Чистката след 9 септември преди Народния съд

източник

Според един комунист, в чиято вярност в комунизма не можем да се съмняваме - Димитър Иванов, работил от 1976 до 1990 година в ДС отдел Шести в Шесто управление призовава:

«бърза и безмилостна разправа със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните и техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПОГИВАТ И ХОРА ЧИЯТО ЕДИНСТВЕНА ВИНА Е ЧЕ ИМАТ ЛИЧНИ НЕПРИЯТЕЛИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ИЛИ РАЗПОЛАГАТ С НЕУДОБНА ЗА ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ" (Д> Иванов «От десети до Десети» 2004г.)

Ето един пример :

Бившият специален "агент на прикритие" от ДС през 70-те и 80-те години Стойне Христов. В едно интервю на Ваня Панова с него той отговаря:

"Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че агент № 5 беше Тодор Живков.
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузов, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя."

[caption id="attachment_1588" align="alignleft" width="293"] Мирчо Спасов[/caption]

.....На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

Че е имало масови избивания без съд и присъда СПОР НЯМА, въпросът е КОЛКО?

На 16 ноември 1944г. Антон Югов докладва в Политбюро, че до този момент са арестувани 28 630 души. След 4 дни министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев съобщава на Георги Димитров в Москва, че пред Народният съд ще бъдат изправени 10 000 души. Къде изчезват останалите арестувани 18 630 души?

Нека чуем интервюто на журналиста Наско МАНДАДЖИЕВ с Мирчо Спасов:

» В това време генералът ръководеше отдел “Задгранични кадри” на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили. Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре. Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: “Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на “Мечката” /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови”.

Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време.

Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”, пристигали каруци с хора от града и селата, камиони “Опел блиц” от провинцията, използвали и влакове.

Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).

Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: “Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне”.

И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите. “Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”

Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота… Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с “нощта на дългите ножове”.

Според данните , които народния обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП, до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6.10.1944г. за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души..

Георги Петров

5000 за по-малко от месец, а до 20.11 има още месец и половина..

през октомври 1944г. ж България пристига американския журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9.09. е около 10 000. А според Димитър Иванов са около 20 000. Според професор Шарланов известните досега надеждни архивни материали утвърждават цифрата 30 000.

Да чуем какво казват вождовете:

„ЦК на БКП  съобщава на 15.09.1944г. Г. Димитров  :“в първите дни на революцията, стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце.“

На 1.10. му съобщават още:

“във връзка с известно недоволство , изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища“ извън високопарните слова на другарите какво разбираме от този текст

1.има незаконна чистка (убийства без съд и присъда)

2. 2.съюзните партии на БКП в правителството са недоволни от изключителното насилие и жестокостта
3. 3.чистката (убийствата и арестите) няма да спре, но ще продължи под друга „по-приемлива за обществото форма“ на "Народен съд"

Докато съдът започне да действа (както казва Трайчо Костов), негласната ликвидация на лица без съд и присъда продължи....

Вестник „Работническо дело“ на 25.09.1944г. призовава в своята уводна статия „Отмъщение“ :“Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!“

Министърът на войната Дамян Велчев не издържа и на 15.11.1944г. изпраща доклад до Министерски съвет, в който пише че само за 2 месеца от 9.09. до 15.09.1944г. бяха убити или безследно изчезнали 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани) 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени. За сравнение разстреляните в Катинското клане полски генерали,офицери,подофицери и войници наброява малко над 4000!

Дамян Велчев www.lostbulgaria.com

На 20.12.1944г. НС започва да съди. Колко партизански глави обаче трябваше да бъдат отмъстени?

Във връзка с НС Цола Драгойчева възлага на ОФ комитетите и кметствата да съберат данни за „Загиналите по време на фашизма“ – според тези данни загиналите през годините 1923-1941 са 5134, а през 1941-44г. са  2320.

Според сведение за издевателствата на фашистите“ съхранявано в Архива на МВР, общият брой на убитите партизани, ятаци и съчувственици от всички партии през годините 1941-44 е 1937 души.

В обвинителната си реч главния обвинител Георги Петров ще каже, че през 1941-44 гражданските и военните съдилища са издали 3299 смъртни присъди, от тях изпълнени били 357. Според друг официален документ, предоставен на 6.01.1945г. на главния прокурор на министъра на правосъдието от военно-съдебната служба на Министерството на войната от 01.1941 до 09.1944г. военните съдилища са осъдили на смърт 1590 лица, от тях екзекутирани са били 199 души.

Коя от тези цифри си бе поставил да постигне за цел Народния съд?

В края на 1946г. Васил Коларов съобщава на мирната конференция в Париж, че по време на съпротивата през годините 1941-1944 в България са загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци, а общо жертвите след 9 юни 1923 до 09.1944г. надминавали 35 000 души и тази цифра изглежда е била тайният ориентир на незаконното и на законното възмездие.

ползвани източници

http://desebg.com/ и откъси от Книгата на Стефан Цанев "Български Хроники" Том 4
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Амазонки и сармати по поречението на Амазонка (Танаис-Дон)

източник

 

Река Танаис (днешна Дон) се наричала Амазонка или Амазония,според преданията записани от гръцкия историк Херодот през 5 век пр.н.е. също според други на бреговете на Меотийско море (Азовско) и по долното течение на река Дон някога живели войнствените жени амазонки.

Първоначално те обитавали бреговете на река Термодонт по всяка вероятност река Хелис, днешната Кизил-Ирмак в Мала Азия, на южният бряг на Черно море. Преданията разказват, че част от тях, след жестоки битки попаднали в плен на гърците, и били отправени на три кораба в Елада, но по пътя успели да убият всички пазачи и след дълго лутане стигнали земите на скитите, в местността Кремна, на брега на Азовско море.(Меотида не съществува по времето на аргонавтите и на старите гръцки карти) Оттук, както разказва Хеланик, съвременник на Херодот, амазонките нападнали живеещи в близост народи и даже стигнали до Атика (Гърция).

Амазонките се считали дъщери на бога на войната Арес, били отлични ездачки, носили желязно оръжие, меч, копие, кош и лък. За своето мъжество и телосложение те се считали по-скоро за мъже, отколкото жени и даже в битките и геройските подвизи превъзхождали в много мъжете.

източник

Нека обърнем особено внимание на Хекатей - старогръцки писател, историк, географ и политик. Принадлежи към първите историци (задно с Кадъм от Милет), които предават древните генеалогии. Хекатей се споменава като автор на два труда: географски – „Периегеза“ (Земеописание) и исторически – „Генеалогии“. „Земеописание“ е в две книги, едната за Европа, а другата – за Азия. С методите си на изложение, съчетаващи география, етнография и история, Хекатей се счита за предшественик на Херодот, а заедно с Анаксимандър – за основоположник на научната география.

Относно произхода на амазонките според Хекатей те говорили на тракийски диалект!

за етимологията на думата амазонка вижте тук :"Произход и етимология на амазонките"

източник

 И ето гръцко-римския историк Плутарх през първи век от н.е., ползвайки древните митове за амазонките, записал следното предание за тях на река Амазонка или Дон:

«Един цар, владеещ долното течение на реката му се родил син от амазонката Лизипа, който нарекли Танаис. Танаис възмъжал и показвал велики военни способности: точно стрелял с лък и притежаващ необикновена физическа сила, превъзходно владеел меча и копието, въздържал се във всичко, странял от жените, почитал само бог Арес и накрая си дал обет за целомъдреност.

Богинята Афродита, жалейки да го съблазни, много пъти му се явявала в образите на прекрасни момичета, но младия красавец равнодушно ги подминавал, твърдо спазвайки своята клетва. Решила да отмъсти за това пренебрежение, богинята го накарала да се влюби в собствената си майка. В началото Танаис мъжествено се борил със своята страст, но накрая не можел да се бори повече със себе си и желаейки да остане верен на своята клетва, се хвърлил от високия бряг на река Амазонка и оттогава реката започнала да се нарича и Танаис. (Плутарх «Танаис» гл. ХІV, 1-2.)

Дори и това да е само мит или легенда, е нужно да се отбележи, че според най-новите научни изследвания , в основата на всеки мит, всяка легенда има определена доза истина. Скитите пристигнали в съвременна южна Русия от Азия около 15 век преди новата ера според Херодот. Гордият, свободолюбив народ на Сарматия се появил в сегашното Заддоние също от Азия, Мидия, по молба на скитите, за защита от техните врагове.

Тези народи били родствени и говорели един и същи език, но само на различни наречия.  Скитите били земеделци, а сарматите всичките воини, дори и жените им, те били добри ездачки и се сражавали заедно с мъжете. Сарматските жени били почитани и дори се ползвали с някои привилегии. Това пишат древните автори.

В осетския език са съхранени древните арийки корени на иранския език пехлеви, думата «дон» означаваща вода, и думата «дан» - река. В Осетия към имената на всички реки се добавяла «дон»: Ар-дон и др. (Исследование Н. Зейфлица. „Сборник сведений о Кавказе”, том ІІ, 1872 г.).

Думата Танаис няма гръцки произход, а арийски и приета от гърците от живеещи по поречието на реката народ танаиди. На ведически санскрит, езикът на Риг-Веда, лежащ в основата на индоевропейските езици : Дану – danu — река. Реката на амазонките живеещи по южното Черноморско крайбрежие носи името Термодон(т), където ясно се вижда наставката -дон река и корена Терме- топъл, затоплящ. Това е старото тракийско име на град Солун, както и прозвища на богинята Хера и Аполон (Елида). Река със същото име Термодон се намирала в древна Беотия и се вливала в Евбейско море. (за Беотия - предгръцки градове в Беотия). Следователно хората които са нарекли реката на амазонките вероятно е говорил тракийски език, а Термодон се превежда като "топлата река".

 

Да се дава клетва или обет за целомъдрие от даден воин, за да може да се посвети изцяло на военни подвизи за постигането на някаква цел е било смятано за най-висша добродетел от древното Днепърско и Донско казачество. Отправяйки се в поход срещу неверниците, с цел отмъщение за техните нападения, разорения и отвличане на своите, казачеството давало обет за целомъдрие и трезвост и го изпълнявало като свещен акт. Това въздържание нямало толкова физиологично, а в основата си морално-психическо значение. Целомъдреният и трезв човек е твърд в своите убеждения, целенасочен и настойчив. Само такива хора достигат до заветната цел, а не пияници и развратници. А ако такива воини действат заедно, обединени от една обща идея, то такъв военен строй е подобен на ураган и може да съкруши всичко и всички по своя път. Такъв е бил всичкия народ Сарма (Сармати) древните заселници на Дон и родственик на партите, от гръцкото партенос – девствен. Следователно легендата описана от Плутарх, ясно и ярко описва древните заселници на река Дон.

източник

Евграф Петрович Савельев АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОЧЕРКИ на река ДОН. http://ru-sled.ru

Превод Дилян Иванов

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Български филм за Орфей (с руски субтитри)

Древната държава Ахиява (Мала Азия)

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Най-важното царство в Западна Анатолия през бронзовата епоха (в края на 13 век пр.н.е.) е било това наречено Ахиява (Ahhiyawa). За съжаление не знаем много за него, дори точните му граници и произхода на населението му. Мнението на схолистите относно Ахиява е силно противоречиво. Някои го свъързват с икономическите форпостове на Микенската цивилизация на анатолийското крайбрежие. Има вероятност за политическо и военно присъствие като конфедерация или нетраен съюз между градовете от микенския период в Гърция, Родос и Тракия. Сходството между имената на Ахиява и ахеите на Омир от този период предполага някаква връзка между тях. . Occam's Razor предполага че най-простото обяснение за това е че това са Ахиява и Ахея са имена на едно и също цартсво. Гърците са нямали 'w' (Ahhiyawa) и за това са го изписвали то Ахея или Ахия (Ahhiya and Achaea). Микенци или не Ахиява е била разположена между заподномалоазийския бряг  лувийското царство Арзава (Arzawa) както и това Лукка на югоизток. Ахиява става известна през 15 век преди новата ера, но едва през средата на 13 век усложнява отношенията си с Хетската държава, която успява да подчини съседната Арзава (като васал). Според хетските хроники е записана и като държавата на Екмеш или Еквеш (Ekmesh or Ekwesh). Ахиява става един от главните царства в този период благодарение на силната традиционна морска търгоовия на важни стоки във сирийските градове и чрез тях с Асирия.

Името „еквеш“ е много близко до индоевропейската дума за кон. Подобна е латинската дума 'equa' произнасяна 'ekwa'. През този период индоевропейците започват да губят монопола си върху използването и отглеждането на коне, но са все още доминиращи в света относно използваните коне, което може да означава, че еквеш са били клон на индоверопейците. Ако еквеш и Ахиявите са едно и също нещо, то те са били ахеи или ахеици и използващи колесници. 

В края на същия век (13) започва да се руши установения дълго време ред и свят поради катострофи и бедствия. Доставките на продукти се нарушила поради увеличение ръст на нашествията, които в крайна сметка довели до унищожаването на Хет и ската държава както и на много анатолийски и сирийски градове около 1200 г. пр.н.е. Терминът „морски народи“ се използва за обощаване на тези всички завоеватели. Според множеството сведения изглежда произхода на повечето от тях е бил западна Анаатолия (областите включваши Ахиява, Лукка, може би дори Каркиса) или от континентална Гърция (микенсци бягаши от дорийското нашествие) или от островите между тях. Изглежда че и царството Ахиява също е претърпяло колапс и неговите жители за тръгнали да търсят нови територии за заселване.

Допълнителна информация: Edward Dawson, from Hittite Diplomatic Texts, Gary Beckman (Second Edition, 1999), from The Kingdom of the Hittites, T Bryce (1998), and from External Link: Hittites.info (dead link).

                Хронология на събитията и сведенията за Ахиява     

1. около 1450 пр.н.е. – оърви сведения за Ахиява намираща се на западното крайбрежие на Мала Азия, спомената в хетските текстове, но все още без особена важност. Столицата на Ахиява се намирала във Милавата или Милаванда (гръцки Милет).

     2. около 1430 пр.н.е.  Мадувата от Зипасла (Madduwattas of Zippasla) се жени за Курунта, дъщерята на царя на Арзава Купанта и по този начин печели претенциите за неговия трон. Той премества столицата на държавата си в Арзава и по този начин присъединява Арзава.

3. Около 1430г.  пр.н.е. Атарсия (Attarsiyya) единственият ни известен по име владетел на Ахиява.

               

около 1420 преди н.е. цар Атарсия завладява Алашия (Alashiya остров Кипър) нарушавайки договора между него и Милавата. Последният бяга в Арзава и оставя острова в ахиявски ръце. Хетите обаче при управлението на Арнуванда (Arnuwanda) превземат от своя страна острова, като остава неизвестно за колко време е бил под тяхен контрол. 

4. 1330? пр.н.е. Ахиява поддържа по това време мирни онтношение с Хетската държава. Тя дори изпраща статуята на главния им бог в столицата Хатуса, за да излекува болния хетски цар Мурсил II (Mursili II).

5. 1325 пр.н.е. – Ахиява е нападната от хетите, когато те успяват да завладеят съседната Арзава и така присъствие на хетския войски на Ахиявската граница. Може би като част от „студената война“ Ахиява спомага  свалянето от престола на владетеля на град Вилуса(Wilusa или Илион) от техния кандидат Пияма-Раду (Piyama-Radu) около 1245 пр.н.е.

6. 1250г. пр.н.е. Царят на Ахиява е „главния играч“ в Западна Азия и бива наречен дори „брат“ от хетския цар Хатусили III (Hattusili III), което говори за дипломатическия ранг на царя на Ахиява. Мирните отношения от последния век се влошават поради стремежа за надмощие между двете държави. Хетския цар споменава, че една о спорните територии между Ахиява и Хетия е била страната Вилуса.

Хетска керамика в Ахиява? На една типична хетска керамика е изобразен един анатолийски воин (около 1350г.пр.н.е.) вероятно ахиявец.

7.около 1245 пр.н.е. хетският цар Тудхалия V(Tudhaliya V (IV) в едно ит писмата си се оплаква, че Ахиява подклажда към бунт Тархуна-Раду (Tarhuna-Radu in the Seha River Land) – един от васалите на хетите в областта на реката Сеха. Хектсия цар няколко пъти призовава царя на Ахиява за сътрудничество при поддържането на мира и стабилността в западна Анатолия, но вероятно от това не е променило нещо, защото Тархуна се осмелил да обяви бунт срещу Хетия и бил подкрепен от Ахиява. И накря ибягва в Орловия връх в планината Харана (Eagle Peak ,Harana)

8. около 1240 пр.н.е. - царете васали в западна и югозападна Азия възстават срещу Хетската държава под ръководството на Пияма-Раду (Piyama-Radu), вероятно подкрепени от Ахиява. Името Пияма-Раду е вероятно с арзавски произход и именно той е бил изгонен от трона във Вилуса и установява контрол по-късно над тези територии. Хетският цар Тудхалия не успява да го вразуми, въпреки, че превзема града Милавата(Милет) и вероятно съседния нему град Атрия (Atriya).

9. около 1230 пр.н.е. - Амуру (Amurru) сключва договор с хетския цар, с който запазва морската търговия между Ахиява и Асирия. В хетското писмо се изброяват царете, на които хетския цар е бил от един и същи ранг: владетелите на Египет, Асирия, Вавилон и на последно място в списъка е царя на Ахиява.

10. около 1220 пр.н.е. - със залезът на хетската държава сведенията за Ахиява изчезват. 

Изглежда малко вероятно да е била победена от хетите, вместо това е доста вероятно да е била асимилирана от новите мощни държави на 12 век. Теоретично е вероятно Ахиява да е била въвлечена от микенците във войната им срешу Троя. С победата над Троя анатолийското крайбрежие остава отворено за гръцката експанзия и техния натиск принудила населението на Ахиява да търси нови, по-сигурни земи за живот. 

Друга вероятност е някоя група от Ахиява да може да се индентифицира с еквеш, част от морските народи. Това обаче може да се постави под въпрос, защото в египетските сведения, заловените египтяните еквеш имат един отличителен белег. За да се увери в броя на убитите (6000) и заловени (9000) врагове египетския фараон нарежда да се отрежат пенисите на необрязаните и десните ръце на обрязаните (мъртви?)врагове. Групата еквеш е отбелязана сред тези, които са обрязани. А тази особеност не е характерна за средиземноморските народи и така връзката между ахияви и еквеш остава съмнителна.

Превод от английски Дилян Иванов

източник http://www.historyfiles.co.uk

Коe название е по-старо? Ахейци, елини или граикои?

Автор : Дилян Иванов

Има много неяснота по въпроса, тъй като за повечето хора тези названия са много близки или синоними,които са се използвали в различен период от време за нашите южни съседи. Истината и обаче е малко по-различна. За доказателство ползваме именно сведенията от старогръцката митология и източници.
Според мен последователността на възникване на наименованията във времето е следната:
1.Ахеи(пеласгови) 2. Граикои 3.Елини  4.Ахеи или Ахейци(девкалионови)

Това е така, защото има Ахей, (който според митологията е епоним на ахейците) е син на Ксут, който е син на Елин (епоним на елините). Това твърдят Аполодор, Страбон и Пазваний.  Тоест названието елини (жители управлявани от Елин) възниква едно-две поколения преди това на ахейците, а преди елините (или Елин) са били граикоите или греките. Това можем да прочетем от известния пароски мрамор:
От времето когато Елин, сина на  Девкалион, се възцарил във Фтия и наричащите се преди "граикоѝ" получили името елини и [били учредени] състезанията Пана ...са изминали 1257 години (1521/20), а това станало когато Амфиктион бил цар в Атина.

Пароски мрамор (Marmor Parium) — под това название е известен един надпис върху мрамор, който е един от най-важните източници за хронологията на древна Гърция.  По своята същност надписа е хронологична таблица, в която са отбелязани по години политически, културни и религиозни събития от историята на древна Гърция и отчасти на Сицилия и Птоломеевия Египет. Периода обхванат от надписа е от времето  на митичния атински цар Кекроп (1581/80г. пр.н.е.) до управлението на архонта Диоген (264/263г. пр.н.е.).
Така в първата част на известния пароски мрамор надпис, се съобщава, че когато Елин започнал да царува в Фтия(Фтиотида), граикои-те започнали да се наричат елини. Тоест названието граикои (от което вероятно възниква по-късното греки или гърци) предхожда това на елините. Важното тук е, че става дума за предгръцки племена с митичен произход (от титана Прометей). Този надпис датира събитието на смяната на названията около 1521-20г. пр.н.е., няколко години(според същия надпис) преди Данай да пристигне в Аргос.
Названието гърци е било използвано преди това от Хезоид (фр. 3,5 по изданието на Р. Маркелбах - М. Уест) и Аристотел (Метрология, І, 14), но е въведено в широка употреба от римляните. Самите гърци се самоназовавали „елини”. Счита се, че първоначално „елини” се наричало племето обитаващо Фтия, един от четирите основни района на Тесалия ("Илиада", II, 683-684; IX, 478-479; "Одисея", XI, 496; Страбон, IX, 431, 32).

Оказва се, че «греки» е екзоним (името, с което ги наричат останалите), а «елини» ендоним или самоназвание. Знаем, че по време на Източната Римска и Византийската империя самоназванието «елини» е изместено от «ромеи». «Елини» се възвръща и налага отново като самоназвание, едва по време на националноосвободителните войни на гърците с Османската империя в началото на 19 век.
Но да се върнем отново 1500 години преди Христа. Самото название „граикои“ навярно не е било много по-ранно от елините, защото според една стара немска енциклопедия Елин имал брат Грекос, от който е вероятно да произходжат граикоите. Важно е да уточни, се в тези времена е било често срещано смяната на името на населението в чест на негов успешен владетел. Това важи за повечето ни известни древни племена като пеласгите (в чест на Пеласг), трояните (Трой), данайците (Данай), дарданите (Дардан), ахейците (Ахей),едоните (Едон), тевкрите (Тевкър), пеоните (Пеон), мигдоните (Мигдон), одрисите (Одрюс),лидите (Лид) и др. Честата смяна на имената дори в рамките на едно-две поколения може да се обяснис това, че населението в голямата си част е било с общ произход и говорело общ език с някои диалектни различия.
Относно произхода на названието граикои според други автори това е името на едно древно племе живяло в областта Епир около светилището на Додона. При експанзията си на Балканите римляните първите им контакти с местното население били именно тези граикои и това название с времето се прехвърлило на другите сродни нему племена, дори и след като названието граикои отдавна изчезва от Епир. Римската експанзия обаче е много векове след времената на Елин и Ахей и за това вероятно става дума за по-късно племенно название. За произхода наа древното население на Додона разбираме от Хезиод: "Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите."

Къде обаче са ахейците?

Според старогръцката митология Ахей е син на Ксут и внук на Елин цар на Фтия. Той служи за епоним на ахейците. Според тесалийските митове (Фтия е една от областите на Тесалия) има един Ахей, който е син на Посейдон и нимфата Лариса. Лариса обаче е дъщерята на Пеласг (епоним на пеласгите), следователно този тесалийски Ахей има пеласгийски произход.
За да не се обърква читателя в сложната система на митологичното родословни дърво е нужно малко отклонение: династията на Прометей (Девкалион, Атлас, Елин, Ксут, Ахей) идва на Балканите в началото на 16 век преди новата ера. Нека цитираме отново пароския надпис:
„От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73).“
Завареното население или поне управленската му каста от своя страна води началото си от Инах, т.н. Инахиди представители на който са Пеласг, Аргос, Йо (прабаба на Данай). Според изчисленията на авторите Инахидите се засвидетелствани поне от 2000 г. Пр.н.е.
Има една книга "По следите на първите гърци" - “Auf der Spur der ersten Griechen-Woher kamen die Mykener? Neue archдologische Erkenntnisse ьber die Herkunft der Griechen”. Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на пеласгите .

Така  в нашия случай тесалийския Ахей(внук на Пеласг) е по-ранен от Ахей сина на Ксут. Но според Хеланик името Ахей е още по-ранно, защото Ахей и Пеласг са били братя. Дионисий Халикарнаски добавя повече яснота в тази история: „Пеласгите разделили Тесалия на три части по имената на своите вождове - Фтия на Фтий, Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласг.“
Така, че можем да кажем, че последователността на възникването на названията е следната – ахейци(пеласги),граикои, елини, ахейци(елини), данайци, съответно в чест на Граикос (брат на Елин?), Елин (син на Девкалион), Ахей (внук на Елин), Данай (правнук на Йо, която е от династията на Инахидите,както и Пеласг).
Какво пише елинския историк Павзаний за синовете на Хелен: „...след смъртта на Хелен другите му синове прогонват Ксут от Тесалия, обвинявайки го, че е заграбил за себе си бащиното им наследство. Той избягал в Атина и бил удостоен да се ожени за дъщерята на Ерехтей, която му родила синовете Ахей и Йон.” (Книга VІІ. Глава 01.02).И още: „След като синовете на Ахей придобили мощ в Аргос и Лакедемон, се наложило местните хора да се наричат ахейци. Това било тяхното общо име, докато аргосците отделно се наричали данайци...” (Книга VІІ, Глава 01. 07).
Това сведение на Павзаний е особено важно, защото показва че названието „ахеи“ преди Троянската война е било общо име за населението на полуостров Пелопонес. Не случайно ахеите са най-често споменавани от Омир в неговата „Илиада“, а данайците (в частност аргосците) най-рядко. Да не забравяме, че преди Данай, аргосците са се наричали пеласги, а самият Аргос, основал града е пеласг от поколението на Инахидите.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Историята на фригиецът Пелопс и Пелопонес

Автор Дилян Иванов посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Полуостров Пелопенес е от векове дом за нашите южни съседи - гърците. Но не винаги е било така - в дълбока древност преди около 3600 години на този полуостров са живели предгръцки племена и народи, които са били от трако-пеласгийки произход.  Един от тях бил митологичният герой на име Пелопс. Заради мъдрото му и справедливо управление като владетел полуостровът е наречен в негова чест -Пелопос нисос или "островът"на Пелопс. (Диодор Сицилийски).

Кой е Пелопс?Митът за Тантал и Пелопс

Според старогръцката митология Пелопс бил син на Тантал и Диона. Тантал е бил фригийски или лидийски цар, а Диона е океанида, дъщеря на титана Атлас( или Атлант). В предишни статии разгледахме темата, че под името титани вероятно се разбирало древната раса на атлантите - или по-скоро последните оцелели представители на загиналата високоразвита цивилизация. Знаем също, че Атлас (Атлант) е брат на титанът Прометей и, че техните поколения - като Девкалион например, заселват предимно териториите на днешната държава Гърция  в периода около 1600 години преди.н.е.
На известният "пароски мраморен надпис" е античният гръцки автор е написал:
"От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73)."
Според преданията Тантал  бил много богат и почитан цар на град Сипил във Фригия, който боговете обичали и ценели. Той бил дори канен на тяхната трапеза. Това високо положение на Тантал го накарало да се държи високомерно, безстрашно дори нагло. Той крадял нектар и амброзия от масата на боговете и го давал на смъртните. Също така, когато приятелят му Пандрей откраднал от остров Крит златната статуя на кучето, което охранявало входа на Диктейската пещера, Тантал се съгласил да скрие статуята при него и впоследствие отричал да го е правил и станал съучастник на Пандрей. Накрая той даже се направил немислимото - опитал се да подложи на изпитание способностите на самите богове. Тантал поканил боговете на трапезата си като преди това наредил да сготвят младия му син Пелопс и да го поднесат за ядене. Единствено богинята Хера, залисана от мъката по дъщеря си, изяла рамото на Пелопс, но другите богове веднага разбрали какво месо им е било поднесено и Тантал бил наказан подобаващо от боговете. Той бил заточен в Тартар под една скала и осъден на вечни мъки. Над него едно дърво протягало клоните си пълни със сладки плодове, но когато мъченият от глад Тантал протягал ръце да ги откъсне, клоните се отдръпвали от него. Мъчен от голяма жажда Тантал стоял до колене  във вода, но когато се навеждал да пие, водата се отдръпвала от него.

http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html
Младият Пелопс обаче е съживен от тях, но тъй като рамото му вече било изядено, го заменили със слонова кост. Тъй като не било разрешено на боговете да ядат хора,те се опитали да "замажат" случая, като убедят хората на Тантал, че Пелопс е бил отвлечен от бог Посейдон, за да му стане виночерпец, също както станало с красивия Ганимед и бог Зевс. (Ганимед бил брат на Ил и син на Трой).
Освен мистериозна част, тази легенда съдържа и интересна историческа информация  - след наказанието на баща си, съживеният Пелопс продължил войната на Тантал срещу Трой (цар и епоним на троянците).
Известно е, че първоначално троянците са се наричали дардани в чест на дядото на Трой – Дардан, а преди него са се наричали теврки, на свекъра на Дардан – Тевкър. Традицията за преименуването на населението на даден град или област в чест на неговият владетел е била доста разпространена сред древното население на Балканите и Мала Азия. Така например част пеласгите (Пеласг) в пелопенийски Аргос (Аргус) стават данайци(Данай), балканските пеоните(Пеон) - меони(Меон), а меоните -лиди(Лид).
Ако Трой е връстник на Тантал (воювал срещу него)– то тогава първият Тантал е живял доста преди Троянската война, т.к. троянския цар Приам е правнук на Трой, внук на Ил и син на Лаомедонт.
Следователно тевкрите-дардани-трояни воюват (за територия или надмощие) с фригите (бриги) преди да станат съюзници в Троянската война. Известно е, че идвайки в Троада, цар Дардан успява да подчини съседните му племена под своята власт и да съдаде силно царство, което е било управлявано успешно дълги години и от сина му Ерихтоний. Така ако Трой е връстник на Тантал, то Пелопс се явява връстник на Ил, който според преданията е построил крепостните стени на Илион (цитаделата на Троя).
Това се потвърждава от Пазваний който разказва, че именно Ил побеждава фригите на Пелопс ( Пазваний) и прогонва Пелопс в Елида (западен Пелопонес). Не става ясно дали са прогонени всички фриги или само управляващата династия на Тантал, но вероятно голяма част от тях остават о земите си стават васални на трояните. Последното може би се потвърждава от сведенията, че цар Приам помага на фригите във войната им с амазонките.

Какво става с Пелопс?

Той избягва в царството на Еномей - Елида.

Елида (англ.Elis) на старогръцки Ἦλις, дорийски Ἆλις Ális, елевзийски диалект Ϝάλις Wális има значение долина, на микенски e-nwa-ri-jo [= *en-walios]). Елида  е историческа област в северозападен Пелопенес. В архаичният и класически периоди областта била под контрола на полиса Елида. На територията на Елида в античната епоха се намирало общогръцкото светилище в града Олимпия, където се провеждали олимпийските игри.

https://snappygoat.com/b/9dc825e85601cc966fb4d3931dc3d75b1d21ac45
Царят на Елида Еномай имал много красива дъщеря – Хиподамия. Оракулът в Делфи обаче му предсказал, че ще умре от ръката на зет си, за това за да се предпази от предсказанието, царят обявил, че който иска ръката на дъщеря му, ще трябва да се състезава с него с колесници, и ако бъде настигнат той има право да го убие. Подобна традиция за определяне наследника на царството в Елида е съществувала и преди Еномай. Павзаний в своят труд "Описание на Елада" разказва за цар Ендимион, който определил наследника на трона си като организирал надбягване между тримата си сина - Епей, Пеон и Аитол. Състезанието спечелил Епей , който съответно става цар. Пеон напуснал разочарован Елида и преминвайки през Делфи за съвет се установил в земите на пелагоните, като в негова чест областта носи неговото име  - Пеония, а жителите й - пеони.
Градът на Еномей се наричал Пиза и в него се организират състезания, населението на град обслужва светилището на оракула в местната планина Олимп. Този град е известен, че през древността в него са се подготвяли атлетите за игрите в другата Олимпия, дали началото на олимпийските игри.

https://quatr.us/greeks/pelops-chariot-race-greek-mythology.htm
Въпреки риска имало много кандидати за ръката на Хиподамая. От лични по лични. Състезанието протичало по следния начин – отсечката била разстоянието между град Пиза и до жертвения олтар на Посейдон до Коринт.. Еномей давал на всеки кандидат преднина – това било времето нужно да се пренесе жертвен овен на бог Посейдон (според версии на бог Арес). Царят притежавал прекрасна колесница дърпана от много скорострелни бързи коне, подарени именно от  Посейдон както и един много способен кочияш на име Миртил. Всеки път царят успявал да настигне кандидата за дъщеря му и да го убие с копието си. От ръцете му били убити около 19 герои. Овидий разказва, че Еномей отрязвал главите на убитите (или само скалповете им) и ги закачал за назидание на градските порти. По този начин –скоро вече нямало желаещи да се оженят за дъщеря му.
Именно по това време в Елида пристигнал изгоненият от Сипил Пелопс. Той разбрал, че цар Еномей може да се победи само с хитрост. Кочияшът на царя Миртил бил влюбен в Хиподамая. Пелопс му обещавал да му разреши да преспи една нощ с (бъдещата му жена) Хиподамая, ако саботира предстоящото състезание.
Според друга версия лудо влюбената в Пелопс Хиподамая сама убедила Миртил да предаде баща й цар. Независимо коя версия е вярна, Миртил сложил в деня на състезанието между колесницата и впряга почернен восък вместо нужния железен клин.
Така състезанието започнало по установената традиция - Пелопс тръгнал първи, цар Еномай направил своята жертва на бог Посейдон, и едва тогава тръгнал да преследва кандидатът жених. Стигайки някъде средата на отсечката, восъкът в колесницата на Еномай се счупил от натоварването и царят на Елида загинал нещастно влачен до смърт от бързоногите си коне.

Според Диодор Сицилийски царят на Елида сам сложил край на живота си след като загубил от Пелопс, а според Пиндар царят бил убит лично от фригиецът.
В крайна сметка предреченото от оракула се сбъднало и Еномей заради бъдещия  си зет. Кочияшът Миртил си поискал "обещаната нощ" с Хиподамая, но предателството му се оказало напразно, защото бил хвърлен по заповед на Пелопс (или от самият него) от една скала в морето и загинал безславно. Този Миртил обаче се оказал син на бог Хермес. Хермес се разгневил от смъртта на сина си и започнал да преследва Пелопс и цялото му семейство, въпреки че Пелопс за да го омилостиви построил след победата си храм на Херакъл, както и да почете ежегодно паметта на падналите от ръката на Еномей кандидат-принцове.
https://www.metmuseum.org/art/collection/search/252499

Хиподамая била много щастлива с Пелопс, дори от благодарност към богинята на брака Хера организирала женски надбягвания с колесници. Не случайно се смята, че именно Пелопс е родоначалника на Олимпийските игри, макар официалната дата да се води 776 год.пр.н.е.
Хиподамая родила на Пелопс много деца, измежду които Атрей (бащата на Агамемнон и Менелай) и Тиест. Но тя се оказала лоша мащеха, тъй като (от ревност ?) поръчала (на синовете си Атрей и Тиест) убийството на пелопсовия син Хрисип от красивата му любовницата Даная. Ядосаният Пелопс изгонил Хиподамая от Елида и тя отишла в Мидея, Арголида, където вероятно се самоубила от мъка. Останките й са върнати в Елида, където бил построен и хероон в нейна чест.

https://www.stilus.nl/oudheid/wdo/MYTHOL/A/AEGISTHU.html
Синовете на Пелопс – Атрей и Тиест, които по внушение на майка им убиват полубрат си Хрисип биват изгонени от Елида и бягат в Микена. Там Атрей се жени за дъщерята на царя на Микена – Евристен (внук на Персей) и става цар след неговата смърт.
За негръцкият произход на Пелопс  говори начина на изобразяването му - богато облечен по лидийски, носещ фригийска царска шапка.

Така Пелопс управлявайки дълго и успешно останал в историята, а неговият "остров" до ден днешен пази името му.
http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html



http://mythicalroutes.com/tag/olympia/

По-стар народ ли са бригите-фриги от египтяните?

автор Дилян Иванов
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С „Додинастичен период на Египет“, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания – номи, възникват две големи политически обединения – Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.н.е.
Бригите или фригите са също древно тракийско племе населяващо земите на Балканския полуостров и Мала Азия. Възможно ли е обаче те да са по-стар народ от египтяните?
Нека да чуем разказът на „бащата на историята“ Херодот:
«А египтяните, преди Псаметих да стане техен цар, смятали себе си за най-древни от всички хора. Но след като Псаметих, като се качил на престола, поискал да разбере кои са се появили първи, от този момент нататък мислят, че фригийците са се появили преди самите тях, а те – преди всички останали. А Псаметих, след като не можал с разпитване по никакъв начин да открие кои са били първите хора, измисля следното. Дава две новородени деца от случайни хора на един пастир да ги отгледа в кошарите си както може, като добавя, че никой не бива да казва каквото и да е пред тях, че те трябва да лежат сами в празно помещение; в необходимия момент да им доведе кози, и след като се заситят да свърши и другите неща покрай тях. Псаметих нагласил и извършил това с желание да чуе децата, след като престанат да издават безсмислени звуци, коя дума ще кажат първо. Така и станало. След като овчарят правел това в продължение на две години, веднъж, като отворил вратата и влязъл, двете деца паднали в краката му и извикали “бекос” с вдигнати ръце. Когато за пръв път чул това, овчарят останал спокоен; но понеже често, докато ги посещавал и се грижел за тях, чувал тази дума, той известил това на господаря си и завел децата по негова заповед пред очите му. След като и самият Псаметих чул това, поискал да узнае кои хора и какво наричат “бекос”, и с разпитване открил, че фригийците така наричат хляба. Така египтяните отстъпили и по тази случка отсъдили, че фригийците са по-древни от тях. Това чух, че се е случило, от жреците на Хефест в Мемфис; а гърците разправят и много други глупости, както и че Псаметих отрязал езиците на някакви жени и наредил децата да живеят при тези жени.» (Превод от старогръцки: г-н Петьо Ангелов)
Кой е Псаметих? - Псамтик I /или Псаметих, Psammetichus, Psamtek I Wahibre/ е първи фараон от Двадесет и шеста династия на Древен Египет, позната още като Саиската династия, заради произхода на владетелите ѝ от град Саис. Псамтик I управлява през 664 – 610 г. пр.н.е. При възкачването си той заварва страната в хаотично и разпокъсано състояние и посвещава своето 54-годишно управление на неговата политическа консолидация. С неговото управление започва т.нар. Късен период в историята на Египет.
Да обобщим разказаното от Херодот –един египетски фараон търси има ли по-стар народ от египтяните. Той провежда експеримент с деца и лично установява и признава, че фригийският език тоест фригите, са по-стар народ от неговия. Това е разказано на Херодот лично от жреците на бог Хефест в египетската столица Мемфис.
Възможно ли е един египетски фараон да не познава древната история на народа си? Едва ли  - Псаметих е бил доста ерудиран владетел, освен това египетските традиции, култура и писменост са се запазили във времето въпреки многобройните войни, сътресения и катаклизми. Също така се знае, че египетските жреци са били високо посветени във всички тайни знания и са били пазители на историята. Следователно е малко вероятно да са си измислили такава история пред Херодот.
Познанията на египетските жреци по древната история се потвърждават и от фрагмента "Диалози" на Платон, където лицето Критий, разказва една история за атинския мъдрец и философ Солон. По време на странстванията си по света Солон пребивава в египетския град Саис, главен град на едноименния ном и родно място на фараона Амазис.  При една среща с египетски жреци един много възрастен жрец, му разказва великата история на Солоновите и атински предци, която датира 9000 години пр.н.е. Тоест жрецът признава, че според техните записи жителите на Атина са едни от най-старите и най-справедливите народи на тогавашния свят. Самите египтяни са се смятали за роднини с елините поради внуците на аргоската Йо – Данай и Египт.
Любопитното е, че Солон е живял и творил именно околко (ок. 634 - 559 г. пр. Хр.), което съвпада по време с историята на Херодот за Псаметих. Солон прекарва около 10 години от живота си в Египет, където се докосва до тайните знания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първоначалната информация за митичната Атлантида. Жрецът Сонхис дава подробна информация на Солон къде се намира града и подробности около архитектурата и живота там.
Ако се доверим на двете гореспоменати истории можем да приемем, че на Балканите е живял и творил народ или племе,което е по-старо и по-напреднало от египетският. Вероятно поради големи многобройни природни катаклизми обаче тази култура е загинала и била забравена.
Експериментът на фараонът Псаметих, колкото и нестандартен ни навежда до мисълта, че може би именно бригите-фриги са били част или наследници на това балканско население и култура.
Кои са били фригите знаем от Херодот:
„Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си»

Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).Вл.Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица,  латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).
Бригите са тракийско племе в югозападните тракийски земи, съседи на македоните. Най-ранното споменаване на бригите. е у киклическия поет Еугамон (VІ в. пр. Хр.) [Procl. Chrest. II]. той разказва в стихове за борбата на бригите, подпомагани от Арес и Аполон, срещу теспротите, предвождани от Одисей (за Одисей знаем, че е участник в  Троянската война, следователно, ако вярваме на Еугамон, бригите или част от тях по време на войната са населявали Балканската си родина).
Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги"(492 г. пр. Хр.) [Hdt. 6.45].  „Бригите избили голяма част от тях, а самия Мардониос ранили". Персийският пълководец не напуснал тези места, докато не подчинил тракийското племе. Следователно и през пети век пр.н.е. бригите са живеели по старите си земи, което потвърждава твърдението на Страбон, че само някои от тях се преселват в Мала Азия и променят името си на фриги.

Значение и етимология на фригийската дума «бекос»

Тази дума може да се окаже свързващото звено между различните народи
Фригийската Дума:       ΒΕΚΟΣ  b e k o s значение: Хляб
Аркадо-Кипърски гръцки: βέκος ‘хляб’ дорийски гръцки: βέσκερος ‘хляб’

Етимология:

От протоиндоевропейската дума *bʰeh₃g- (“пека, да изпека”), също и староанглийската bacan и старогръцкото φώγω (phṓgō, “пека”).Съществителното βεκος (begos) кореспондира с прото-германската дума *bakārijaz, corresponding to bac(an) +‎ -ere. И старогерманското bacher (Пекар), старонордическото bakari (шведски bagare). bæcere м.р. пекар (личност, която пече и продава хляб). Арменски բոկ (bok), средноарменски: : բոկեղ (bokeł),      Slavic: *bagati, украински :  багати (bahaty)
Думата бекос удивително напомня на българската дума «пека»(хляб)
Както и на старобългарския вариант:

Може да заключим, че фригийската дума "бекос" има доста древен произход, свързан с индоевропейския език. Тя е разпространена не само в балкан-анатолийския регион, но в по-далечните земи на Украйна, на древните германи, англи, италийци, армени - които много или малко са свързани с преселения на балканско население с трако-пеласгийски произход. Заемането на такава често използвана в ежедневието дума и използването й до ден днешен, говори от своя страна за едно древно общо минало.

Непознатата древна Ематия (Македония)

Автор Дилян Иванов

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Ематия обхваща плодородната и блатиста равнина между реките Халиакмон/Бистрица, Аксиос/Вардар и Лудия(Родия), носещи също името македониди и считани за изконна територия на македонската царска династия.

Според античните схолисти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия.

[edsanimate_start entry_animation_type= "rotateInUpRight" entry_delay= "1" entry_duration= "2" entry_timing= "linear" exit_animation_type= "" exit_delay= "" exit_duration= "" exit_timing= "" animation_repeat= "1" keep= "yes" animate_on= "scroll" scroll_offset= "75" custom_css_class= ""][edsanimate_end]
https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg

Ематия или Иматия се превежда от старогръцки Ἠμαθίη „плодородна област“ – в древността така се е наричала крайбрежната песъчлива равнина срещу залива Терме(залив, образуван от морето между Халкидики и Тесалия).

Главният град на тази област, както и най-древна столица-резиденция на македонските царе бил град Еги в северозападната част на равнината. Високият акропол на Еги до края на македонското царство останал място за погребение на македонските царе. Приградската част на Еги разположена в равнината под акропола постепенно се разширява до размерите на значителен град, който бил известен под името Едеса и служил за резиденция на македонските царе до Филип II, който е убит точно в този град. При него столица на държавата е била пренесена в Пела, лежащ в центъра на  спомената равнина и защитен от естествен кръг от езера и блата. Независимо от неблагоприятните климатични условия, Пела останал главен град на областта до падането на македонското царство под римска власт през 168г.пр.н.е.

Южната част на ематийската равнина носела названието Ботиеида, която първоначално била населена от негръцкото племе на ботиетите. Главен град на тази част на Ематия бил Бероя – в подножието на планината Бермион. Други големи градове на Ематия били Китий, Кир, Европ, Гортиния. В общ смисъл думата Ематия се употребявала  (в частност от Омир и Хезиод) за обозначение на цяла Македония. Омир не познава името Македония, той говори за Ематия.

Ематия е била една от шестте първи провинции на македонската държава и граничила на запад с Орестис, където според някои автори е прародината на македонската династия, според други е населявана от епиротски илирйски племена. На север Ематия граничила с Бизалтия на тракийското племе бисалти по поречието на река Лудия. На юг граница с областта Пиерия служила река Алиакмон.

https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg

Етимология

Силин и Юстин смятат, че името Ематия идва от царя на Самотраки Ематион, а не на местния Ематус. Етимолгията да думата е свързана с Homeric Greek amathos and êmathoessa(< PIE *samadh) 'sandy land'—пясъчна земя.

Класически източници

Омир, който не споменава Македония подрежда Ематия до Пиерия. Илиада 14.226

„Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.“

Омировото име бива отново въведено през римските времена и Птолемей споменавa няколко града на Ематия. Овидий в своите „Метоморфози“ 5.313 дъщерята на Пиерий  казва“ : „преминахме равнините на Ематия, където се издигат снежните върхове на Пеония“. „Ематийският дук“ е често използвано название от римските поети за Александър Велики, както и „ематийският завоевател“.

Страбон казва, че това, което днес наричаме Македония преди се е наричала Ематия. Латинските автори отъждествяват областта Тесалия с Ематия. Римската провинция  Македония включвала и Тесалия.

Овидий в „Метаморфози“12.462 споменава, че ематиецът Halesus е бил убит от кентавърът Латрей. Вв Catullus 64. 324 Пелей е споменат като протектор-защитник на Ематия.

Полибий(23.10.4)   споменава, че Ематия по-рано се е наричала Пеония и Страбон (frg 7.38) твърди, че Пеония се простирала навремето до Пиерия и Пелагония. Според Hammond това е било през бронзовата епоха преди Троянската война. Важни градове са били Бероя и Китион. Александър Велики основава в Сирия град със същото име.

Следователно последователността на имената на тази област достигнали до нас е

1.Пеония (бронзова епоха преди Троянска война до 1200г пр.н.е.)

2.Ематия (по време и след Троянската война до Омирово време 9 век пр.н.е.)

3.Македония (Античност)

Царете Пиерей и Ематион според античните автори са били братя и двамата се посочват като царе на Ематия, като вероятно Пиерей царува след брат си Ематион.

Митологични личности с името Ематион Ἠμαθίων

1. Ематион, цар на Етиопия, син на Титон и Еос, брат на Мемнон. Убит от Херакъл.

2. Ематион, цар на Самотраки, син на Зевс и Електра, брат на Дардан, Язон, Еетион и (рядко) на Хармония. Той изпраща войници на Дионис да се присъединят към похода му в Индия.

3. Ематион – троянски принц, баща на Атимниус и Диомед, женен за наяидата Пегасис, дъщеря на речния бог Граник.

4. Ематион възрастен етиопски courtier на Цефеей в Етиопия. Убит от Хромий по време на двубия на Финей с Персей.

5. Ематион – един от придружителите на Еней в Италия. Той бива убит от Лигерите съюзници на Турнус, противника на Еней. Той имал син на име Ромус, който според някои автори дава името на Рим.

6. Ематус или Аматус син на Македнос или Македон (според Марсий от Пела), на който някои вярвали, че е кръстена Ематия. Дъщерите на неговият брат Пиерий, Пиеридите, понякога са наричани Ематиди в негова чест. Македон е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който завзема областта принадлежаща на траките. Има два сина – Пиерий и Аматус на които нарича две области от царството си. Това става преди Троянската война.

7. Според Солинус Ематиус не е свързан с по-ранния Македон. Той казва още, че именно защото страната се наричала Ематия, Орест и Хермиона пристигайки имали син Орест, който основал империя на име Орестия, простираща се до Адриатическо море – това било преди да се появи Македон.

8. Според Стефан Византийски Брусос бил син на Ематиус, от когото една част от Македония се наричала така, а града Гладарай носи името на друг син на Ематиус – Галадарус.

9. Аматос (Ἄμαθος) - според един схолист на Илиада той е син на Македон, епоним на името македони и внук на Зевс и Атрия. Аматос се споменава като епоним на македонския град Аматия, а неговия брат Пиерей, като име определящ герой на града Пиерия.

   Аматус е и името на най-древния финикийски град намиращ се на южното крайбрежие на остров Кипър, известен със свещения храм на Афродита, чиито син се казвал Аматос. Градът е бил построен от Аматус и за това Афродита била наречена с прозвището Аматузия или Аматуния. Освен това град с това име съществувал в долна Перея в Палестина.

Заключение – населението на древна Ематия преди и по време на Троянската война е било местно негръцко население от тракийски произход. С идването на македонската династия владетели към първото хилядолетие преди Христа се наблюдава едно постепенно елинизиране на част от населението както и възможно изтласкване на автохоните в посока север и североизток.

Пример за това е тракийското племе на ботиеите(жителите на древна Ематия), които по-късно населяват долното течение на река Хеброс (Марица). Техни съседи са били едоните и корпилите - Pliny IV.xi-41.

Също за ботиеи в Мала Азия съобщава Аркрайт твърдейки, че край Асканското езеро те основават град с име Άγκώρη (Анкора) – Arkwright, p.57. С името на ботиеите е свързано тракийското лично име *Βοτιος ( от Βοτίειον според Аркрайт), а също и илирийското Bottius. От същият произход разбира се е и българското лично име Бото, имащо варианти Боти, Ботийо, Ботьо. За неговият тракийски произход споменава Д.Ангелов цитирайки И.Басанович и И.Дуриданов- Образуване на българската народност, с.184-185.

Цар Пиерей, автохон, цар на Ематия, брат на Ематон – имал девет дъщери, които толкова добре се усъвършенствали в пеенето, че предизвикали Музите на съревнование, като съдии били Нимфите. Нимфите решили против смъртните девици и за наказание за тяхната смелост били превърнати в птици. А Музите започнали да се наричат пиериди. Пиерий вероятно същото лице цар, водещ се като основател на музиката в древна Македония.

 

Източници

http://www.zeno.org

• 
  

• www.wikipedia.org