Езикът на траките и топонимия на Западните Родопи

http://www.tempo.velingrad.com
Най-добрите изследователи на тракийския език са акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев. Не са много запазените и познати ни думи, на които те са посочили точния смисъл. За наша радост между тях са думите “bess/а/” - вяра и “para” или “рhara” - село,заселище или пазарище. Съчетанието на тези две думи дава названието на столицата на бесите Бесапара (Бесафара). Това е селището, пазарището на бесите. Но тъй като самата дума “besa/а/” означава вяра, то за всички в древния свят бесите са били “вярващите”, ”хора на вярата”. Всичко в живота на бесите е било подчинено на вярата и на култа към Дионис. Дори и тяхната смелост и жертвоготовност са произтичали от вярата им, че достойният живот и достойната смърт ще отведат душите им в един по-добър свят, където ще получат всичко, за което са мечтали.И за това, когато се е раждало дете, траките са плачели, защото го чакат страдания, а когато някой е умирал достойно, са се радвали, защото са смятали, че отива на по-добро място, в един по-добър свят.
Бесапара е била административен и търговски център на бесите. В интернет-страницата на селата Паталеница-Баткун е отбелязано, че: “През средните векове Баткун е бил най-големият град-крепост в Пазарджишко. Бил е околийски център и седалище на митрополит. След основаването на Пазарджик през 1485 г. постепенно Баткун загубва славата си и в началото на XIX век се очертава като малко село.” Това означава, че светилището на Дионис е забравено, пазарът е изместен от турците в новото селище Татар-Пазар (Пазарджик), а Бесапара при селата Синитево и Баткун влиза в историята.
Други интересни тракийски думи са: ”suka” - пукнатина, цепнатина, теснина и “suku” /”suk/a/”,”sykos”/ - момиче. Прави впечатление, че за думите “цепнатина” и “момиче” се използват думи с общ корен “suk” или “suka”. За нас е интересно, че най-високият връх в Пазарджишко е връх Сютка. Дали за траките този връх не е бил “Су/т/ка” - връх Цепнатина (Цепина)? И откъде би могло да дойде това название?
Днес непосредствено под връх Сютка (Сутка) има един извор, който представлява бликаща вода от цепнатина (цепка в скалата). Наречен е Момин кладенец, но нали на тракийски момиче е също “suk/a/” - цепнатина, която е извор на живота.
Според един от вариантите наименованието на Доспатската река Rodopa (Rudupa) се е пренесло върху планината и тя е наречена Родопа (Родопи). Дали и тук случаят не е аналогичен и наименованието на този извор “suk/a/” - ”момин” или “цепката”, ”цепнатината” не се е прехвърлил върху върха, който е бил наречен Su/t/ka (Сутка) - връх Цепина?
От най-дълбока древност върхът с името Сутка (Цепина) е бил познат на траките. Логично е главната крепост, която е защитавала селищата, светилищата и подстъпите към този връх, да бъде наречена Цепина. В последствие, когато смисълът на думата “su/t/ka (сутка)” е бил забравен, се е родила легендата за процепването на планината между “Алабак” и “Каркария” и така се е появило наименованието “Цепина”. В началото наименованието е било Цепинска котловина, но по време на турското владичество, понеже турците не са могли да изговарят звука “ц”, е станало “Чепино” и “Чепинска котловина”.
Преклонението на траките пред великолепието на планината и пред чудото на бликащата от скалата вода е сложило отпечатък върху целия регион. На тракийски “kaba/s/” значи “мочурище”,”блато”. Местността с име “Кабата” е точно под връх Сютка (Сутка). Там има множество извори на надморска височина около 2000 метра, което шокира геолозите, тъй като наоколо всички върхове са по-ниски, а са безводни. Част от тези извори са каптирани и са свързани с водопровода на град Ракитово.
Наличието на много вода е послужило като основание през 50-те години на XX век връх “Голяма Сютка” да бъде наименована връх “Голям Воден”, а връх “Малка Сютка” - връх “Малък Воден” .Вероятно при това преименуване на върха са имали предвид и източния култ към богинята Иер Су. “Иер” значи земя (скала), а “Су” - вода, което значи,че името на върха трябва да се произнася Сутка. Местното население не е възприемало тези наименования и скоро се възстановяват автентичните тракийски топонимни имена - Малка и Голяма Сютка.
Преименуването на тракийското звучене Сутка в Сютка вероятно е станало по време на турското владичество. На турски “Сют” значи “мляко”. И понеже на върха има много варовик, мрамори и често е покрит с мъгли, да е вложен смисълът на “млечния” връх, ”белия” връх. Това отново показва, че тракийският смисъл на думата “su/t/ka” - цепнатина, цепина, вече е бил забравен.
Много преди Освобождението, в книгата си “Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-Пазарджишката кааза”, краеведът Стефан Захариев нарича най-високия връх в Пазарджишко “Гьоз тепе”. ”Гьоз” на турски означава “око”, а “тепе” - връх. С други думи - връх “Окото”.
В “ОПИСАНИЕТО” четем още: “Бесите...били по-учени и по-образовани от своите съплеменици,...и да основат едно гадилище (Mavteiov) на най-високия връх на планината Родопа в името на бога Сива, или на индийски некой цар Диониса (на тая планина най-високият връх се намира в пазарджишката област, от турците наречен Гьозтепе, заради пространния изглед дето има и ся види много надалеч към юг, изток и север, и понеже тамо има великолепни развалини от мраморни сградия, послани с мозайки, вероятно тамо да е било гадилището на нашите предци/, за което Херодот доказва, че не е било по-малко важно и по долне от Делфийското прочуто гадилище...”.
Когато свържем това наименование - връх “Окото” с идеята, че там е било прорицалището на Дионис, можем да открием двоен смисъл. В прекия, това е великолепният изглед към Рила, Пирин, Тракия, Стара планина, Средните Родопи. В преносния смисъл, чрез присъствието на пророчицата и жреците, това е духовното око на света, което се вглежда в миналото, настоящето и бъдещето.
Из подготвено за печат проучване на Сдружение “Суткя” - Ракитово