Отровените българи-кой уби последния български цар ?

Смъртта - внезапна и стряскаща

На 28 август 1943 г. на 49 години умира последният български цар. Оттогава, вече повече от половин век, се спори дали смъртта му е била естествена. Официалната версия е, че Борис ІІІ е умрял от инфаркт, но още на следващия ден в София се разпространяват слухове, че е убит. Различията във версиите не се свеждат само до това. Според едни изследователи той е застрелян, според други – отровен. И накрая привържениците на отровата се делят според това кого обвиняват в убийството: Хитлер, българската царица, Сталин или англичаните. В процеса на спора са написани няколко книги. Нека разгледаме аргументите на всяка една от версиите.

Версия Цар Борис отровен от руснаците

Хипотезата "цар Борис ІІІ отровен от руснаците"  е изречена официално пред Нюрнбергския съд през 1945 от подсъдимия Франц фон Папен, бивш германски канцлер, а по време на войната посланик на Германия в Турция, поддържал близки контакти с българските правителства, срещал се е и с царя. Той е единият от двамата оправдани на Нюрнбергския процес.  Но конюнктурата в онзи момент, създадена от победителите, не благоприятства твърдението на Фон Папен да се превърне в сюжет за внимание. Още по-малко в България, окупирана от Съветската армия.
В книгата си "Спомени" (1964 г.)  царица Йоанна пише: "Протоколите от разговора между Хитлер и моя съпруг вече не съществуват или са попаднали в ръцете на руснаците. Когато Хитлер изпрати покана на Борис, България вече търсеше контакти със съюзниците. Англичаните не искаха и да чуят. Казваха, че България винаги ги е мамила. Американците не отказваха, но не предприемаха нищо. Бяха тревожни седмици, през които Борис често ме гледаше в очите и аз него, без да говорим.") 

Премълчава ли царица Йоана опитите на Борис за контакт с руснаците?  Според нея англичаните  не искали да чуят, американците не предприемали нищо, тогава кой друг остава ако не са руснаците? Като съпруга на Борис е доста вероятно да е знаела за тайната среща на Борис със Сталин на 11 август 1943г.

Тайната среща цар Борис - Сталин

«Когато през лятото на 1943 г., на път от Гърция за Берлин, шефът на германското военно разузнаване адмирал Вилхелм Канарис се отбил за кратко в София, той имал неблагоразумието да сподели пред цар Борис ІІІ, че немските тайни служби подготвят атентат или отвличане срещу „тримата глупаци”, както А. Хитлер обичал да нарича Рузвелт, Чърчил и Сталин, и че събитието щяло да се случи по време на срещата в Техеран. Разбира се, съществуват основания да се счита, че доверяването на тази информация съвсем не е било станало поради „неблагоразумие”, а е имало предназначението тя да стигне до представителя на американското разузнаване Алън Дълес, който по това време се е намирал като постоянно пребиващ в Швейцария; и че адмирал Канарис е разчитал тази информация да стигне до американците посредством намиращия се в Берн бивш началник на царската канцелария и бивш Министър-председател Георги Кьосеиванов; и че целта му е била да получи, поне лично за самия себе си, съответната американска индулгенция. Впрочем, за съществуването на такава негова нагласа говори и фактът, че наскоро след опита за покушение срещу фюрера адмирал Канарис е бил арестуван и екзекутиран, като е бил обесен на струна от роял, и че очевидно, за да се стигне дотам, провиненията му съвсем не са били малозначителни.

Работата, обаче, е там, че когато цар Борис ІІІ узнал тази свръхсекретна информация, той решил да я предеде не на Алън Дълес, а на Й. В. Сталин (защо ли?), като правилно бил предвидил, че България ще попадне именно в руската зона на влияние, и се надявал чрез него да се опита да изтъргува и да спаси ако не себе си, то поне семейството си, от закономерно очакваната екзекуция. Така, само няколко дни преди да направи отдавна планираната си среща с Хитлер, той внезапно направил изключително рискованата си свръхсекретна среща със Сталин.

Когато на 9 август при цар Борис ІІІ се явил пълномощният министър на Райха генерал Адолф Бекерле и му съобщил, че трябва да отлети за Германия с личния пилот и самолет на фюрера на 13 август 1943 г., петък, той решил, че съдбата му предоставя превъзходната възможност да намери удобен повод да отложи пътуването си с един ден, и така да разполага с напълно достатъчно време, за да може да осъществи замисъла си за срещата със Сталин. Той заявил на германсият пратеник, че ще замине на следващия ден, на 14 август, като обосновал решението си със суеверното съображение, че на 13-то число и в петъчен ден не правел нищо важно. После заявил, че на 10 август заминава на лов до Банска Бистрица и че ще бъде придружаван единствено от Павел Груев, след което, преоблечен като резервен пилот, от летище Божурище се качил на имащия български отличителни знаци самолет „Юнкерс-52”, с който пътували за Анкара около 20 души немски пилоти, но тъй като внезапна малка „повреда” наложила принудително кацане на аварийното летище край Истанбул, той слязъл там и веднага се качил на друг самолет, имащ руски отличителни знаци, където бил посрещнат от вече възрастен българин от Украйна - агент на НКВД, който работел по подготовката на техеранската среща на тримата големи, както и от съветския посланик в Турция Виноградов. После, след като този самолет кацнал в Кавказ, оттам с трети самолет българският цар Борис ІІІ отлетял за Москва, където на 11 август вечерта, в присъствието на Георги Димитров се срещнал лично със самия Сталин. Разговорът е бил пределно кратък и е съдържал две централни точки: ►цар Борис ІІІ е съобщил на Сталин за готвеното срещу него (Борис) покушение и в замяна на предоставянето на тази шпионска информация е поискал след завладяването на България от руските войски да не бъдат убивани членовете на семейството му; ►Сталин шеговито е бил заявил, че след войната няма да има никаква пречка някои държави да вървят по пътя към социализма, макар и известно време като монархия, но без ефективен монарх и с ефективно комунистическо регентство; че семейството на българския цар ще бъде пощадено, но самият той ще трябва да плати вината си за това, че в съюз с Хитлер е участвувал във войната против СССР. «  

Цар Борис е бил наясно за опасността страната да попадне под съветски контрол след войната и това може би все още го е възпирало да вземе веднага съдбоносното решение за излизане на България от войната, преди да е получил лично от Сталин определени гаранции. Следва да кажем, че царят първо се е опитал да установи контакт с англичаните и американците, но в резултат на тяхното нежелание или бездействие едва тогава се е решил на среща със Сталин.

Ако Сталин е целял физическото остраняване на  Борис, то  възможност за това трябва да е било именно по време на тяхната тайна среща – евентуалната причина – отказът на Борис, България да излезе от тристранния пакт. Нека обаче да анализираме последните думи на Сталин към българския цар »след войната няма да има никаква пречка някои държави да вървят по пътя към социализма, макар и известно време като монархия, но без ефективен монарх и с ефективно комунистическо регентство;  семейството на българския цар ще бъде пощадено, но самият той ще трябва да плати вината си за това, че в съюз с Хитлер е участвувал във войната против СССР»- тоест въпреки шеговития тон,можем да кажем, че Сталин дава гаранции на Борис, след войната да запази царското семейство, като само царя трябва да заплати цената, а наследника му да бъде под комунистическо регентсво. Можем да заключим, че темата на тази свръхсекретна среща е била именно излизането на България от съюза с хитлеристка Германия. Имено за това цар Борис отлага с няколко дни посещението си в Германия, за да може преди това да се срещне очи в очи със Сталин и получавайки евентуални гаранции от него, да определи поведението си (отстъпчивостта си  пред евентуални искания от германска страна) на предстоящата среща с Хитлер.

Какъв може да е бил мотивът на Сталин за отстраняване на Борис – територията на България след или още по време на войната  да попадне в сферата на руското влияние (окупация или марионетно комунистическо управление)

» . Интересът е на онзи, който, като стигне с армията си на Дунава, ще бъде затруднен от наличието на жив владетел. Но все още сме 1943 г. и Дунавът е далече, и българският цар стриктно пази дипломатическите отношения със СССР. Обаче пък подготвя излизане на България от пакта. И дори  се среща с американския резидент за Балканите (неприсъщо за царете занимание). Което не може да е останало в тайна за Москва.
Ако сондажите на българския цар със съюзниците дадат резултат, Сталин ще изгуби основанията да се обяви за освободител на България от фашизма и да наложи властта си в сърцето на Балканите. (Към онзи момент е все още далече Ялта с пазарлъците на тримата големи Сталин, Рузвелт и Чърчил за подялбата на Европа.) Фактът, че след смъртта на царя не последва нито  едно що-годе заслужаващо внимание външнополитическо действие на българската политическа класа, а държавният кораб само се полюшва от вълните с лого "Ами сега!", сам по себе си показва, че решаващият фактор за България  е бил царят.Че излизането на България от пакта би било пречка за експанзията на СССР на юг, се подкрепя косвено от по-късен факт. Когато на 4 септември 1944  последният кабинет на Царство България - на Константин Муравиев, взема решение за обявяване война на Германия, военният министър Иван Маринов бави официализирането на решението. Така се спечелва време армията на маршал Толбухин да стигне Дунава и същевременно се запазват "основанията" на Сталин да обяви война на България. Едва по-късно се появяват сведения, че ген. Маринов е бил съветски агент.  Възможно е, но ако е бил, ги няма доказателствата, казва акад. Марков.»

Имал ли е мотив Сталин да отстрани Борис –да!

Сталин обяче е съзнавал, че цар Борис е решаващ фактор за България. Той би трябвало да е бил наясно, какво ще стане ако цар Борис умре – България ще плува без капитан по течението без да взема решаващи външнополитически решения като запази обаче прогерманската си политика. Сталин би трябвало да знае, че най-вероятно германофила  Б.Филов ще заеме мястото на Борис в управлението на страната, и както казва в своя дневник министърът на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс : Този регентски съвет е положително на наша страна. При този вариант българското правителство ще е много по-уязвимо от германското  влияние (Гестапо, германски войски) отколкото руското - още една косвена причина, че Сталин може да е желал смъртта на Борис, но не точно в този момент Борис, най-вероятно само в приссътвието на руски войски в България, които да могат да неутрализират всякакви нежелани реакции (както и става). Още повече, ако съдим от тайната им  среща, Борис е бил вече склонен за излизането на България от пакта, защо иначе ще се среща тайно с най-глемия враг на своя най0силен съюзник?. Да не забравяме, че любима тактика на Сталин е да постига целите си чрез други (в случая Борис), а в случай на неуспех те сами да понесат последствията. А в случай на успех ги е награждавал и....отстранявал сам. Защо да се отказва от такава идеална възможност да приключи по-бързо с войната(а после и с България), която така или иначе не е вървяла по негов план и желание?

Косвено потвърждение се е съгласил цар Борис България да излезе от пакта можем  да кажем по неотстъпчивото му поведениет по време на самата среща  с Хитлер.

Имал ли е Сталин възможност да отстрани цар Борис – Да!

Версия - цар Борис отровен от Хитлер

«Но защо Хитлер ще иска да премахне своя съюзник? Според тях на последната им среща Хитлер поискал България да обяви война на СССР и да прати войски на Източния фронт. Царският биограф Стефан Груев твърди, че още на 16 август 1943 г. Борис ІІІ посетил Страшимир Добрович, някога шеф на канцеларията на цар Фердинанд, който страдал от рак на гърлото в последен стадий. На Добрович царят разказал за последната си среща с Хитлер следното: Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. Осемнайсета няма да се повтори. Същото той казва и на бащата на Стефан Груев, Павел, началник на личния му кабинет.(за какво си е развързал ръцете царя?)
Несъмнено преговорите във Волфшанце са били тежки.След срещата си с царя на 15 август вечерта Филов записва в дневника си: Той никак не е доволен от сегашното си посещение... Германците поискали две наши дивизии (един корпус) за Северна Гърция и евентуално Албания, които да пазят тила на германските войски... След смъртта на царя са избрани за регенти Филов, княз Кирил и ген. Михов. В своя дневник министърът на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс записва: Този регентски съвет е положително на наша страна.

«След срещата с Хитлер царят казва на Филов, че на връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него. Обстоятелствата, при които той отива при Хитлер, са крайно драматични. През юли 1943 г. англичаните и американците стоварват десант на остров Сицилия и започват да изтласкват оттам италианските и германските войски. На 19 юли за пръв път е бомбардиран Рим. След свалянето на Мусолини новият министър-председател маршал Бадолио започва да търси сепаративен мир. Италия фактически излиза от войната още на 3 септември 1943 г. На нейна територия със съюзниците се сражават германски войски.

 Може би Хитлер се е опасявал, че Борис ІІІ ще тръгне по стъпките на Италия. Може би той не искал от българския цар да обяви война на Русия, а само да му остане верен. Може да го е подозирал, че чрез италианския кралски двор или по друг от многобройните си тайни канали ще се свърже със съюзниците и ще му изневери.

 Рендел споменава в мемоарите си за още един слух:»Изглежда, че цар Борис е бил непредпазлив да води дълъг телефонен разговор със сестра си, княгиня Евдокия, в навечерието на отпътуването си. Той изразил решителността си да не изпраща български войски срещу Русия, както и намерението си, ако крал Виктор Емануил постигне споразумение със съюзниците, веднага да последва неговия пример. Изглежда, че телефонната линия е била подслушвана от германците и мълвата твърди, че цар Борис е бил приет от Хитлер с истерично избухване.»

В тази версия има ако не факти, поне логика. Защото с отстраняването на царя нацисткият фюрер си е осигурил верността на България. Премиерът Филов, който след смъртта на Борис ІІІ става регент, е абсолютно предан на германците. На 16 август 1943 г. той е сондиран от един румънски дипломат за евентуално споразумение с “англосаксонците” и веднага докладва на Бекерле. В негови ръце България би била далеч по-сигурен съюзник на нацистите. Никой друг български политик не е имал нито връзките, нито авторитета на царя в чужбина, за да започне тайна дипломация зад гърба на Хитлер.»  - това е един доста силен мотив за убийството на Борис.

Мотивите на Хитлер да отстрани Борис стават още по-силни ако предположим, че той по някакъв начин е разбрал за свръхтайната среща на Борис със Сталин, все пак германското разузнаване е било на високо ниво. Дали генерал Каналис е докладвал за разговора си с Борис, дали умишлено (по заръчение на Хитлер) да му е поставил капан «изпускайки» такава важна информация, да се види реакцията на царя, можем само да се гадае. Хитлер и Борис може да са били суеверни, но от германското разузнаване едва ли – така че отлагане на такава важна среща от страна на Борис  с извинението, че е петък 13-ти може да е събудило недоверието на немската агентура. Ако не беше хипотеза, това би бил най-силния мотив за отравянето на Борис от Хитлер, още повече, че неговата неотстъпчивост по време на преговорите, косвено говори за вътрешната му нагласа от вече взетото съдбовно решение. Едно е сигурно - Хитлер не е могъл да си позволи по никакъв начин излизането на България от войната в този момент. А една България излязла от войната с цар Борис начело би бил твърде опасен вариант (поради връзките и държавната опитност на царя) за Германия ,отколкото България без цар.

За да сме обективни нека проследим хода на събитията до смъртта на българския цар:

«Царят отива при Хитлер, придружен от своя личен секретар Станислав Балан и от още двама души. Те си идват с него. На летището го посрещат двама адютанти, а вечерта в неделя той се среща с министър-председателя Богдан Филов. В понеделник кани личния пилот на Хитлер Ханс Баур, който го е върнал в София, на обяд в двореца Враня, а във вторник заминава за Царска Бистрица. В сряда, петък и събота отива на лов, а на 19 август с брат си княз Кирил, Балан и един адютант даже се качва на връх Мусала. Той изглежда напълно здрав и в добра физическа форма. Става му лошо в София чак следващия понеделник, на 23 август, и само след пет дни умира. Точно това конспиратолозите изтъкват като причина за своите подозрения: как е възможно един напълно здрав и относително млад човек в добра форма да се разболее смъртоносно без чужда помощ?
Още на 24 август в София със специален самолет, предоставен от нацисткия министър Херман Гьоринг, пристигат берлинският професор Рудолф Зайц и виенският лекар д-р Ханс Епингер. Те потвърждават диагнозата на българските си колеги, че става дума за инфаркт. След смъртта на царя двамата чуждестранни лекари предлагат медицинското заключение да бъде подписано само от нашите специалисти. Привърженици на убийството тълкуват това като израз на съмнение в причините за смъртта. Интересни сведения дава дневникът на военновъздушния аташе в посолството на Германия в София, полковник Карл-Август фон Шонебек, на когото се дължи спешното изпращане на самолета с лекарите. Според Шонебек още след първия преглед те изразили пред него подозрения, че царят е отровен. След смъртта му двамата били вече категорични, защото по тялото на умиращия се появили странни петна, които подсказвали за абсорбция на отрова.
Първата, която се усъмнява, е сестрата на царя княгиня Евдокия. Още на 24 август, когато научава за заболяването на Борис, тя пита брат си Кирил: Да не е бил отровен? Той беше там. Да не му е погодено нещо? До края на живота си тя остава сигурна, че това е дело на нацистите. Подозренията се споделят и от други, дори за известно време от премиера Филов. Според мълвата хороскопът на царя – около 60 страници, подготвен от астролога Любомир Лулчев – предсказвал, че август 1943 г. ще бъде фатален за него.
Слуховете се подхранват и от пълното информационно затъмнение около болестта на царя – семейството научава на 24 август, а премиерът чак на 25-и. Едва вечерта на следващия ден е първото официално съобщение. Тайният царски съветник арх. Йордан Севов направо пита Епингер възможно ли е Борис да е отровен. Пред него Епингер е категоричен, че не. Тук несъмнено има противоречие между свидетелствата на Шонебек и Севов, обаче Епингер не разпитван след войната – той се самоубива, тъй като бил замесен в медицински експерименти с концлагеристи в Дахау.»

«Най-безпроблемно е да се приеме естествената смърт на царя

Не така са мислели обаче специалните служби на Царство България. Изследователят на българските архиви Христо Христов откри и публикува тези дни в своя сайт desebg.com документ от полицейския архив на Царство България, датиран на 6 септември 1943 г., с гриф "лично-поверително", адресиран вероятно до високопоставен полицейски началник. В него е направен анализ на "вътрешното положение" въз основа на "серия контакти по определен план от датата на първата криза на Н.В. цар Борис Трети - 23 август, до 6 септември". Документът от 10 страници,  да го наречем доклад, заслужава отделно внимание, тъй като представлява аргументиран анализ на реакциите на всички слоеве - политически и социални, включително на "комунистите и другите левичарски групи", които са определени като "уплашени да не бъдат подложени на преследвания". Документът очевидно не е адресиран до премиера Богдан Филов, защото го критикува, че не е предприел стъпки да се назначи анкетна комисия, "която да установи последните дни от живота на Н. В. царя и всички факти около смъртта му".Неназованият автор на този доклад се обосновава преди всичко със "съмненията, изразени от лекарите Епингер и Зайц относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина", и с факта, че царят никога не е боледувал. Разсъждавайки върху отношенията между България и Англия в навечерието и по време на Втората световна война, авторът изказва предположението, че "ако наистина е отровен, царят е жертва на англичаните".

Германският професор историк Щефан Апелиус, изследовател на архивите на Третия райх, публикува  през 2008 г. статия, в която твърди, че двама германски лекари, изпратени лично от Хитлер, са открили в тялото на царя отрова, "най-вероятно с азиатски произход, която бавно е спряла дейността на сърцето".  Апелиус изказва предположението, че "царят на българите е отровен или от англичаните, или от руснаците".

В книгата си "Корона от тръни", която е и най-пълното изследване на царуването на Борис ІІІ, авторът Стефан Груев описва съмненията на д-р Епингер, които са били документирани от неговия събеседник германския военновъздушен аташе в София Фон Шьонебек. Виенският лекар направил аналогия със смъртта на гръцкия премиер Метаксас, когото лично е прегледал - той бил отровен според виенския лекар и имал същите симптоми като на българския цар. Метаксас се опълчва против италианската агресия сам и отказва помощ от англичаните. През 1941 г. той умира и наследникът му приема британската намеса. С това немците намекват, че пръст в отравянето на българския цар имат англичаните.В телеграма до германското външно министерство посланикът Бекерле пише от София след разговора си с германските лекари: "Поставих въпрос на господата, тъй като подозрението е постоянно, дали те считат за възможно отравяне да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане."

В  книгата си царица Йоанна не прави лични предположения за авторство, но заявява убедено: "Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин беше престъпно предизвикан."
В официалния сайт на Симеон Сакскобургготски в кратката статия от тази седмица по повод 69-годишнината от смъртта също не се споменават националности, а се казва: "И тогава, а и до днес са подозирани както нацистите, така и комунистите.

Съществува и друга теза – за естествената смърт на царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период."

1. «Посланикът на Райха в София Адолф Бекерле нервно поставя въпроса пред българското правителство защо не предприема нищо да опровергае вражеските твърдения. Според акад. Марков, а преобладаващото мнение на историците е същото, именно заради натиска на Германия да я оневиним  кабинетът на проф. Богдан Филов не предприема никакви стъпки за разследване на смъртта на царя. Не е парадокс.
   
   Винаги е стоял въпросът защо при толкова съмнения, че и твърдения за насилствена смърт, изказвани още от първите часове, само българската държава в лицето на нейното ръководство официално замълчава и не предприема нищо! Отговорът според историците е прост: защото създаване на комисия и разследване означава още по-голям шум около хипотезата за отравянето, а най-шумно наложената в ефира връзка е германската.»

Моето лично мнение, е че жив, цар Борис (макар и временно) също е бил вариант за Сталин, помагащ му правилно да си разиграе картите, докато пред Хитлер след последната им среща явно е нямал много голям избор. За мен Хитлер в този случай е избрал по-малкото зло.

Заключение:

1. Имал ли е Хитлер мотив да отрови Борис – да, имал ли е възможност – да

2. Имал ли е Сталин мотив да отрови Борис –да, (но едва след края на войната или при окупация на България  от руските войски), имал ли Сталин е възможност – да.
3. Имал ли е Чърчил мотив да отрови Борис – по-скоро да, имал ли е възможност – по-скоро не
4. Имала ли е Мафилда мотив да отрови Борис - -по-скоро не, имала ли е възможност – най-вероятно не
5. Умрял ли е цар Борис от естествена смърт – почти сигурно не – за последните три варианта четете в следващия ми постинг