкия църковен празник, Георги – Гергьовден, Христо –Коледа, Маргарита – Цветница. Какво общо тук има църковния с българския календар, ще попита някой? Общото е, че Гергориянският календар е леко изменена несъвершена версия на древния български календар(за това планирам отделен постинг).

Друг пример са имената на княз Борис, производно от барс, баръс. - възкачил се в годината на барса, Калоян, прозиводно на Кала-Хала-Змей възкачил се в годината на Змея. Надявам се, че бях полезен и очаквам с нетърпение вашето мнение.

българското значение на дните от седмицата

Българската седмица е започвала с Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи, или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот. Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават останалите дни от седмицата.
Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като начален ден на седмицата. Не е наречен и Вторник, защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като начален ден на седмицата.
Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. Дори и днес в шоплука може да се чуе „оди по мене“ – „върви след мен“.
Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.
Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда – среда. С това се указва, че Срядата е действителната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е начален, неброен ден.
Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.

 

Последният ден има лично, а не бройно име – Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои думата събор. Възможно е това да е смисълът на Събота – завършек.
В календара, ползван в Съединените щати днес, седмицата започва от Неделя.
Как са изписвали датите в древността?
Водещо е било астраведичното начало, а астраведичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията или месецът от календара и след това денят и годината.
И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет – преди полунощ и след полунощ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.


източник http://megavselena.bg

Предизборен хумор от миналото столетие

Политически портрети
Избирател
Среден ръст. Засукани мустаци. Примигва с едното око. Нещо като любовница, която се кълне непрекъснато във вярност, но веднага те напуска, ако изгубиш състоянието си. Преди избори е особено кокетлив и желае да го ухажват. След избори винаги се оплаква, че са го изоставили.
Кандидат за депутат
Има осанка на пътуващ агент. Носи със себе си винаги мостри без стойност, които показва на избирателите. Умее да рекламира добре стоката си и да черни конкурентите си. Мил. Обича народа. Би дал живота си за народното благоденствие. Преди избори е далекоглед: вижда те отдалече, усмихва ти се и ти протяга ръка. След избори загубва зрението си и не може да види по-далече от носа си.
Опозиционер
Прави винаги на инат на Правителството и постоянно се оплаква като вдовица… Малко изпосталял. Винаги си гледа на карти и кафе какво му носи бъдещето.
Правителствен
Ръст среден. Дух висок. Морал нисък. Постоянно загрижен за съдбата на държавата. Занимава се, освен с личните си работи, и с ходатайства за свои близки. Едно нещо мрази на тоя свят – опозицията; за едно само съжалява – че още не е станал министър.
Министър
Началник на държавата. Държи в ръцете си портфейла на едно министерство. Понякога се сбърква и взима не портфейла, а портмонето на министерството. Крайно религиозен е и затова, когато има да одобрява търгове, винаги си шепне молитвата: „Не веди нас во изкушение“.
Камара
На политически език се казва Парламент, а на демагогски – Народно събрание. Народът се събира там, за да гледа от галериите как неговите избраници се учат на пехливанлък и цирково изкуство. Притежава огромна библиотека от стенографирани речи. Тия речи не се дават на ученици и малолетни, защото новият закон за просветата забранява да се поднасят на младежта книги с лошо съдържание.
В-к „Щурец“, ноември 1933 г.

В-к "Людокос", ноември 1913 г., автор: Райко Алексиев

Сравнения
1. Предизборните партийни агитации и сватосването си приличат по това, че и в двата случая хвалбите за непорочност нямат край. Различават се по това, че непорочна кандидатка за женитба все може да се случи, но непорочна партия – в никой случай.
2. Избори и женитба си приличат по това, че в изборите приятелите вземат най-голямо участие в изборния ден, а при женитбата участието на приятелите се предвижда по-късно.
3. Пропаднал в изборите кандидат и отритнат годеник си приличат по това, че и в двата случая много става мъчно на човека. Различават се по това, че отритнатият годеник има възможност веднага да се кандидатира на друго място, а пропадналият кандидат трябва да чака нови избори.
В-к „Щурец“, февруари 1934 г.

Автор: Илиана Иванова, Изгубената България

На колене за общото! Стига индивидуални (демократични) вирения на главите и носовете

Да увлечеш една жена – наистина е нещо необикновено, защото жената е стар комита и може така да нареди обстоятелствата, че докато се усетиш, вместо да я увлечеш – сам да й се вплетеш в пъклените примки и да се понесеш подире й като сомнабул безрасъден.

Да увлечеш подире си нужното, за изборния делител, число избиратели, чиито глас ще те завлече в лоното на парламента също е факт от значение, защото все пак, не е лесно да убедиш чрез платформи(лъжи) и чрез убедителни аргументи (почерпки) две хиляди народни (Божи) гласове да си въобразяват, че гласувайки за теб, правят добре на себе си.

Да увлечеш подир себе си едно от петте цепени недоцепени крила на собствената си партия и да му станеш шеф също е трудна работа. И трудността се състои не в цепенето (от цепене по-лесно от нашите родни нрави няма) – а в шефството. Защото наистина ,трудно е да станеш шеф, макар и на едно крило, или на една проскубана опашка, при наличността на безкрайните шефски апетити, които са задръстили всички партии, крила и опашки и обещават, че скоро ще  превърнат всички тези групировки на бойни шефове в ядра без редници.

Трудни са значи, всички гореспоменати увличания. Но да увлечеш няколко хиляди души и с едно махване на ръка да ги накараш да паднат на колене на мокрия паваж, в трудна...и непонятна за нашите понятия работа? Толкова непонятна, че ти иде да се усъмниш в индивидуалните (мисловни) качества на тия, които падат на колене по повелението на един направен също от плът и кръв човек и то в епохата на демокрацията, парламентаризма и други подобни шлагери.

Но непонятното си е непонятно, а факта си е факт.

И случи се това на един голям мюнхенски площад във времето, когато неволята така беше притиснала добродушните баварци, че не им оставаше време да се опомнят и да разберат, как така може един бифтек да струва един билион 1 0000 000 000 000 марки!

Площадът беше задръстен от хора в униформи, край него стърчаха мълчаливи полицаи, зад полицаите с равнодушие се спираха чужденци, наводнили Мюнхен с мародерските си инстинкти за евтина плячка, а зад всичко това изправен на перилата на някакъв паметник бълваше огън и жар някакъв човек с малки, подстригани мустаци и черен перчем. Чуваха се откъслечни фрази за величието на Германия, за неволята и вероятно за много още неща, които ясно не се разбираха, защото огненото „Хайл“ изревавано периодически от няколко хиляди гърла, заглушаваше речта на мъжествения оратор с черния перчем и оглушаваше площада.

По едно време ораторът доби такъв вид, че заприлича на нашенски депутат пред касиране. Но тъкмо разпалването му стигна до най-високия си градус и перчема му щръкна, като гребена на махленско петле, готово за бой, хладни звуци на далечни фанфари процепиха въздуха, и над главите на огромната тълпа, някъде откъм „Арката на победата“ се мярнаха блестящите върхове на някакви знамена.

-Провокация, изръмжа до нас някакъв облечен в униформа младеж и поясни словоохотливо, че правителствения диктатор на Бавария – злият и враждебния Кар, изпраща войска да разтури събранието на националистите.

Ние, бидейки усетили, веднъж около врата си на студената ласка на една немска палка, когато в Берлин от любопитство бяхме се тикнали там, дето въобще не ни беше мястото, при тези констатации стратегически отстъпихме зад един дебел електрически стълб, но спокойния вид на оратора и перчема, който си беше прекъснал речта и втренчено гледаше по посока на знамената, ни окуражи и ние наново излязохме на предна линия...проявявайки родния навик към гледане на сеир.

И когато фанфарите запращяха по наблизу и над главите на сивата смълчана маса ясно се очертаха бойни военни знамена, ораторът с перчема напружи на горе ръка и с тромбонния тембър на своя глас изрева повелително:

-Ахтунг! Бойните знамена на армията идат! За тия, които проляха кръвта си под тия знамена – на колене!

И всичко се срина на колене върху мокрия паваж, без да съобразява, че ще си измачка кантовете на изгладените панталони.

Истински на колене, така – и с двете колене, както старите баби правят пред иконите, чисто немско „на колене“, което няма нищо общо с препоръчаното от протокола на нашите родни нрави за такива случаи конфузно и плахо прививане на клюкавците, напълняющо ролята на коленичене.

Нищо общо казвам ви, нямаше с онова плахо и комично поприклякване, което сте виждали от гражданството (почитемото), когато при някоя заря с церемонии му кажат да падне на колене за мъртвите.

И всред коленичилата тълпа и без помощта на полицейско престараване се откри строен кордон, по който премина армията с бойните знамена. И стана това, каквото въобще става по немската земя. Властта, която намери за удобно да изпрати армията да премине през площада, дето едно фанатизирано движение молитствуваше пред идеите си, си каза мълчаливо думата и подчерта, „че ако някой мърда срещу ръжена, ще има с какво да се посрещне“, а и фанатизираното движение й отвърна с комплимента, че ако мърда то мърда за същата цел, за която си се люляли по всики посоки на компаса свещенните бойни знамена.

Не знаем, сриналата се на колене немска тълпа, дали е усещала тръпки по гърба си! Но ний, чужденеца, безстрастния сеирджия, усетихме как мравки полазиха по нас и накараха и кожата ни и самотните ни душички да трепнат.

Да трепнат от вълнение, че все пак има народи, които падат на колене за нещо и от скръб, че у нас никога и за нищо не се коленичи – а от немай къде, от кумова срама, един вид се само прикляква – и то само в най-краен случай.

А кой беше този човек, който с един замах на ръката су, срина на земята десет хиляди души?

Хитлер.

Бояджията Хитлер, както подигравателно до скоро го наричаха някои наши политици, съжелявайки немския народ, че се е увлякъл по един човек, който даже не е шеф на отцепено партийно крило, когато те самите не могат да накарат никого да коленичи по тяхна воля, но даже  не могат да съберат и гласове нужни им за да стигнат един изборен делител – въпреки, че са „шефове“.

Ний драги, не сме политици и не проумяваме, кой в кого трябва да се увлича. Но чувствуваме, че увлечението е нещо добро- ще се лута, ще се мъти, ще се бистри и накрая ще даде резултат. Стига да има една десница, която да може магически да заповядва.

-На колене за общото! Стига индивидуални (демократични) вирения на главите и носовете..за честното!

В-к Щурец 1933г.