Полковник Борис Дрангов - напътствия за българина!

Полковник Борис Стоянов Дрангов (1872–1917) е български офицер и военен педагог. Автор е на редица съчинения като "Помни войната! Съвети за строеви офицери" и др.

    Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!

    В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България.

    Две смърти няма, без една не може!

    Животът не се мери по дължина, а по съдържание.

    За да победим врага, трябва не да разрушим веществената му сила, а да убием духа му.

    Изплашеният е полуразбит.

    Колкото и да ни струва победата, всякога поражението ще ни струва повече.

    Нападай неприятеля всякъде, където го срещнеш; щастието се усмихва само на смелите.

    На страха очите са четири.

    Няма умирачка по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая — да сложиш живота си за благото на родната земя.

    За Родината е по-важно не да пролеете вашата кръв за нея, а тази на врага.

    От страх и умният изгубва ума си.

    Предпочитай да бъдеш осъден за излишна смелост, отколкото за излишна предпазливост.

    Заслужената награда не трябва да чака.

    По-голямата смелост побеждава по-малката.

    Справедливата похвала е благоухание. Недей я пази за споминалите се.

    Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело.

    За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове/ Евангелие на Матея Глава 9:17/ Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р. /– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно , чисто метете стълбата само отгоре надолу!

Големите българи - проф. Димитър Съселов!

Димитър Д. Съселов (на английски: Dimitar Sasselov) е български астроном, професор в Харвардския университет (Кеймбридж, Масачузетс, САЩ).

Астрономът Димитър Съселов е роден в София, син е на архитекта Димитър Съселов и внук на автора на исторически студии за прабългарите, Димитър Съсълов.

Завършва прогимназия в Несебър и ГПАЕ "Гео Милев" в Бургас. Следва във Физическия факултет на Софийски университет.

Още като студент, през 1980 г., негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание, което става повод да получи покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Съселов емигрира едва след началото на реформите в България, но и преди това работи за научната си степен в Торонто, успоредно със защитената през 1988 г. кандидатска дисертация по физика.

През 1998 г. е поканен за професор в „Харвард“, където между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по астрономия. Понастоящем е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.

Научни интереси и приноси

Димитър Съселов се занимава с изследвания на връзката между материя и лъчение. Научните му интереси се простират от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите, до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики.

Последните му изследвания, с които добива и международна известност, са свързани с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Чрез разработения от Съселов и сътрудниците му метод на транзитното търсене те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.

Автор е на книгите „Stellar Pulsation“ (2001) и „Pulsating Stars“ (1998).

Екипът на Димитър Съселов посредством телескопа „Кеплер“ на базата на така нареченият „транзитен метод“ открива стотици планети подобни на Земята, като експериментално е установено, че по-голяма част от планетите са с размера на нашата планета. Той твърди, че само в рамките на нашата галактика съществуват над 100 милиона планети сравними по размер със Земята.[2]. Само за няколко години 60 от тях ще бъдат изучени детайлно. Според Съселов науката е в процес на предопределяне на живота който познаваме и ще измени мирогледа на човечеството до неузнаваемост в близките години.

„              Вселената и животът са заедно и в пространството и във времето. Животът може да е незначителен по размери, но е значим във времето. Животът и Вселената съпоставени един към друг, са като дете и родител, родител и потомък. Какво означава това? Показва ни, че тази концепция за незначителност която научихме от принципа на Коперник, е изцяло грешна. Има огромен, значим потенциал в живота в тази Вселена - особено сега, когато знаем, че места като Земятя са често срещани. И този значим потенциал е също и наш потенциал. И ако ние сме икономите на нашата планета Земя и на нейната биосфера, по-добре да разберем космическата значимост и да направим нещо. Нека започнем нова революция в края на старата, заедно със синтетичната биология, като път за преобразуване на нашата среда и нашето бъдеще.“


уикипедия

http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=G6oPDNfOHFQ

Големите българи - Иван Ночев , българинът на чието погребение присъстват трима американски президента!

Иван (Джон) Стефанов Ночев (на английски: John Notchev) е български авиоинженер, участвал в изобретяването на двигателите на модула "Орел" (мисия Аполо 11), с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната.

Живот и кариера

Иван Ночев е роден на 23 септември 1916 в Карлово. От малък Иван Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод Арсенал, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. По-късно основава Аеропланната работилница към летище "Марино поле" - Карлово.

През 1942 с група авиотехници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас.

През 1951 Иван Ночев заминава за Канада, където работи в Канадаеър. През 1956 заминава за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън в отдел Конвеър. През 1962 д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания - Лансиа (Lancea).

Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула "Орел" с космонавтите на Луната, като гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява желание да се завърне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му. Иван Ночев почива на 13 март 1991 г. в Сан Диего, Калифорния. На неговото погребение присъстват трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=YMIdC-iI3Eg

уикипедия

Райна Касабова - първата жена в света участвала в боен полет!!

По време на Балканската война (1912-1913) Касабова е на 15 години и служи като доброволка в полевата болница край Одрин.

На 30 октомври 1912 г. тя взема участие в боен полет със самолет “Воазен” с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от Аеродрум Мустафа паша, като полетът им продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.

Ледник Касабова на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Райна Касабова.

Когато неудържимото народно вълнение от Балканската война достига и до старопланинския градец Карлово с неговите 7 хиляди жители, Райна, възпитана в патриотичен дух, напуска гимназията и заминава за София. Там изкарва самарянски курс и ето я на фронта, в Първа полска подвижна болница. Работата е много трудна, а и опасна. Появява се петнист тиф, коремен тиф, дизентерия, холера. Всичко понасяхме безропотно, ще разказва тя след време.

Палатковата болница е при град Мустафа паша (след Освобождението - Свиленград). Наблизо, в местността “Момини ливади”, е летището на наскоро сформираното Първо аеропланно отделение, което отскоро извършва и бойни полети. В писмо до свои близки Райна споделя: “Всяко тяхно излитане събуждаше у мен особено чувство на гордост, а едновременно с това с трепет ние очаквахме да се върнат живи и здрави. Как да ви опиша този героизъм, който проявяваха нашите авиатори от това време? Повечето от тях бяха самоотвержени хора, които ясно виждаха големите опасности… Но те не се страхуваха от големите изненади на въздуха. Летяха и пускаха позиви и гранати над Одрин. Такива смели синове на България са за уважение и ние ценяхме техните подвизи”.

В самия край на октомври 1912 г. няколко самарянки от болницата гостуват по съседски на летището. Там е напрегнато като на фронт. Времето е приятно, някои от летците почиват, други се стягат да излетят. Райна Касабова и една нейна колежка с момичешко любопитство се навъртат около самолета “Воазен”, френски тип. А може би не е заради самолета, а заради

24-годишния “неустрашим авиатор” Стефан Ганчев Калинов, лясковчанин от учителско семейство, мургав хубавеляк, наричан от колегите си “Черният принц”

В някогашните вестници се твърди, че красивият и духовит летец подкачил момичетата на шега дали не искат самите те да летят с него, да сплашат турците? На летеца, който рискува всеки ден живота си, му отива да се шегува с две свенливи девойки, но ето че едното от тях заявява, че… да, иска да лети. Райна Касабова неволно си припомня за майка си, за баща си, за вуйчо си - обесен от турците… И решава, че трябва да докаже, поне на себе си, че е достойна за това родолюбиво и храбро семейство.

Подпоручик Калинов не може да скрие изненадата си, но няма как да си вземе назад кавалерската покана. Освен това му харесва дързостта на момичето и му се иска да я подложи на проверка докрай. И веднага тръгва към началника си да вземе разрешение. А началникът му е поручик Радул Милков, 29-годишният летец, който заедно с Продан Таракчиев само две седмици преди това извършват невероятен подвиг: с ръчни бомби от самолет атакуват турски позиции при гара Караагач. Това е първата в света бомбардировка от самолет.

Не се знае какви са били доводите на Калинов, но началникът поема отговорността подпоручикът да направи една разходчица “из въздушните простори” над летището. Нали самият Милков вече е разхождал така няколко момичета - две сестри българки във Франция, а тук пък – една гимназистка и една самарянка (сестрата на художника В. В. Верешчагин, автор на прочутата картина-триптих “На Шипка всичко е спокойно…”). На тръгване подпоручикът прави знак към Одрин, т.е. уведомява началника си, че полетът няма да е развлекателен.

Райна Касабова не е изплашена, въпреки че знае за наскоро загиналия летец Христо Топракчиев. Дават й кожено палто, шапка и очила. Заема втората седалка в самолета - мястото на пилот наблюдател. Излитат. След време тя пише:

Сърцето ми се сви смъртно, макар че си давах кураж… Подпоручикът ми показа надолу с ръка и видях дълги ровове - окопите. След малко видях други ровове и вече много къщи и минарета. Подпоручик Калинов ми показа с ръка да хвърлям позивите и аз развързах връзките и последователно хвърлях двата вързопа, които се разхвърчаха на стотици места...

По-късно за вестниците Райна ще каже, че наближавайки прочутата джамия “Султан Селим”, е викнала на летеца да дигне самолета по-високо, за да не се блъснат в минарето й. Позивите подканят турските военни части да се предадат, за да няма излишни жертви. Но от турските позиции ги обстрелват с оръдия, даже с пушки. После ще се разбере, че на няколко места е пробито дясното крило на самолета.

Минават 45 минути от излитането им и долу Радул Милков вече се притеснява. Най-после те се връщат и всички радостни ги посрещат на летището. Райна Касабова, макар и с “бледичко лице”, сияе. Едва по-късно ще осъзнае своя подвиг – вече е първата жена в света, участвала в боен полет на самолет!

Съпричастен към събитието, Радул Милков набързо спретва почерпка в базата - чай, бисквити, коняк, шоколад… След войната капитан Стефан Калинов заедно с един механик изработват български самолет от типа “Воазен”, но това е вече в 1915 г. За съжаление, при изпитателен полет през юли същата година той загива, това е втората жертва, която дава нашата авиация.

Райна Касабова живее 71 г. Според Цветан Цеков, изследовател на българското въздухоплаване, тя дори спечелва един конкурс за красавици във Варна. През септември 1963 г., когато Валентина Терешкова, първата жена космонавтка, гостува у нас, двете жени, две епохи в покоряването на въздушното пространство, се срещат и разговарят.

По дълбоко интимни причини Райна Касабова не се омъжва и остава самотна милосърдна сестра. Когато умира през 1969 г., подир ковчега й крачи само един човек - ветеранът авиатор Георги Хайверов.

За разлика от самарянката Юлия Вревска, която има добре поддържана гробница, гробът на Райна Касабова днес трудно може да се открие в карловските гробища. Но в това отношение българинът има зловеща и срамна традиция, гробове нямат повечето от неговите достойни синове и дъщери, оставили своите имена в историята.

Петя АЛЕКСАНДРОВА, Блиц

Славата на първите български орли!

Много са величавите събития, факти и личности още от създаването на българската държава до наши дни, независимо от различните превратности, които са историческа гордост за всеки българин по света. Едно от тези събития е бойната прослава на българската авиационна мощ, която изгря през месец октомври 1912 година над турските укрепления при Одрин благодарение на храбрите и самоотвержени български орли. С техните имена започва един безкраен низ от имена на летци герои, който със сигурност ще продължи и в далечното бъдеще. Именно на родните летци и тяхната безпределна преданост и човешки възможности се дължи оцеляването и възходът на нашата авиация въпреки трудните условия както в миналото, така и днес.
На 17 септември 1912 г. в България е обявена мобилизация, която предизвиква спонтанен възторг в населението и надежда за край на нечовешките страдания и кланета. В манифеста към българския народ, издаден на 5 октомври 1912 г. от цар Фердинад и правителството за обявяването на Балканската война, се казва: „След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците правда и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили… Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!”.
Край Свиленград още в първите дни след мобилизацията младите български войници и командири само за няколко дена подготвят първото бойно летище в света с всички палатки, постройки и хангари за него. Техните имена остават в българската история: поручик Димитър Сакеларов, поручик Симеон Петров, поручик Христо Топракчиев, поручик Никифор Богданов, подпоручик Стефан Калинов, авиомеханиците Иван Каролев, Иван Платников, Илия Младенов, Иван Симеонов, редник Стоян Д. Терзийски, командирът на Първо аеропланно отделение поручик Радул Милков и доброволците Сотир Черкезов, Сава Попов, Асен Хр. Йорданов, Цвятко Старипавлов и Васил Златаров.
Прославата на българска авиационна мощ, която започва с одринската епопея, е свързана неразривно с името на летецът подполковник о.з. Радул Милков, командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, с покоряващо умение да командва подчинените си. Той е завършил 26-и випуск на Военното училище на Негово Величество през септември 1906 година, а през 1912-а след конкурс заминава за Берлин за обучение за летателна правоспособност. Първоначално получава своята теоретична и практическа подготовка в училището на Райт, а след това продължава за кратко обучението си в училището на Албатрос в Йоханистал до Берлин. С отличен успех полага пилотски изпит и получава бревета на германския императорски аероклуб. Веднага с обявяването на Балканската война Радул Милков е назначен за командир на Първо аеропланно отделение на летището край Свиленград и на 14 октомври 1912 година пристига от Берлин, за да поеме частта си.
На 15 октомври на новото летище с влак вече е пристигнал и първият „Албатрос”. Всички офицери, механици и войници заедно успяват да сглобят крилете му и той е напълно готов. Българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев са първите летци в света, които извършват бойно летене над турските укрепления при Одрин и пишат първата страница в българското въздухоплаване. Част от екипа на военното летище край Свиленград е и редник Стоян Терзийски, който едва завършил гимназия е призован в армията. Той започва бойния си път в Първо аеропланно отделение на летището край Свиленград рамо до рамо с най-големите асове на българската авиация. За него командирът Радул Милков е записал: „Като часовой в пълно бойно снаряжение, застанал с пушка при нозе до дясното крило на биплана „Воазен”, поверен на поручик Калинов – това беше нашият Стоянчо, самоук техник, дясната ръка на механика Илия Младенов. Когато минавах край него, стой стоеше изопнат като пружина и с очи впити в мене:
- Казвай, Стоянчо!
- Искам да хвърча, господин поручик!
Това желание аз му изпълних. Не съм виждал по-щастлив човек през живота си от него тогава!”. Терзийски е и запален фотограф, той е първият редник наблюдател и фотограф от аероплан в историята на авиацията и командирът два пъти прелетява със своя редник за фоторазузнаване над турските позиции и укрепления, преди да падне бъде хвърлена първата бомба над Одрин. На 16 октомври 1912 година в 8.30 сутринта, преди полета, мокрите снимки са готови. По-късно, към 9 часа, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Радул Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника. Там наблизо е поручик Таракчиев, балонист, който изявява желание да участва в полета. Двамата се качват на самолета, като взимат със себе си и бомби – за поручик Милков разузнаването вече е спорено, по-важната цел е да се бомбардира противника. Два часа по-късно, след полета над джамията „Султан Сулим” и хвърлените бомби над гара Карагач, двамата са посрещнати на летището с неописуема радост.
Само две години по-късно командирът Радул Милков и редникът фотограф Стоян Д. Терзийски отново са заедно – този път на летище „Белица”. По предписание на началника на инженерните войски при щаба на действащата армия Терзийски е назначен и „изпълнява най-акуратно длъжността военен наблюдател от аероплан, понеже отлично владее фотографията, както и стрелба с картечница и ориентировка - топография”. Бойният път на о.з. поручик Стоян Терзийски завършва с участието му в четири войни, две ранявания, награди с ордени първа и четвърта степен „За храброст”, със знака на българските летци военни наблюдатели и с медал „За боева заслуга” от Втората световна война.
След Балканската война Радул Милков е произведен в чин капитан и постъпва в Главното военновъздухоплавателно училище в Дьобериц и получава бревет за флугмайстер (майстор-летец). Завръщайки се в България, е командир на аеропланна рота, а през Първата световна война е назначен за началник на първо аеропланно отделение при летище „Белица”. През декември 1918 година е произведен в чин майор и е назначен за командир на въздухоплавателна дружина, в чийто състав е и балонната група на гр. Ямбол. О.з. полковник Радул Милков е награден както с български ордени „За храброст”, така и с ордена „Св. Александър” с корона, с „Железен кръст” Първа и Втора класа от германското военно разузнаване. В своята книга „Из страниците на българската военна авиация” Радул Милков пише: „Нека всеки българин знае бойните подвизи на своите сънародници летци.
В много отношения хората от бойното ято на Радул Милков са първи в света:
- Първият редник фотограф – Стоян Димитров Терзийски, с когото излиза поручик Радул Милков на аерофоторазузнаване, преди първата бомба да бъде хвърлена над турските позиции.
- Първият летец, извършил нощен полет за разузнаване и бомбардиране - Симеон Константинов Петров.
- Първият загинал боен летец - Христо Андреев Топракчиев.
- уПървата жена, летяла на боен самолет и хвърляла позиви – Райна Василева Касабова.
- Първото изобретение бомбодържател вместо кошница за бомбите е на поручик Стефан Ганчев Калинов.
- Първите доброволци: Асен Христов Йорданов, 15-годишен, конструктор от световна величина – негови разработки са „летящите клепости” – "Боинг В-27" и „Дъглас ДС” (Дакота), а учебниците му са използвани от американските и британските въздушни сили. Цветан Лазаров Разаров, 16-годишен, основоположник на българското самолетостроене – аероконструктор, полковник, професор.
Легендарните подвизи в българската авиационна история продължават да се редят и през Втората световна война от следващите български орли: от ”живата торпила”, безсмъртния капитан Димитър Списаревски до бранителя на София и страшилището за „летящите крепости” генерал-майор Стоян Стоянов. Може би затова Великите сили не могат да простят на малка България за способните и умни български летци и през 1919 година се забранява на страната ни да има военна авиация и наборна армия. Както тогава, так и днес се посяга на военния ни потенциал.
новинар.бг

Хаджи Боко 2014

Наскоро прочетох Хаджи Димитър на Ботев и толкова ме хвана яд и мъка на днешната простотия и безхаберие и антибългарщина, че седнах и надрасках този съвременен вариант на Хаджи Димитър, идеалът на много млади българи. Това е и специален подарък за най-добрата баба на света.

Хаджи Боко

Жив е той жив е – там във Бояна,

потънал в лаври лежи и пъшка,

юнак с шкембе, лице сковано,

бистришки тигър с рейтинг могъщи.

На една страна захвърлил каска,

на друга палка на две строшена,

очи темнеят, глава се люшка,

с смс-и проклина цяла вселена!

Лежи юнакът, а в парламента,

далаверата и без него силно тече,

а юнакът нагло изпозва момента,

и на плажа лежерно дупе пече.

Избори идват....Пейте журналисти,

тези напразни обещания. Грей и ти слънце

в таз робска земя! Ще се измъкне

и този юнак...Но млъкни сърце!

Този който се продаде в бой за кокала,

той духовно умира. Той не жали

ни земя и небе, ни звяр и природа

само СРСета за него песни пеят.....

Денем му сянка пази поп-жрица,

и прокорор му кротко егото ближе,

над него сокол, лобистка птица,

и тя се за брат, за юнака грижи!

Настане вечер, месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен,

гора зашуми, вятър повее,

юнакът си пее просташката песен!

И съпартийци в скъпи премени,

по негов сигнал песен поемват,

напълнят джобове с пачки зелени

и при юнакът дойдат, та седнат.

 Един за донос език си развърже,

друг го плисне с водка студена,

трета го с език целуне бърже,

а той я гледа – продажна, засмена!

“Кажи ми сестро де е Пашата?

де са неговите бойни дружини?

кажи ми – пък ми вземи парата,

аз не искам сестро в затвор да загина!“

И плеснат с ръце па се прегърнат,

и гърмят с шампанско по небесата,

ядат и пият, дорде усъмнат,

къде ли е духа на Караджата?...

Но съмна се вече! И на Балкана,

народът лежи – кръвта му тече,

сами си ближем лютата рана,

а слънцето пак пече ли – пече!

На Изпращане 2014

Това е съвременният вариант на Ботевото На Прощаване погледнат през моята призма.

На Изпращане      

Не плачи майко, не тъжи,

че станах, ази емигрант,

чужд майко, сред чужди,

та тебе клета оставих

за поредното чедо да жалиш!

но кълни майко, проклинай

таз държавна черна прокуда

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина,

да ходим и да се скитаме,

немили, клети, недраги!

аз зная майко, мил съм ти

че може в срам да потъна

ах утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи ми какво да правя

кат си ме майко родила,

със сърце честно и българско,

та сърце майко не трае,

да гледа мутра да бесней,

над бащино ми огнище,

там дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там дето либе бедно, но хубаво,

от колата ми очи не вдигаше,

и с онази алчна усмивка,

в портфейла ги жадно впиеше,

там дето  бащи и братя,

един друга нож си забиват

и черно завиждат на мене!

ах мале – майко българска,

прости ме и веч прощавай,

аз вече куфар нарамих

и унило бягам отново,

от мизерията ни безмерна.

там аз майко в Европа

за мило майко, за драго,

 за теб, за баща и братя

на работа ще се заловя,

не за честта майко,юнашка,

а за парата тъй дълго желана.

а ти га чуеш майнольо,

че всички тръгнат от село,

пред парламента да скачат,

ти излез майко – питай ги,

де ти е чедо остало.

ако ти кажат, че азе,

не скачам и не викам оставка,

тогаз майко не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

Не-храни–майка излезе!

но иди майко у дома,

и с сърце всичко разкажи,

на мойте братя български,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им се хвана, замина,

затуй, че клетник не трая,

пред глупаци глава да скланя,

сиромашко тегло да гледа!

кажи им майко да помнят,

да помнят да не забравят,

кога по земя българска,

политици майко душмани,

предават мило и драго,

на чужденци и на ортаци,

продават без съвест земята

земята, майко българската!

p.s дано ни паднат на мушката,

на пушката, майко на саблята,

и дето ги срещнат тез душмани

с куршум да ги поздравят,

а пък със сабя помилват...