Професор Димитър Йоцов
е един от Строителите на следосвобожденска България. Онези, за които
пише Симеон Радев и които тоталитарният комунистически режим ще погуби
живи или ще забрани паметта за вече мъртвите. Днес непознато име за
широката общественост, приживе професор Йоцов е известен с ценните си
исторически трудове върху българската история в периода на Възраждането
и Освобождението. Те са отпечатани на френски, немски, италиански,
английски, холандски и руски езици. И представляват ценен принос за
популяризирането на българската национална история и каузата на модерна
България сред европейската общественост. На Димитър Йоцов европейската
историческа и литературна общност дължат първия публикуван превод (на
френски език) на “Под игото” на Иван Вазов и личния му труд
“Етнографията на Македония”.
Професор Йоцов е историк, дипломат и
политик от европейски мащаб, който ще умре обезправен като враг на
режима в комунистическа България и напълно забравен. Той се ражда през
1875 г. във Враца в заможното семейство на Йонка и хаджи Ангел Йоцови.
Баща му е член на Първото привременно управително тяло на Враца при
Временното руско управление след Освобождението, а по-късно е назначен
за съдия в Окръжния съд, мирови съдия и адвокат. Виден общественик,
хаджи Ангел Йоцов е избран и за народен представител на Княжеството.
Димитър Йоцов завършва основното си образование във Враца, а гимназия в Русе. През 1895 г. е приет да следва в престижната и през 20-ти век Висшата политическа школа в Париж. Допълнително изучава специалностите история и дипломация в Сорбоната. През този период именно той прави и публикува превода си на френски език на романа “Под игото” на Иван Вазов.
Младият абсолвент се завръща в България и поема място в редакционния комитет на сп. “Летописи” - заедно с Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров и Михалаки Георгиев. По-късно започва работа в Министерството на външните работи. Конфликт между него и главния секретар на министерството стига до дуел и предизвиква намесата на Борис Сарафов, по това време председател на Върховния Македоно-Одрински Комитет.
Борис Сарафов знае за написаната от Димитър Йоцов във Франция “Етнографията на Македония” и успеха й сред френските интелектуални среди и решава да му повери тайна мисия. Всъщност, бъдещият професор се явява първият български шпионин интелектуалец на дипломатично равнище. Отдадено Димитър Йоцов свързва живота си с борбата за освобождението на поробените си български сънародници в Македония и Одринско. През август 1899 г. младият врачанин работи успешно за националната кауза в Куманово, Скопие и Тетово.
Когато ВМОРО го изпраща с тайна мисия в Битоля, полицията на султан Абдул Хамид се опитва да го арестува, но българският дипломатически агент Тодор Пейов го спасява. Впоследствие Димитър Йоцов заема длъжността секретар в Екзархията в Цариград и става личен сътрудник на Екзарх Йосиф.
През 1908 г. в София, заедно с други известни интелектуалци, основава в. “Балканска трибуна”. През 1909 г. заминава за Русия, за да проучи личните архиви на граф Игнатиев. Става известен с научните си трудове, между които е “Граф Игнатиев и нашето Освобождение”. Подпредседател е на комитета “Народен бранител” и е един от основателите на Дружеството на българските публицисти и писатели, преминал по-късно в Сьюз на българските писатели (СБП).
През 1911-1912 г. Димитър Йоцов е врачански народен представител в Петото Велико народно събрание. От 1912 г. започва официалната му дипломатическа му кариера. Заема длъжността генерален консул на Царство България в Италия, Гърция и Германия.
В Италия издейства помощи за българските ранени войници през Балканската война, за което е награден с Дружествен кръст.
В Гърция по време на Първата световна война изпълнява опасна мисия, като прониква през фронта на французи и англичани, и се добира до Солун по време на боевете при Дойранското езеро. Достига до Атина, след трагични приключения, преминава Преспанското езеро и се озовава в щаба на Първа българска армия в Битоля, от където изпраща шифрована информация за състоянието в гръцката столица. За тази си мисия на военен куриер е награден с Великия офицерски орден втора степен.
След мисия в Швейцария с тайни преговори за сепаративен мир, през 1917 г. Димитър Йоцов е назначен като генерален консул, акредитиран при Хамбургския сенат. Той разкрива пред българското правителство поверителни разпоредби на Германската главна квартира за участта на Добруджа и подготвителните етапи на германската експанзия на Балканите. Взима участие и в Брест-Литовските преговори за мир.
Породената от загубата във войната национална катастрофа и промяната на режима в България слагат край на политическата му кариера. През 1919 г. Димитър Йоцов се установява да живее със семейството си в Берлин, където продължава научната си кариера. Той не забравя и родния си град, като в продължение на 15 години работи по написването на двутомната “Културно-политическа история на Враца”. По време на Втората световна война Димитър Йоцов се завръща в България и заема длъжността хонорован професор по политическа история във Военното училище в София.
Заклеймен като “реакционен” учен, проф. Димитър Йоцов попада в списъка на забранените автори в годините на тоталитарния режим. Това го прави почти непознат за няколко поколения българи. Димитър Йоцов умира в София на 7 август 1969 г. напълно обезправен, като оставя след себе си един живот, отдаден в името на Отечеството.
Компилация: материали на ВМРО Враца.
Димитър Йоцов завършва основното си образование във Враца, а гимназия в Русе. През 1895 г. е приет да следва в престижната и през 20-ти век Висшата политическа школа в Париж. Допълнително изучава специалностите история и дипломация в Сорбоната. През този период именно той прави и публикува превода си на френски език на романа “Под игото” на Иван Вазов.
Младият абсолвент се завръща в България и поема място в редакционния комитет на сп. “Летописи” - заедно с Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров и Михалаки Георгиев. По-късно започва работа в Министерството на външните работи. Конфликт между него и главния секретар на министерството стига до дуел и предизвиква намесата на Борис Сарафов, по това време председател на Върховния Македоно-Одрински Комитет.
Борис Сарафов знае за написаната от Димитър Йоцов във Франция “Етнографията на Македония” и успеха й сред френските интелектуални среди и решава да му повери тайна мисия. Всъщност, бъдещият професор се явява първият български шпионин интелектуалец на дипломатично равнище. Отдадено Димитър Йоцов свързва живота си с борбата за освобождението на поробените си български сънародници в Македония и Одринско. През август 1899 г. младият врачанин работи успешно за националната кауза в Куманово, Скопие и Тетово.
Когато ВМОРО го изпраща с тайна мисия в Битоля, полицията на султан Абдул Хамид се опитва да го арестува, но българският дипломатически агент Тодор Пейов го спасява. Впоследствие Димитър Йоцов заема длъжността секретар в Екзархията в Цариград и става личен сътрудник на Екзарх Йосиф.
През 1908 г. в София, заедно с други известни интелектуалци, основава в. “Балканска трибуна”. През 1909 г. заминава за Русия, за да проучи личните архиви на граф Игнатиев. Става известен с научните си трудове, между които е “Граф Игнатиев и нашето Освобождение”. Подпредседател е на комитета “Народен бранител” и е един от основателите на Дружеството на българските публицисти и писатели, преминал по-късно в Сьюз на българските писатели (СБП).
През 1911-1912 г. Димитър Йоцов е врачански народен представител в Петото Велико народно събрание. От 1912 г. започва официалната му дипломатическа му кариера. Заема длъжността генерален консул на Царство България в Италия, Гърция и Германия.
В Италия издейства помощи за българските ранени войници през Балканската война, за което е награден с Дружествен кръст.
В Гърция по време на Първата световна война изпълнява опасна мисия, като прониква през фронта на французи и англичани, и се добира до Солун по време на боевете при Дойранското езеро. Достига до Атина, след трагични приключения, преминава Преспанското езеро и се озовава в щаба на Първа българска армия в Битоля, от където изпраща шифрована информация за състоянието в гръцката столица. За тази си мисия на военен куриер е награден с Великия офицерски орден втора степен.
След мисия в Швейцария с тайни преговори за сепаративен мир, през 1917 г. Димитър Йоцов е назначен като генерален консул, акредитиран при Хамбургския сенат. Той разкрива пред българското правителство поверителни разпоредби на Германската главна квартира за участта на Добруджа и подготвителните етапи на германската експанзия на Балканите. Взима участие и в Брест-Литовските преговори за мир.
Породената от загубата във войната национална катастрофа и промяната на режима в България слагат край на политическата му кариера. През 1919 г. Димитър Йоцов се установява да живее със семейството си в Берлин, където продължава научната си кариера. Той не забравя и родния си град, като в продължение на 15 години работи по написването на двутомната “Културно-политическа история на Враца”. По време на Втората световна война Димитър Йоцов се завръща в България и заема длъжността хонорован професор по политическа история във Военното училище в София.
Заклеймен като “реакционен” учен, проф. Димитър Йоцов попада в списъка на забранените автори в годините на тоталитарния режим. Това го прави почти непознат за няколко поколения българи. Димитър Йоцов умира в София на 7 август 1969 г. напълно обезправен, като оставя след себе си един живот, отдаден в името на Отечеството.
Компилация: материали на ВМРО Враца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар