Обсадите на Марцианопол и Пловдив от готите

Бележки

ГИБИ ТОМ 1

„черният“ Данай и „белият“ Кадъм

„черният“ Данай и „белият“ Кадъм

Напоследък царува мнението, че предците на днешните гърци, хората на Данай са тъмно египетско или етиопско племе пришълец по тракийските земи на древен Пелопонес и Балканския полуостров. Но дали е наистина така?

Първи сведения за Данай намираме в надпис върху мрамнорна плоча на остров Парос:

„От времето когато първият петдесетвеслов кораб съоръжен от Данай пръв доплавал от Египет в Елада и бил наречен пентиконтор, а дъщерята на Данай ...и ... (Х)елика, и Архедика, като се отделили от другите, основали светилището на  Атина Линдия и направили жертвоприношение в ... Линд10 на Родос изминали 1247 години (1511/10), а се случило когато в Атина бил цар Ерихтон.“

За непознати с древната история Данай и Египт са братя близнаци, синове на египетски цар Бал, Баал ил Ваал. Бал разделил царството си между синовете си на Данай се паднало Либия, на Египт Арабия. Друг техен брат е Кефей цар на древна Етиопия.

По известни причини Данай със своите хора и 50-те си дъщери напуска Египет в посока Родос, а оттам се насочва към Балканите и по-точно царството на Аргоския цар Геланор или неговите наследници на Пелопонес.  Данай злоупотребява с гостоприемството на Геланор и завзема властта за себе си и хората си, като в последствие принуждава местното пеласгийско население да се нарича на него – данайци. Освен това според легендите 50-те сина на неговият брат близнак Египт, вземат насила за жени 50-те дъщери на Данай. Тези дъщери по заповед на Данай обаче в деня на сватбата си убиват синовете на Египт. Изключение прави Химнетестра, която спасява жениха си Линкей с неговото обещание да не я докосва и остави целомъдрена. Тази история може разбира се да е пеувеличена с годините, но общо взето първите Данайци не са страдали от особени морални задръжки, с една дума извършили – варварство според древните представи. Но дали наистина са били с тъмна африканска кожа? Известно е, че подложени от раждането си на изгарящото африканско слънце много представители на бялата раса стават тъмни или матови, ако добавим и смесване на кръвта с местните жители на Египет картината става лесно за разгадаване.

Но – много от авторите, които се доверяват на тези истории умишлено или не, забравят една друга част от древната история на Данайевия род и по точно- прабабата на Данай е митичната Йо, дъщеря на Иас цар на Аргос (на старогръцки: Ἰάσος, Iasos в гръцката митология е цар на Аргос през 16 век пр.н.е., син на Триоп и брат на Агенор, Месена, Пеласг и Ксантос).

Според Георги Батаклиев:

„Йо можем да наречем спокойно и пра-прабаба на Херкулес (Херакъл). Докато бягала от изпратения от Хера стършел, тя стигнала до скалата, където бил окован Прометей. Той ѝ предсказал, че след като преминела Босфора, щяла да стане отново човек, и от нейния род щял да произлезе най-великият герой на Гърция – Херкулес. (Аполодор (II 1,3). Йо избягала през Йонийско море към Египет, където била превърнала отново в човек от Зевс. Там тя родила сина на Зевс -Епаф. По-късно се омъжила за египетски цар Телегон. Нейният правнук – Данай, се върнал в Гърция със своите 50 дъщери (данаидите). В Египет Йо е почитана с името Изида.“

Ио избягва или напуска именно пеласгийският Аргос на Пелопонес. И не само тя – брат на Баал (бащата на близнаците Данай и Египт)е бил царят на Сидон Агенор, определян като финикийски цар, тоест преставител на бялата раса. Освен това синовете на именно този Агенор се казват Кадъм, Тасос, Килик, Феникс или Финей и дъщеря Европа. Именно търсейки отвлечената си сестра братята заселват части от Мала Азия, Тракия и днешна Гърция.

С едно щракване на мишката по тема Кадъм или Кадмий в интернет и читателят ще се натъкне на множетсво материали за това, че Кадъм не е само финикиец,  но и вероятно с тракийски произход. Братята му съответно служат за епоними на областти населявано от дълбока древност от траките - Киликия, на град Тасос на ендоименния остров, както и Финей се води тракийски цар на остров Салмидесос на Черно море.

Редно е да се запитаме, ако Данай и дъщерите му бяха с тъмен цвят на кожата, то с какъв цвят на кожата е бил първият му братовчед Кадъм? Колкото и да е голямо вероятно кръвосмешение, то не би могло да се изрази толкова бързо в рамките на едно или две поколения. Освен това друга легенда разправя, че по времето, когато Данай се появява по пеласгиските земи (около 1500г. Пр.н.е.), в Египет поради голяма суша, местното египетско население набедило за виновни неегипетските си сънародници (разбирайте светлокожите чужденци)) и ги изгонило от царството. Това е е два ли съвпадение. Защото горе-долу по същотото време (а дали и по същата причина?) първите братовчеди на Данай – Кадъм, Тасос, Киликс (и Финей?) и синове на Агенор „търсят сестра си Европа“ с хората си и основават град след град. Кадъм даже преминава половината тогавашен свят, за да стигне до предгръцка Беотия и да основе градът Кадмия, известен по-късно като Тива.

Дядото на Данай и Египт, мъжът на Йо носи неегипетското (тракийско?) име  Телегон. Същото име носи и синът на Одисей от Цирцея. Мнозинството Данаиди – 50-те дъщери на Данай, носят трако-пеласгийски имена като Евридика, Лика, Хиподамея, Родия, Главка, Герга, Теано, Електра, Клеопатра, Подарка, Пиларга (Белагра?). Това определено не са египетски, а тракийски имена- защо тогава Данайките са набедени като тъмнокожи?

Не отричам, че Данай и хората му са дошли от днешна Африка, все пак самият баща на историята Херодот свидетелства за египтеския произход на гърците, цитирам:“ че типичната гръцка дреха е от африкански произход и, че погребалните обичаи на гърците са като тези на африканските номади“ ( Херодот, История, VI- 53, IV –190, IV-189 ).

 Не е сигурно обаче, че първите данайци са гърци, напротив те парадират с пеласгийският си произход по линия на Йо.Освен това Херодот е живял и творил горе-долу хиляда години по-късно от Данай и според мен твърденията му се отнасят за един по-късен период на преселване. Африканския произход на гърците е известен и на Плиний Стари. Сентенцията-Страхувай се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци,не е случайна. Но древните автори макар и да правят разлика между пеласги и данайци, не споменават,че последните са тъмна кожа. Точният израз е от Есхил, който описва гърците като пришълци от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към Данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” Някои хора автоматично свързват, хората живеещи край Нил, като тъмнокожи, либийците също не са били всички матови.

 Данаидите убиват съпрузите си

 Данаиди

 Според  много историци, египетската делта на Нил в древността се е населявала и управлявала от представители на бялата раса, включително и такива с тракийски произход. Такъв вероятно е ибил случаят по времето на Бел и Египт. Това се подкрепя от Хекатей от Абдера, гръцки историк от 4 век пр. Хр. ,който ни казва следното :“ че египтяните били притеснени от бедствия (за справка: 10-те язви в Изход от Стария завет) и за да успокоят гнева на боговете си, те изгонили всички неегиптяни от родните си земи. Част от тях, предвождани от Данай и Кадмус, мигрирали в Гърция, другите се разположили из Сирия и цялото източно средиземноморие, включително сегашен Израел. За предводител на вторите се е водел Мойсей.“ Тук Данай и първият му братовчед Кадъм са посочени като неегиптяни. Нека се запознаем накратко с исторята на Египет през този период:

„Аменемхет III /Nimaatre Amenemhat/ е фараон от Дванадесета династия на Древен Египет, син и наследник на Сенусрет III. Управлява през 1860 - 1814 г. пр.н.е. Неговото царуване се счита за златен век в историята на Средното царство на Египет.В края на царуването му серия от наводнения, заедно с неговата огромна строителна дейност, разклащат икономиката на Египет. Той също така позволява на хиксоси да се заселят като негови поданици в Делтата, но това щяло да доведе до дестабилизиране и падане на египетската власт в следващите пококоления. Около 1785 година пр.н.е., с отстлабването на властта на фараоните на Средното царство, азиатските имигранти в град Аварис установяват контрол в източната част на Делтата, принуждават централното правителство да се оттегли на юг в Тива и започват да се отнасят към фараона като към васал, дължащ им данък. Хиксосите („чуждестранни владетели“) имитират египетските модели на управление и се изобразяват като фараони, интегрирайки египетски елементи в своята култура.След своето оттегляне на юг тиванските владетели се оказват притиснати между хиксосите на север и техните нубийски съюзници, кушитите, на юг. След години на бездействие, Тива намира достатъчно сили, за да се изправи срещу хиксосите в конфликт, продължил повече от 30 години, до 1555 година пр.н.е. Фараоните Секененра Таа II и Камос успяват да удържат победи срещу нубийците, но едва наследникът на Камос Яхмос I с успешна поредица от военни кампании окончателно премахва присъствието на хиксосите в Египет. „ Какво разбираме от този текст – че Баал, Данай, Египт най-вероятно са чуждестранни владетели (хиксоси,според митологията наследници на пеласгийката Йо), които са се наричали фараони и са интегрирали египетски елементи в своята култура. Но впоследствие около 1555г. пр.е. биват изгонени от местните египтяни от делтата на Нил. Около 40г. по-късно Данай се появява около пеласгийския Аргос в Пелопонес, а първият му братовчед Кадъм в близка Беотия.(както разбираме от митологията преселението на първият преминава в посока Египет- Крит-Аргос, а на Кадъм Сидон-Тракия-Самотраки-Беотия-Тива).

И не само това, какво пише Есхил в поемата си Молителките, разказваща събитията около пристигането на Данай и Данаидите в Аргос:

„Нека Зевс, покровителят, с благостен взор се обърне към нашия сонм, долетял

от ръкавите с пясъка нежен, от Нил! Че далеч от земята на Зевса^[1],

съпределна на Сирия, бягаме ний, не защото за кърви пролети градът

ни осъжда на тежка прокуда, а защото не искаме с близките нам

синове на Египт в омерзителен брак да се съединим.

А баща ни Данай, вдъхновител суров и водител на нашето ято, реши

да приемем най-славната мъка — да се втурнем стремглаво по морската шир

и достигнем земята на Аргос^[2], а там с преславната люлка на нашия род,

произлязъл от бясната крава Ио̀^[3], под дъха и ръката на Зевса.

ХОР

Ще кажа кратка, ясна реч. Гордеем се, че сме аргивки, дъщери на плодната

юница. Туй ще потвърдят словата ми.  

ПЕЛАСГ

Невероятна е речта ви, странници, — как тъй аргивско ще е потеклото ви?

По-скоро на либийки ми приличате, и в никой случай — на жени тъдявашни.

При Нил цъфтят подобни вам растения, и майстори от Кипър са ударили

печата си връз тия женски образи. Така, индийки странствуващи, чувал съм,

не на коне, а на камили носят се из области, гранични с Етиопия.

Оприличил ви бих и на безмъжните сурови амазонки, ако носехте

колчани. Ала обяснете как така кръвта и потеклото ви са аргоски. ....

цялата поема тук https://chitanka.info/text/30725/3#textstart

Ясно е, че поколенията непосредствено преди и след Данай имат малко общо с коренните жители на Египет. Освен това най-вероятно данайците участващи 2 века по-късно в Троянската война на страната на ахейците са вероятно в болшинството си вече преименувани пеласги, населението преди Данай. Страбон свидетелства цитирайки Еврипид - "Данай, бащата на петдесет дъщери,след като влезе в Argos,построи жилището си в града и цяла цялата страна, установена със закон, че всички хора досега наречени пеласги да се наричат данайци».  Ако пеласгите подчинени на Данай започват да се наричат данайци, то какъв ли е произхода на данайците нарекли се по-ксъно елини?

древни градове в предгръцка Беотия

Автор Дилян Иванов посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Беотия е историко-географска област в Древна Гърция. Разположена е на втората по големина равнина в Гърция, след тази в Тесалия. Богата област, имала много полиси - Тива, Левктра, Орхомен, Платея, Лебадея. На северозапад граничи с Фокида (разделя ги планината Хеликон), а на югоизток с Атика (разделя ги планината Китерон). Известен военачалник е тиванецът Епаминонд, а в Лебадея има светилище на Зевс.Древните беотийци са известни с конницата си. През т.нар. класическа епоха Тива доминира в Беотия, като обединява полисите в Беотийски съюз, който е съюзник на Атина. Беотия и Тива са център на минойската цивилизация в Континентална Гърция.По време на гръко-персийските войни Тива е на страната на Персия. По време на пелопонеската война Тива е на страната на Спарта, разграбвайки Атика и превръщайки се в един от най-богатите полиси. Тиванската хегемония на Беотия в Древна Гърция в началото на 4 век пр.н.е. е унищожена след битката при Левктра и в битката при Мантинеа (362 - 361 г. пр.н.е.), след които т.нар. Тиванска хегемония престава да съществува.По времето на Александър Македонски Тива като главен полис на Беотия е разрушена символично, с цел да се покаже, че идва нов свят на Древна Македония, и на първата глобална империя в историята - тази на Александър Велики. Политическата сила на полиса е изчерпана. "Беотийците" били лоялни към Македония и подкрепяли македонските крале срещу Рим.

Ето градовете на тези древни хора в  Беотия ,  от ахейски времена   до  елинистичния период,  без да пропускаме митовете и легендите.:  Арна,   Куме,   Авлида,   Илесий,   Окалей,  Аспледон,   Глисант,  Лебадея,  Орхомен,  Аскра,   Мидея,  Теспии,   Тисба,   Харма,    Греи,  Ниса,   Етреса,   Медеон,  Платея,  Антедона,    Етеония,   Левктра,    Танагра,   Делий,  Схена,  Хизия, Ойнофита,   Гела, Хила,  Еритра,   Онхест,  Петеон,  Микалес,  Коронея,  Херонея,  Халиарт,  Елеон,   Скола,   Хирия,  Ореос=Хестиея,Птелей=Птелеон,Огигия, Кадмея=Хипотива=Теба  Тива 

Град Орхомен

 

Орхомен или Орхоменос (на гръцки: Ορχομενός, Δήμος Ορχομενού, Orchomenos) е град в Беотия (Гърция). Намира се на река Кефисос, на северозападния бряг на изсъхналото езеро Копаис. През древостта градът е обитаван от минийците. През втората половина на 2 хилядолетие Орхомен е главен град на голямо царство на микенската култура. Според древногръцката митология в Орхомен е скрит новороденият бог Дионис. Цар Атамант и жена му Ино обличат момчето в женски дрехи и той расте в женския отдел при тях.

   Минийците не бива да се бъркат или смесват с минойците. Минийците според древногръцката митология са полулегендарен автохтонен етнос обитавал ареала на егейската цивилизация в древността.Според Херодот, пеласгите изгонили минийците на остров Лемнос. Центърът на минийците бил град Орхомен в Беотия. Древногръцките източници не винаги ясно разграничават минийците от пеласгите. Минийците, аналогично на пеласгите, произхождат от легендарния цар Миний. Свързват се първоначално с Атика. Аргонавтите понякога са наричани и минийци.

  гробът на Орхомен

град Лѐвктра

Лѐвктра (на гръцки: Λεύκτρα, до 1915 Παραπούγγια, Парапунгия е селище в Древна Гърция, в Беотия, на десетина километра югозападно от Тива. Той е основно известно с важната битка при Левктра, в която тиванците под командването на Епаминонд побеждават спартанците. Спартанската хегемония е прекъсната след битката и тиванците стават новата сила в елинския свят до възхода на Македония.

град Арна

Арна или Арно също Меланипа (на старогръцки: Ἄρνη, Μελανίππη, Arne, Melanippe) в древногръцката митология е извънбрачна дъщеря на тесалийския цар Еол (прародител на еолийците) и на Меланипа, дъщеря на кентавъра Хирон. Тя е епоним на Арна (главният град на племената беотийци в Тесалия) и град Арна в Беотия. Според Диодор Арно  има от Посейдон два сина, близнаците Еол и Беот, които се раждат, след като баща ѝ я дава на Метапонт (цар на Икария), който ги осиновява. По-късно те убиват в конфликт неговата съпруга Автолита (или Теано). След това Арна бяга с нейните синове

Арна (на старогръцки: Ἄρνη, на латински: Arne) може да се отнася за:

    Арна, дъщеря на тесалийския цар Еол

    Арна, жителка на Сифнос, предава острова си на Минос от Крит

    Арна, село и община в северозападна Италия, автономен регион Вале д'Аоста

Думата арно в българския :

Арно хубаво, много добре

Арно време - хубаво време

Арна работа - хубава работа

Арно сте фанали! - Много сте хванали! /риболов/

град Куме

Вход към пещерата на Сибила в Куме

Куме (на латински: Cumae; на италиански: Cuma, на гръцки: Κύμη) е античен град в италианския регион Кампания севeрозападно от Неапол (община Баколи).Името произлиза вероятно от гръцкия град Кими на Евбея (на гръцки: Euböa, Εὔβοια, Eúboia), но евентуално и от гръцката дума κῦμα (kyma) "вълна̀" (заради вълнообразния силует на полуострова, на който се намира градът).Куме е основан около 750 г.пр.Хр. от гръцки колонисти от Халкида (Chalkida) и Еретрия и е първата гръцка колония в Италия. Местните италийски племена наричат заселниците Граи по името на беотийско племе — от това име произлиза общоиталийското название на елините Graeci, запазено и днес като гърци. По-късно колонията Куме основава и собствени колонии: Дикеархия и Неаполис.Чрез колонията Куме сред етруските прониква древногръцкото писмо в неговия евбейски вариант, което по-късно се развива в класическата латинска азбука[1].Куме става прочут като мястото, където пророчества Сибила от Куме. Нейната пещера днес е туристическа атракция.

 Куменската Сибила в Сикстинската капела:

град Авлида

Авлида (на старогръцки: Αυλίς, Авлис, на гръцки: Αυλίδα) е древногръцки пристанищен град в Беотия. Там, според Илиада се събрала ахейската флота преди да тръгне за Троя. В древни времена Авлида представлявала неголямо селище, в което имало светилище на Артемида.„Ифигения в Авлида“ e трагедия от Еврипид. Описва принасянето в жертва на Ифигения от баща ѝ Агамемнон. По време на жертвоприношението изпод олтара изпълзяла змия, изкачила се на дърво и там удушила 8 малки врабчета и майка им и после се превърнала в камък. Калхант направил извода, че предстоящата война ще продължи 9 години и на десета ще завърши с превземането на Троя.

град Танагра 

 III в. пр. н. е. Хераклип, Пътни картини I, 6—30

:" Град Танагра е раз­положен на една камениста стръмнина, като неговата глинеста почва блести отдалеч със своята белота. Преддверията на къ­щите и оцветените с восъчни бои картини са голяма украса на града. Той не е особено богат със земеделското си производство, но по своето производство на вино заема първо място в Беотия.
9. Жителите са в извънредно добро материално състояние, но по своя начин на живот са скромни; всички те са предимно земевладелци, а не работници-занаятчии. Те умеят да съблю­дават добре правото, верността и гостоприемството. На нужда­ещите се свои съграждани и на пътниците-чужденци те охотно даряват от онова, което имат, и щедро им позволяват да вземат от него, като при това са далеч от каквото и да било желание за обогатяване. Като местопребивание за чужденците Танагра е най-сигурният град в Беотия, защото тук цари искрено и стро­го отвращение към злосторството поради това, че неговите; жители са в състояние да се самозадоволяват и са трудолю­биви.”

град Платея 

Пазваний за Беотия и платейците в неговото „Описание на Елада“:

Беотия граничи с атиняните на няколко места в Атика, едно от които е там, където Платея се допира до Елевтери. Беотийците като народ са получили името си от Беот, който според легендата бил син на Итон и на нимфата Меланипе, а Итон бил син на Амфиктион. (Амфиктион е един от сниовете на Девкалион,внук на Прометей).Градовете се наричат понякога на имена на мъже, но в повечето случаи на жени. По мое мнение платейците първоначално били автохтонни; името им идва от Платея,която смятат, че била дъщеря на реката Асопос. Ясно е, че платейците също от древни времена били управлявани от царе; защото навсякъде в Елада в древни времена царството, а не демокрацията била установената форма на управление. Но платейците не знаят за друг цар, освен за Асопос и Китерон преди него, като твърдят, че последният дал името си на планината, а първият на реката. Аз смятам, че Платея, на която е наречен градът, също била дъщеря на цар Асопос, а не на реката.

Китерон (на гръцки: Κιθαιρών) в древногръцката митология е цар, епоним на планината Китерон. Първи цар на платейците, победил в състезание Хеликон.Според мита, Хера, разсърдена на Зевс, отива в Евбея. Зевс се допитва до мъдрия Китерон, който го съветва да облече дървена статуя в женски дрехи и да я отнесе с волска кола, казвайки, че празнува брака си с дъщерята на Асоп, Платея. След като вестта достига до Хера, тя веднага се появява, разкъсва дрехата на статуята и зарадвана, че вижда статуя, а не невеста, се сдобрява със Зевс. Оттогава се празнува празникът „Дедала“, по името на древното название на дървените статуи - „додала“. Според Павзаний празникът няма нищо общо с Дедал, чието рождено име е друго, а Дедал е само прозвище.Според друга версия в Китерон е влюбена еринията Тисифона. Той отхвърлил любовта ѝ и тя го убила с една от змиите в косите си.

Хеликон (на гръцки: Ελικών или Ελικώνας) е планина в областта Беотия, Централна Гърция, известна като седалището на бог Аполон и музите в древногръцката митология.В своята „Теогония“ древногръцкият поет Хезиод описва как на младини е пасял овце по склоновете на Хеликон, където Ерос и музите имали светилища. Планината го вдъхновява да опише произхода на боговете и става символ на поетично вдъхновение.Изворът, в който се оглеждал самовлюбеният Нарцис, също е в Хеликон.

ползвани източници 
Павзаний " Описание на Елада"
Уикипедия

"борбата" на Кадъм, данайците и Орфей за българската азбука

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Дедите ни със сигурност са имали своя писменост още в най-дълбока древност защото нашите думи чета, пиша, мастило, черта, резка, рабош отговарят прекрасно на санскритските четати, пимсати, машии, чири, рекха, рупака.

Предисторията,обясняваща откъде е произлязло финикийското писмо:

1. Архаични руни: 6000-5300 г.пр.Хр. Най-ранни образци- в обектите от "Културата Винча": Караново,Дупяк,Градешница,Винча,Тартария,Магурата,Хотница и пр.

2. Протошумерско писмо: 4000-3500 г.пр.Хр.

3. Архаични египетски йероглифи: 3500-3000 г.пр.Хр.

4. Предкитайски йероглифи: 3000-2500 г.пр.Хр.

5. Ашуйско (Ахейско) писмо: 2500-2000 г.пр.Хр.

6. Минойски писмености: 2000-1500 г.пр.Хр.

7. Микенски линеари: 1500-1000 г.пр.Хр.

8. Финикийско писмо: 1200-1000 г.пр.Хр.

9. Староеврейско писмо: 1000-800 г.пр.Хр.

10. Древногръцко и етруско писмо: 800-600 г.пр.Хр.

Финикийската азбука –начало или свързващо звено?

Известно е, че в твърде ранна епоха за дипломатическата си преписка и други официални документи финикийците използували клинописното писмо, което съдържало около 600 клинописни знака, нанасяни на влажни глинени плочки. Деловият и практичен финикиец искал сам да води сметките си и да разбира писмения документ, който получава или пък сам издава. Ето защо финикийците търсели по-удобна писменост.

В града Угарит се появило финикийско клинописно писмо, което дори получило известно разпространение и в Палестина. Но и то не задоволило финикиеца.И ето че в южната част на Финикия - по всяка вероятност в града Библ, се появило звуково писмо с много опростени знаци. Сигурно това не е станало изведнъж. Новото писмо наистина било гениално по своята простота. То съдържало само 22 знака и можело да се чертае на всякакъв материал - на глина, камък, папирус, пергамент.За да се стигне до това писмо, помогнал и самият им тогавашен език. Тези 22 знака отговаряли на 22-та съгласни звука, които имал финикийският език. Езикът, на който говорели финикийците има това интересно свойство, че основното значение на всяка дума се изразява чрез съчетаването на съгласните звукове. На финикийски език например отглаголното съществително "говорене" се изразява със съчетанието на трите съгласни Д Б Р; глаголът "той говори" се изразява със съчетанието "Ди-Бе-Р; причастието "говорещ" е "ДУ-БЕ-Р", съществителното "дума" е "Да-Бо-Р".Щом означавал с писмени знаци съгласните, финикиецът разбирал вече основното значение на написаната дума.

Това финикийско писмо имало все още известни недостатъци и непълноти. Понеже пишели само съгласните, писменият знак Т можел да се произнесе като Та, Ту , Ти, То, Те. Трудност в разчитането на думите представлявало и това, че финикийците, както повечето древни народи, включително гърците и римляните, при писането не отделяли думите една от друга с разстояние или някакъв разделителен знак. Така наредените една до друга съгласни, без да е означено докъде завършва едната дума и откъде започва другата, били действително трудни за разчитане и довеждали понякога до различни тълкувания на едни и същи знаци. За да преодолеят тези неясноти, финикийците постепенно измислили някои спомагателни знаци, които по произношение отговаряли на известни гласни звукове. Така например знакът "У" означавал звукове "У" и "О". Знакът "Й" се произнасял като звукове "И" и "Е".(Подобен знак при нас е било променливото "Е",с неговото премахване след 1944 година, се целяло да се разбие единството на източните и западните български говори. А от своя страна в Македония забранили знака "Ъ"...)Всяка дума следователно можела да се напише по два начина - непълен, когато са означени само съгласните, и пълен - когато са обозначени и съгласните и гласните звукове. Така постепенно финикийската азбука добила своя завършен вид.

Когато гърците влезли в контакт с финикийците, те се запознали и с тяхното писмо. Гърците бързо оценили неговата гениална простота и възможностите му да се пригоди към всеки език. Те направо възприели финикийските знаци, като с течение на времето изписването на някои от тях се видоизменили леко. За звуковете пък, свойствени само на гръцкия език, те измислили нови допълнителни знаци. Тази нова, лесно усвоима дори и за децата писменост бързо изместила сложното минойско писмо, което те заварили

Основният въпрос който ни вълнува е : получили са древните гърци азбуката си директно от Кадъм и преките му наследници?Според официалните данни гръцката азбука се заражда едва  8-9 век пр.н.е., а Кадъм според гръцките източници се заселва около 1500г. Или 600 години по-рано на Балканите. Данай идва в Пелопонес по същото време. И двамата заварват местното автохонно тракийско население на пеласгите, земите носят името Пеласгия. Дали на данайците им е трябвало 6 века за да усвоят финикийската азбука или просто са копирали от заварените пеласги?

 Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците.  Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.

Плиний твърди, че пеласгите ( а не гърците) са занесли азбуката в Лациум (това е областта, в която бива основан Рим). Водещата роля на нашите предци в ранното римско общество е подсказана от Плутарх, който предавайки различните версии за създаването на Вечният град споделя, че той бил селище на войнствените пеласги. Еврипид също споменава тракийски книги. А неотдавна американски учени изследващи Гордион ( древната столица на Фригия)  установиха, че тракийските надписи са доста по-стари от гръцките... Знаейки всичко това, какви изводи трябва да си направи един непредубеден човек? 

Орфей и тракийското писмо

Един от големите изследователи на окултните учения, френския писател, философ и музиколог, автор на пиеси и исторически трудове, философ и историк Едуар Шюре:

“В Родопски храм, в сандък от кедър, Орфей е държал многочислени свитъци папируси с египетски иероглифи, таблички на езика на бесите и финикийски писмена“. Едно от доказателствата за това от писмените източници е, че в Европидовата трагедия – “Алекстида”, хорът търсел лечебна сила в тракийските таблички, написани от Орфей.Едуард Шюре го определя като гений на “духовна Елада”. При това, когато той пише своята книга “Велики посветени – светилата на Изтока” в края на XIX век няма наука тракология. България е още под турско робство.С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.

Никола Гигов обаче пише : „На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.И още: „Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги. Запечатал съм и такова признание: В манастира Куталис в Палестина се пазят сведения, в които се сочи, че Евангелието се е четяло на бески език“.Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”. В Родопите и на остров Самотраки е бил изграден свещеният култов език на траките, достъпен за малцина – само за посветените. Проф. Николай Овчаров казва че в 2 хил пр.Хр. светилището в с. Татул е посещавано от хора от Мала Азия и от о-в Крит.

Орфей е написал и много произведения, познати ни от по-късни преписи на гръцки език сред, които епическата му поема “Аргонафти” от 1384 стиха, която е запазена до днес, “Химни за мистериите” – разказващи за силата на природата и в различните тайнства, “Ритака” – магически песни за целебните свойства на кристалите и камъните и “Магическа ботаника” – за лечебните свойства на родопските треви. Орфей е имал прочута лекарска школа. Негови ученици са били” Лин, Мидас, Евролп и други видни личности и лечители на древността.

Това е силната лечителска Орфеева традиция. Гърците, които обичат Орфей, създават през V в.пр.н.е. бронзово огледало, на което е изобразен Орфей – но не с традиционната си лира, а с
„кошница с книжни свитъци“. Хипократ и Гален признават, че са се учили от лечителските дарби на Орфей и са ползвали „негови рецепти“ за лечение.

Омир от Орфеевият род

Факт е, че сред античните автори е имало представители на „тракийски“ племена. Достатъчно е да се споменат поетите Орфей, Олен, Лин, Тамир, Мусей и др.;  Дионисий Тракът се е казвал авторът на първата граматика (II век преди Христа), и др. 
 „Траки“ са били Омир и Хесиод - преки потомци на Орфей. „Трак“, потомък на тракийския цар Орол, е бил и големият античен историк Тукидид. Траки са били поетът Мелет, философът (ученик на Сократ, основоположник на киническата философска школа) Антистен, баснописецът Езоп, ср.

В свободен и съкратен превод на български: Еланик, Дамаст и Ферекид извеждат неговия (на Омир) род от Орфей. Бащата на Омир се е казвал Майон, а на Хесиод (бащата - НТ) се е казвал Дион, те произхождат от Апелид, Меланоп, Епифрад, Харифъм, Филотерпей, Идмонид, Евклей, Дорион, Орфей.

По такъв начин, според Хеланик, Дамаст и Ферекид излиза, че Хесиод и Омир са братовчеди, синове на двама братя, чийто баща се е казвал Апелид, който пък е потомък на Орфей в осмо поколение.

И след като първата книга на гръцки език (вж. цитата по-горе) се появява три века по-късно от Омир и Хезиод, то е съвсем логичен въпросът: на какъв език ще са писали тези преки потомци на "трака" Орфей? Как е станало така, че ние днес четем произведенията на траките Орфей, Омир и Хезиод на старогръцки, къде са оригиналите на произведенията им?

Варварските имена на гръцките богове

Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така: Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „Страбон „География” кн.7- / 10 /

цитат от богослова свети Климент Александрийски:

В превод на български: … че повечето от тях (от  най-древните мъдреци и философи) –бяха варвари по произход, и са се образовали от варвари, няма смисъл и да се говори: Питагор е бил по произход тирен; Антистен – фръг, а Орфей одръз, или трак…

 В случая е важно да се отбележи, че всъщност и голяма част от тъй наречените “елински” имена са по произход “варварски”, сиреч чужди. Че гърците са заимствали думи от „варварите“ , го твърди Сократ в диалога си “Кратил”:

На български: ...много имена елините са заимствали от варварите, особено тези елини, които живеят сред варварите“.А според Херодот едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.“ (вж. по-долу оригиналния цитат от Херодот):

Същото твърдят и съвременни специалисти по старогръцки език. Според известния руски антиковед, философ и лингвист А.Ф. Лосев, догръцки са имената на Хера, Аполон, Лето, Хефест и Арес. По-късно той добавя в списъка на негръцки имена също и Хермес и Ирида. Всъщност, списъкът е отворен – особено ако се вземе предвид горе приведеното мнение на Херодот, че почти всички имена на „елинските“ богове не са гръцки. Например немският лингвист Фик счита за негръцко (фригийско, а значи и тракийско) и името на обиталището на Зевс:  „Олимп“

Можем да направим заключението че дори и българската азбука да е с тракийско-финикийски корени, то тя определено не  е взаимствана от гръцката такава, напротив – и гръцката и латинската азбуки са взаимствани от нашите предци трако-пеласгите.

http://www.kvantov-prehod.org

http://sparotok.blog.bg

www.atil.blog.bg