Изпъденият марш - поука за всеки българин!

Изпъденият марш      Възпоминание от Русия 

      Току-що влязнахме във външния коридор на театъра, г. Кривцов ни посрещна и каза бързо:

      — Господа, едно неприятно нещо!

      — Какво? — попитаха неколцина заедно.

      — Но това трябва да е някакво недоразумение! — каза той. По лицето му, осветлено от стенните ламби, се четеше безпокойство и недоумение.

      — Как, отлагат концерта може би?

      — Не, идете вижте! — каза Кривцов и ни посочи червената афиша на стената.

      Приближихме и взехме да четем афишата. Там беше програмата на музикалната вечеринка. Тя състоеше от маршове и химни на всички славянски народи, които щеше да пее капелата на Славянски. Най-напред беше руският химн „Боже, царя храни“, а после идеха останалите. Нашата „Шуми Марица“ стоеше по средата им.

      Но една дебела черта със син молив беше теглена въз словата, тя беше заличена.

      Ние останахме втрещени.

      Тая сценка произлизаше вечерта на 18 юли 1888 година в коридора на „Русский театър“ в Киев. Него ден се сключваха седмодневните празненства в Киев в памет на деветстотната годишнина (15 юли) от покръщението на руския народ в тоя град. Този юбилей беше събрал голямо множество народ; бяха надошли представители от цяла Русия, от страна на официалния свят, висшето духовенство и интелигенцията; бяха се явили депутации от цял славянски мир, представени в лицето на отборните си граждани, публицисти, политически деятели, писатели, поети; народите или правителствата на славянските земи бяха поискали да вземат живо участие в братския празник и по тоя случай да засвидетелствуват още по-тържествено своята кръвна и духовна връзка с велика Русия, да я почетат и да подигнат блясъка на юбилея на едно от величайшите събития в живота на руския народ. Имаше депутации и от православните неславянски страни: Румъния, Гърция, Абисиния.

      Имаше от Англия — от страна на англиканската църква.

      Имаше от Япония — от православните японци.

      Само от България, от православната и освободена с руска кръв България, не се очакваше никой.

      Увлечено от антируската си политика, тогавашното българско правителство не беше сторило нищо. Нито то взе почин да бъде представена България тука, нито допусна да се вземе. Отсъствието само на България от това братско, всеруско, почти всеславянско тържество беше едно грозно нещо, една съблазън за другите славяни, един срам за нас.

      Обтегнатите отношения с Русия не трябваше да попречат на България да изпълни един дълг на вежливост и на човещина; политиката на минутата не можеше да послужи за извинение на това невнимание, което в случая добиваше вид на едно ново, дръзко и ненужно оскръбление, прибавено при другите…

      Когато в самото надвечерие на юбилея емиграцията в Цариград и в Одеса се научи, че от България нищо няма да има, че тя ще се умълчи, че и Екзархията няма да изпрати представители, то реши тя да изпълни тоя дълг. Веднага една депутация, съставена от по-видните емигранти в горните два града, тръгна начело с дядо Цанкова за Киев. Тая депутация, в която имах чест да бъда и аз*, неупълномощена ни от правителството българско, ни от народа, се яви като българска депутация на руския юбилей. Скандалът бе избягнат.

      [* Бяха още: г. г. М. Маджаров, С, Бобчев, А. Людцканов, Светослав Миларов; по-старият брат на дяда Цанкова, дядо Константин (дошъл с друг един българин от Румъния като делегати от българската колония там), капитан Бахчеванов, Д. Бръчков и още двама-трима други емигранти, чиито имена не помня. Имаше и един македонец от Дебърско в народното си рухо, дошъл по частна работа в Кнев, когото сръбската дерутация бе прибрала и развождаше с агитационна цел, да представи пред русите, че македонците са сърби, и когото ние грабнахме от нея. А на 16 юли пристигна при нас от Харков и г. проф. Дринов, а от Одеса — г. А. В. Рашеев, делегат от Одеското българско настоятелство.]

      С неописуем блясък и великолепие, с небивала тържественост се отпразнува юбилеят. Киев, окичен със знамена, а вечер илюминован, беше добил необикновено празничен вид; в улиците гъмжеше гъсто множество народ, сред което групите на славянските депутации, отличени със златни жетони на гърдите, минаваха, поздравявани с почит и умиление от добрия руски народ. Богослужения, водосвети, шествия до Днепър, до мястото, дето се е бил кръстил светият княз Владимир с народа си, военни паради, обеди, речи, тържества, разходки с музики на параходи по реката, гърмеж на топове и камбани, посещение на манастири и скитове, скрити в гористите околности на Киев, приеми официални изпълниха тая знаменита юбилейна неделя. Нас ни посрещаха с любов навсякъде. Руското пословично гостолюбие се надмина в усилията си да задоволи милите славянски братя, да ги изгали с внимание и топло съчувствие, да им изкаже уважение, да остави в душите им неизгладимо впечатление за кратковременното им гостуване в стените на „майката на руските градове“ и за тържеството, що ги бе привлякло в нея.

      Аз няма да забравя никога тия дни.

      Имаше обаче за нас, българската депутация, мигове на малки огорчения. Една струйка от хладина се забелязваше към България, особено в средата на влиятелните руски кръгове. При всичката изключителност и извънредност на часа очевидно беше, че в душата на русите не може да се спотаи съвсем горчивото чувство на обида и мъка, които те изпитваха от поведението на България, от „неблагодарността“ на освободения народ към освободителите му; в ума на русите непобедимо се сливаха понятията за народ и правителство, те отождестяваха едното с другото, пристигнали да се усъмнят подир върволицата прискръбни събития и разочарования в предаността на българския народ. Нам се даваше особено да почувствуваме това при отношението им спрямо нас и сръбската депутация, състояща се от двайсетина души сърби, повечето дошли от Белград, имайки в редовете си митрополита Михаила, генерала Груича и Пашича, отношения, запечатани към последните с особена топлина и благоразположение. Това беше отражение на новото течение в руското общество. В това време симпатиите към Сърбия растяха, колкото повече България ги губеше; това личеше и в печата, и в руската политика, и в интелигентните среди, та и в народа… Охлаждането беше проникнало навсякъде и разклатило съвестта на най-убедените ни приятели. България беше престанала да бъде галеното дете на Русия — такова изглеждаше да става сега Сърбия.

      Прочее вечерта на 18 юли се даваше в Киев музикална вечеринка, епилогът на празнуванията. Тая вечеринка се даваше в чест на славянските гости, поканени всички на нея. Знаменитият Славянски щеше да пее националните химни на всички славянски народи. Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките й жици щяха хармонично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност, на идеали: исторически под чаровната сила на славянския звук…

      Сега лесно се обяснява нашето слисване, когато видяхме, че българският исторически марш — „Шуми Марица“-един се изгонва из концерта, счита се недостоен да стои при другите славянски песни в тоя всеславянски концерт.

      Обидата беше тежка, тя приличаше на презрение, хвърлено въз лицето на България, пред очите на целия славянски свят; ние се гледахме смаяни и се питахме достолепно ли е за нас да присъствуваме на концерта подир това.

      Бедният наш Кривцов беше засрамен и от челото му капеше пот. Тоя истински русин, член на Славянското благотворително общество в Одеса, беше пламенен българолюбец и провидение за емигрантите там. Член на руската депутация от тоя град, той се беше самоволно нагърбил със задачата да ни дава всякакво съдействие тук.

      Наближаваше да се почне концертът; последните посетители влазяха, поздравявайки ни, и минаваха в залата. Някои се спираха да прочетат афишата и после нам се виждаше — или ни се струваше така, — че по лицата им се изобразяваше някакво недоумение…

      Ние стояхме в нерешителност и се разговаряхме тихо.

      Дядо Цанков гълчеше сърдит:

      — Да не бяха туряли хич тая пущина в програмата, тогава друго… Но туриха „Шуми Марица“, па я задраскаха. Това е цял маскарлък!

      — Та они нас, бугарщината, ни чинюет резил на светот — казваше обиденият дебърчанин.

      — Разпоредителите, разпоредителите трябва да намеря — извика Кривцов, — трябва да се обясни това… недоразумение. Това е невъзможно.

      Не знам дали ние или той беше по-поразен от тая ненадейна случка; неговото пълно, хубаво и открито лице се беше изменило от скръб и негодувание.

      — Господа, не мърдайте оттука, моля, чакайте, докато се върна… да видя кому дължим това неприличие. С това се плюе не на вас, а на руското гостоприемство.

      И той ни остави.

      Ние очаквахме в коридора с нетърпение.

      След малко Кривцов се върна.

      — Батюшки, — каза той, като си изтриваше пота от лицето, — влезте, влезте, за вас са определени две от първите ложи.

      — А „Шуми Марица“?

      Той махна с ръка.

      Па като сниши гласа си, обясни ни, че махването на българския марш от програмата не станало с цел да ни докачат, а по съображения от друго, деликатно естество, и ни предаде извиненията на разпоредителния комитет. Той ни успокоява доста, но не ни разправи ясно кои бяха тия съображения, очевидно беше му трудно да ни обади истината. Ние настоявахме. Принуди се най-после да ни обясни, че махването на „Шуми Марица“ е станало да се не наранят някои чувства, някои самолюбия тая вечер. Чии бяха тия самолюбия и тия чувства, ние нито за миг не се подвоумихме да се догадим; всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите. Сами ли бяха изявили притезания, виждайки може би в нашия марш, под звуковете на който преди две години и половина българските знамена бяха се развели победоносно на сръбска земя, един наранителен за тяхната чест спомен, разпоредителите ли по свой почин, от чувство на прекалена деликатност към сръбските гости, бяха решили това — не можахме да узнаем. Кривцов ни даде да разберем, че се е намесило и друго влияние, от по-високо място. Нам не ни бе мъчно да повярваме това, като имахме пред вид признаците на хладина и на сръдня към България, за което се спомена по-горе.

      Кривцов залягаше по всеки начин да ни успокои и придума да влезем вътре. Той ни представяше на вид лошото впечатление, скандала, който би произвело отсъствието на българската депутация, и че това би турило в трудно положение самите руси, а най-вече него. Той ни заклинаше да се не обиждаме, да влезем в положението молеше, ободряваше.

      Подир всичко това ние намерихме, че е най-благоразумно да го послушаме и да влезем.

      Едва се настанихме — всички с камък в гърдите — в ложите си, завесата се вдигна и най-напред излезе един русин, професор, мисля, та чете сказка по великото историческо значение за Русия на събитието, що се празнуваше днес. Сказката се свърши сред дружни ръкопляскания от целия театър, чиито три реда ложи и партер бяха препълнени от славяни и руси. Между последните се забелязваха граф Игнатиев, председател на славянското благотворително общество в Петербург, г. Победоносцев, оберпрокурор на Светейшия Синод, г. Саблер, помощникът му г. Витте, проф. Ламански, проф. Антонович, абисинският герой Ашинов, който беше довел на юбилея един абисински владика и една черна абисинска принцеса, девойка, внука на Менелика, като представители на империята му, и други лица с гръмливи или известни имена.

      Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати староруски болярски одежди, както и жена му, както и дъщеря му.

      Най-напред се изпя руският химн, изслушан от публиката на крака. Въодушевени ръкопляскания поздравиха хора, когато свърши. Подир четвъртчасова почивка Славянски пак излезе и изпя ческия марш, поздравен пак от бурни ръкопляскания; а след това — почивка и нов славянски химн или марш. По тоя начин се изредиха всичките песни, означени в програмата, освен осъдения български марш.

      Това обстоятелство ни бъркаше да можем да се присъединим към общия ентусиазъм, да се издигнат чувствата ни до диапазона на възторга на останалите гости, силно потресени от вълнение при слушането родни славянски звукове в това интимно, почти семейно славянско събрание. Заедно с другите и ние пляскахме, но в душите ни беше тежко, скръб и мъка имаше там, ние се чувствувахме като убити.

      Току-що Славянски се кланяше за последен път, награждаван сега с още по-продължителни и горещи ръкопляскания от публиката, която се размърдваше, за да стане, на предните редове на партера се изправи ненадейно Ашинов, със своята странна, руса, женствена физиономия, с голяма свилена руса брада, облечен в богата черкезка носия, каквато имаше право да носи като кубански казак, с абисински орден на гърдите, и извика на Славянски със своя тьнък и писклив глас:

      — _Шумит Марица!_

      Всички очи се обърнаха към него.

      Шумът утихна.

      Славянски остана на сцената в недоумение.

      Един стар генерал от средните чинове на партера извика:

      — _Шумит Марица!_

      Викът „Шумит Марица“ се подзе и от други присъствуващи; повтори се доста гъсто и от местата, дето седяха депутациите; особено силно завикаха чехите и руските офицери. Па загьрмя и цялата зала:

      — _Шумит Марица!_

      При това общо желание, изразено тъй неочаквано и тъй дружно, Славянски се обърна към хора си, даде му бърз знак с ръка и българският марш се запя сред пълната въдворена тишина.

      Всеки може да си представи чувството, което ни облада. Станали прави, разтреперани от неописуемо вълнение и щастие, порасли до небето от гордост, ние слушахме с очи, обърнати към хора, нашия мил и славен марш, като усещахме, че към нашите ложи — особено ложата, дето беше дядо Цанков — бяха устремени множество съчувствени погледи. Хорът пееше стройно, с увлечение; потресающата сила на тая песен въз блудкаво игрив немски мотив, без войнствени удари, но пълна със спомени за дни на славни борби и събития, ехтяла в димовете на битките, в урата на победите и триумфите, покърти до дълбочините нашите изтерзани в изгнанието и унижението български души. Сякаш тая чудна песен беше един силен протест против посягането въз българската чест; сякаш тя сбра в себе, кристализува в звукове всичко високо и добро, каквото имаше у нас, всичките слави на българския народ. При днешните обстоятелства особено, в днешния час, на това място тя имаше страшно за нас обаяние.

      Когато хорът свърши първия куплет с припева:

      Марш, марш, генералю наш!

      — публиката се дигна: един ураган от ръкопляскания. Залата се потресе. Заехтяха „браво!“ и „ура!“… А Кривцов? Пляска и реве като луд… Славянски многократно и ниско се кланяше развълнуван и уморен. Нова гръмовна буря, театърът зафуча цял от стотина „бис“! Очевидно магията на тая песен обхващаше душата и на публиката, чрез други психологически процес вероятно, но със същата сила.

      Хорът повтори пак първия куплет:

      Шуми Марица

      окървавена,

      плаче вдовица,

      люто ранена,

      марш, марш, генералю наш!

      Нови ръкопляскания удавиха последните думн на припева, пак гърмовни и безчетни бис. И хорът захващаше трети път — а всички предишни песни се пяха един път! Що беше това! Ние не разбирахме. Сякаш публиката ни даваше едно бляскаво удовлетворение чрез това горещо съчувствие за горчивините, изпитани преди малко, като че е знаела… Това приличаше на един триумф! До мене стоеше Кривцов неподвижен. Аз го погледнах пак. Бедният, бършеше очите си! Всички очи гледаха към нас. Славянски свърши сред ръкопляскания, залата и ложите ни поздравляваха с топли усмивки в погледа. Граф Игнатиев, сияещ, ни поздравляваше с ръка; много руси дойдоха под ложата ни и простряха ръце, като да искаха да хванат нашите; генералът, който беше извикал подир Ашинова _Шумит Марица_, се втурна при нас и с горещи ръкувания и със сълзи, незасъхнали още на сбръчканите бузи, ни казваше:

      — Господа, господа! Това е скъпо за нас, руските люде. Аз чувах тия звукове, когато водех българска дружина под огъня при Стара Загора, и сега оживяха в старешкото сърце могущи спомени…

      Но най-радостен, най-щастлив, най-разтъгуван от умиление беше Кривцов. С тържество в погледа, с разтреперан от душевно вълнение глас той ни каза:

      — Разбирате ли какво значи всичко това, господа? Това значи: любов. Избухна тя, не се удържа. Сърцата, които бяха затворени за България, се разтвориха, запалиха се при първата психологическа искра. Ние искаме да ви се сърдим, да ви ненавидим, но не можем… И когато имаме вид, че ви мразим, знайте, че ние пак ви обичаме, против волята си… Във ваша полза говори сърцето ни, говори кръвта на руския человек, проляна за вас… Връзката между нас и вас е неразривна, симпатията безсмъртна… Помнете го винаги, кажете го у вас, когато идете!

      И тоя русин, който тъй много страда с нас заедно преди вечеринката, сега се радваше повече от нас на нечувания триумф на махнатата из програмата „Шуми Марица“, за победата на изгнаницата.

      Истина, той беше направил нещо за тая победа; той беше пошушнал няколко думи на неустрашимия казак, който пръв даде тона. Кривцов познаваше добре руската душа — добра, любеща, лирическа, каквато беше и неговата.

      Той се помина преди няколко години. Бог да прости тоя добър русин!

   Иван Вазов   София, 19 декември 1890

Имало едно време КТБ...или кой запали фитила? 2 част

Имало едно време КТБ


.....Та така планът за всеобхватна банкова криза се провали...и ЕС гарантира помощ от няколко милиарда май...Господин Василев официално беше на посещение във Виена, което  продължваше съмнително дълго..макар, че той тръбеше наляво надясно, че ако го призовели в съда незабавно ще се яви. Ако му е чиста съвеста защо трябва да чака да призовка?....Сигурно мина една седмица , медиите обилно разтегляха темата, но съда си мълчеше...тръгна слух, че  още преди скандала по Интерпол се е пуснало искане от  българската прокуратура за задържането на Василев,  но официално исканеза задържане май така и не се даде. Като се имаше  впредвид,  че ситуацията беше кризисна, обществото беше пряко засегнато, такава неадекватна реакция на съда е много, ама много подозрителна (интересно, дали има сметки на прокурори в КТБ)...ако беше някой американски филм отдавна спецчастите да са щракнали белезниците на престъпника и да са го сложили на топло. Но това е българската действителност – Василев наистина отиде на топло, но според слуховете в Оман, но никой не знаеше със сигурност – то нали там Интерпол няма нали?  За капак по последни данни той цъфна в братска Сърбия – където спокойно открива нова технологична линия за най-голямата фабрика за стъкло на Балканите. Не е ли странно – набеденият за най-голям  крадец в последните години в България, се разхожда спокойно в съседна страна като продължава да твърди, че е невинен, а българските власти не знят какво да направят и как да го привикат, дори и на обикновен разпит в следствието. А защо ли го пазят братята сърби – може би за искрената им любов към всичко руско?

Нека погледнем другият неофициален партньор в КТБ. С нелицеприятната си визия, тази личност взриви буквално улицата преди време и предизвика множество простести. И аз бях възмутен – откъде накъде този, младичък,  без грам опит в разузнаването или подобна позиция човек, ще командва най-важният по принцип орган в държавата.  Защото бил подходящ каза навремето Орешарски, като упорито избягваше да спомене кой го е предложил (аз дори и сега не знам кой...).Това беше очевадна лъжа и несправедливост....Някой знае ли в историята на ЦРУ, или ФБР или ФСБ или Мосад такъв аналог....не ми се вярва. Има само два варианта – или ДПС или БСП. Склонен съм да вярвам в хипотезата за ДПС, защото следващите събития бяха всичко друго,  но не и в полза за БСП. Откакто разбиха двуполюсния модел ДПС намериха успешната формула на „Разделението прави силата“, както и „гласовете“ от Турция  - един всеизвестен , но не и за прокуратурата факт. Натрупал много негативи през годините Соколът умело мина на заден план, успешно исценирайки или не собствения си неуспешен атентат, избутвайки на предния фронт един безспорно ерудиран и добър оратор в лицето на Местан. Притежавайки дар слово, той не само безпроблемно се справя с популистките и националистически  персони в парламента, но и неусетно  успя да извие ръцете на дългогодишния си политически партньор БСП....и да се съюзи с явния враг....ГЕРБ, договаряйки например денят на изборите да съвпадне с мюсюлманския религиозен празник. Случайност ще кажете? Вижте резултатите, не само в Турция, но и в ЕС.  Ще имаме правителство на малцинството казвате...на етническото или  на олигархичното ще попитам аз? Но това са други кахъри......черни, но други.

Четох някъде, че Пеевски си продал вестниците...но той си е вече отдавна във властта. осигурена може би именно с тяхна помощ......конфликтът на интереси и медиййното му влияние не е вчера...Тогава защо точно сега?Защо да се лишава от четвъртата власт? Президентът на Украйна Порошенко е успешен бизнесмен олигарх...притежател на много популярната в страната фирма Рошен за бонбони. Няколко месеца, след като стана президент, той си продал бизнеса за около 1,5 млрд. долара на Фирма на Ротшийлд Груп  - дали има някакъв аналог с Пеевски се питам – продава този, който си е вдигнал максимално акциите на пазара или този, който освобождава наличен капитал за нещо по-голямо и стойностно. Дали това е Южен поток, дали АЕЦ Козлодуй или Белене – сигурно е, че КТБ е само началото. Василев е що-годе отстранен или поне неутрализиран. В нета излезе списък с кретиторите на КТБ  - според информацията повечето са близки хора и фирми от обкръжението на Василев или бивши служители на КТБ. Но най-интересното е имената на вложителите в КТБ, наред със Станишев, листата води бившия ни президент Първанов с 80 милиона лева (от президентска заплата и лекции по история), Доган с 8 млн. и според справката още 50 млн. чрез подставени фирми, останалите бяха депутати от ДПС с 1-2 млн. Както и Фамилията Костови с около 1млн. лева.

Какво ми прави впечатление – ако Сокола стоеше зад създадената банкова криза, то защо рискува да загуби влоговете си и тези на подръжниците му, същото важи и за Станишев (макар той да не олицетворява цялото БСП). Нещо нетипично за Сокола – освен ако не си помислим, че парите на КТБ не са изчезнали, както твърди един от нейните бивши директори, а е променена просто методиката на БНБ използвана за оценка на състоянието на КТБ - тоест чрез външни фирми оценители се задават определени параметри, чрез които отклонението в статистическите данни е около  80 % от истинската ликвидност на банката. (На тази тема  има и пълно медийно затъмнение)На прост език парите, не са изчезнали, а са някъде там. Затваряйки банката БНБ не позволила дори на кредиторите да погасяват задълженията си, камо ли на вложителите да ползват своите за оборотни средства. Не съм специалист но ми звучи напълно логично.Съблазнен съм от  идеята да имам много милиарди в банката ми, да разтръбя чрез всички медии, че партньора ми е ги раздал неправомерно или направо откраднал, да затворя (като не дам възможност на вложителите да теглят)и веднага национализирам банката си – като държавата гарантира със свои пари (тоест на данъкоплатците) влоговете, а аз чрез подставени лица, да си я купя на безценица барабар с активите обратно. Или още по-добре – държавата гарантира всичките влогове, и ми изплаща „откраднатите“ ми милиони,които съм имал  като вложител чрез подставени лица. „Крадецът вика дръжте крадеца“ а?  Дали Василев и Пеевски, държейки съда и БНБ, шантажирайки нужните хора със загуба на влоговете им, не ни разиграват театъра на „Добрия и Лошия“?Защото на никой няма да му дойде наум, че това може да са две страни ,на една и съща монета нали?Това би било достойна схема дори за Уолстрийт! .(четох  че Оманска фирма, където се скри временно Василев, с представителство  във Виена (където пак се скри), държи 10 % от активите на КТБ.Казват, че под ОМАН се разбира руски банки и интереси,а също някаква оманска фирма иска да купи КТБ активите за 1млр. евро)

От друга страна прави впечатление липсата на имена от Герб, Атака, ББЦ и другите партийки от попадналия ми списък на вложителите(освен Костов). Докато ББЦ си изпяха песента, и очевадно защитаваха Василев и КТБ, нямам много информация какво прави другия голям играч на политическата сцена ГЕРБ. Четох някъде, че предизвиквайки финансов и банков колапс  в България САЩ и ЕС, целят банкрута й и по този начин нуждата от вземане на милиарден заем от МВФ, с непосилни финансови условия за погасяване, както и редица крупни „реформи“ в страната, с цел тоталното й икономическо заробване от Запада и необратимо откъсване от руското (разбирай  и мафиотско) лоби. Накратко казано – гръцкият сценарий, но хард версията. Случайно или не, служебното правителство започна този процес, вече с няколко млрд. евро заем, а знаем кой е най-големият радетел на шистовия газ ( и така на америката Шеврон ), и кой директно зове наляво надясно за помощ от МВФ. И кой ходи редовно на консултации в САЩ и Израел.

Изобщо целият скандал около КТБ бе усилено представен от медиите като вътрешно-банков проблем, породен от „недалновидността“ или „безскруполността“ на един очевидно успял банкер.  Ами ако е имало и трето лице на местопрестъплението? Някой конкурент на КТБ, и на заложените в нея политически интереси? Всеки следовател би се замислил за мотива...кой е имал интерес да банкрутира една успешна на пръв поглед банка...друга банка, би бил най-вероятния отговор, нали?

Не претендирам за достоверност за написаното, предупреждавам, че нямам никакви доказателства – това са само работни хипотични тези, чиято цел е да размърда сивото ви вещество...така че моля коментирайте...и съдете по съвест.

Имало едно време КТБ...или кой запали фитила? 1 част

Имало едно време КТБ

Не съм специалист по банково дело, или пък политически анализатор, най-малкото пък съм платен журналист или протестър. Смятам се за обикновен гражданин, който се опитва да мисли логично и да търси отговори, там където за тълпата е повече от ясно, кой е крив и кой прав. Всъщност целта на този пост е да привлека колкото се може повече мнения на едно място, с надеждата, да подредим заедно този сложен пъзел, посредством различната информация, слухове или мнения, които всеки притежава.

Нека да разгледаме скандала за КТБ от моята гледна точка на ограничена   информираност, базирана предимно от четенето на различни  медии и  други блогъри. Не претендирам да правя нещо по различно или уникално, само ще се опитам да използвам малко аналитично мислене, на което смятам е способен всеки нормален човек.

На пръв поглед  от медиите разграничаваме две страни в конфликта – тези на банкера Василев и тези на Делян Пеевски. Мисля, че всички са съгласни, че те бяха негласни партньори в КТБ. Така – значи имаме два шефа на една банка, която работи с милиарди привлечен капитал от държавата и много частни предприятия и фирми. Единият е официален, вторият е неофициален. Първият спонсорира почти явно една нова българска партия, с апетити към властта, вторият е вече във властта, като притежава почти всички важни ежедневеници, беше дори предложен за шеф на Данс, притежава силната подкрепа на един най-властните в последните 15 години политик в България, доскоро официална глава на етническата ни партия.

Не знам историята на създаването на КТБ, с кои пари и как – нека друг се занимава с това. Аз ще започна с няколко слуха – първият, че чрез КТБ и подставени фирми двамата партньори се опитват да прилапат повечето поръчки за строящият се Южен поток...Става дума за милиарди и то в дългосрочен аспект.  Дали двамата са марионетки на Сокола, или изпълняват ролята на троянски кон на руската олигарстична мафия или нещо друго  мога само да гадая...За мен едно е ясно – където има много пари и власт...никой не иска да дели...особено ако има много пари или власт...или и двете. Факт е , че по някое време, по някаква основателна причина настъпва разрив между партньоррите – започва се една медийна информационна война – кой кого заплашвал да убива  и т.н. Важното в случая е, че е „изчезнаха“ много пари – милиарди –пускаха се слухове за пренасяне на много чували с пари  в последните дни  (около 200 милиона лева), после че не било вярно, после че изчезналите пари са много повече, после го опровергаха, накрая започна упорито да се говори за дупка между 3-4-5 млрд. лева.

Който обича конспиративните теории, ще прегърне мнението, че това е един пъклен план на американското и западното банково лоби да инсцинират една невиждана масова паника в България,която да доведе до срив на банковия сектор, затварянето на банките и загуба (тоест ограбване) на спестяванията на хората.  Логично е, много е логично, като се има предвид глобалната тенденция в този сектор, чията цел в дългосрочен план е именно това и засяга според мен целия ЕС. Ще спомена само решението на банките влоговете над 100 000 евро да нямат златно покритие, тоест повечето да са в акции и облигации, което в в определена ситуация си е направо чист риск. Дали за това цената на златото спадна до 4 годишен минимум? Не знам, но подочух, че в договореността за гарантирането на влоговете няма посочен конкретен срок , в който  държавата да се задължава да възтанови влоговете на клиентите. Тоест  аз ви дължа пари, много пари, задължен съм да ви ги върна, и ще ви ги върна, но само когато мога или само когато ме устройва или пък когато те вече нямат стойност?

Дaли всичко това е един добре замислен крах на икономиката на ЕС, започващ с троянския кон България, ще оставя на вас да прецените, но едно за мен е факт – силата на банките след финансовата криза преди години, хич и не е намаляла, точно обратното – забелязва се едно окрупняване на банките и тяхното все по-голямо влияние и безнаказаност в нашето общество.

   Да се върнем на нашата КТБ – настана масова паника, стекоха се опашки пред клоновете на КТБ от граждани и фирми уплашени за влоговете си (дали имаше платени „клиенти провокатори“, може да ни каже някой очевидец блогър). Паниката се прехвърли умело чрез слухове и медии  и към ПИБ. Депутатите почнаха да коват закон, за лицата всяващи паника и прочие....Но нещо се обърка....Затвориха КТБ...уж за кратко.  Направи ми впечатление реакцията на БНБ и по-точно на шефа й – никаква адекватна реакция, сякаш се намираше в небрано лозе или пък негласно подкрепяше настаналата паника. Интересно е да се научи, кой го е назначил? С една дума имаше всички предпоставки за една банкова и държавна катастрофа...да се признаят милиардите загуби на КТБ, тя да се национализира и образно казано държавата да гарантира за влоговете, които по последни данни са около 2,5 млр. лева.(тогава още нямаше информация май)  директно казано – да си вземе тези пари после пак от нас, дали под формата на нови данъци или нещо друго не е от значение.......прочетох някъде, че на този план са се противопоставили енергично господата Станишев и Михов, покрепяни от почти всички директори на другите банки. Дали са си мислели за българския народ или за своите капиталовложения е труден въпрос, но аз съм идеалист и ми се иска да вярвам, че са се намерили достойни българи, в които се е пробудил патриотичият дълг и като опълченците на Шипка, креснали в един глас – „Хвърляйте телата .....и трупове мъртви хвръкнахна завчаска“. Само че предцедателят  на  столетницата, в последно време никак не се държеше достойно...лъжеше нагло, че няма да ходи в Брюксел, инатеше се както винаги  да поеме вината за изборите, накрая се измъкна като плужек през задния двор на топло в европарламента.  А и прочитайки наскоро  един списък, че е имал с жена си около 7 милиона лева на сметка в КТБ,  си спомних с разочарование данъчната му декларация преди 2-3 години, в която беше заявил, че притежава на влог само 5000 лева, апартамент и прочие дреболии. Е така ли постъпва един убеден комунист (пардон социалист)? Къде е моралът дами и господа? Къде са младите?.....Навярно повечето  продават гласа си в студенстки град за 50 лева..парите са си пари..особено когато ги нямаш.

послеслов

Не претендирам за достоверност за написаното, предупреждавам, че нямам никакви доказателства – това са само работни хипотични тези, чиято цел е да размърда сивото ви вещество...така че моля коментирайте...и съдете по съвест.

Ноетиката - една млада и обединяваща наука!

Ноетика и паранормално – що за наука и изследвания?

Все още малко се знае за ноетиката и нейните изследвания. Тя носи промяна за нас и нашите досегашни разбирания, за познатите определения на физическата вселена, дори за основни понятия като време и пространство. Ноетиката събира схващанията на изтока и запада; доказва аспекти от митологията, които се оказват истина, а не мит. Изследва мощността на мисълта, на съзнанието, силата на груповата медитация, на молитвата; потайните все още неразкрити способности на човек, както и ефектът на глобалното съзнание, за което все повече учени събират данни.
Институтът по ноетика е основан от астронавта Едгар Мичъл (Аполо 14) през 1973 година след неговото мистично преживяване на връщане от Луната през 1971.Божественото проникновение на Мичъл му вдъхва решимост да разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата, поради което две години по-късно той създава Института по ноетика. Названието на организацията произлиза от гръцката дума ноетикос, която означава вътрешно, интуитивно познание.
През следващите три десетилетия Институтът по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско, работи с висококвалифицирани изследователи от цял свят и изследва същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Организацията е свързана с някои от първите проучвания във връзка с виждане от разстояние (Remote Viewing или дистанционно наблюдение), проведени от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт, впоследствие превърнали се в програма „Старгейт“ на американската армия.
Институтът по ноетика си сътрудничи и с изследователи от Принстънския университет в областта на аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак, освен това предлага стипендии на изследователи, проучващи въздействието на молитвата и на решителността върху хода на лечението.

„Имаме ясна нужда от смел нов синтез на резултатите от откритията относно природата на съзнанието и от също толкова смело приложение. Институтът по ноетика ще бъде връзка и инструмент за умела демонстрация на промяната на светогледа за по-добро здраве, творчески способности и мир за всички човешки същества.“ – Председателят на Института по ноетика Джеймс О’Дий

Дан Браун в книгата „Изгубеният символ“ пише:

[...] Въпреки че ноетичната наука използваше свръхмодерна технология, самите открития бяха много по-мистични от студените машини, с чиято помощ се стигаше до тях. С получаването на поразителни нови данни, магията и митовете бързо се превръщаха в действителност и всичко това потвърждаваше изходната идеология на ноетиката за неизползвания потенциал на човешкия ум. Началната теза изглеждаше съвсем проста: ние едва докосваме повърхността на умствените и духовните си възможности. [...] Експериментите в Института за ноетични науки (ИНН) в Калифорния и Принстънската лаборатория за изследване на инженерни аномалии категорично доказваха, че ако бъде съответно фокусирана, човешката мисъл притежава способността да въздейства върху физическата маса и да я променя. Тези експерименти не бяха забавни трикове като „огъване на лъжици“, а стриктно контролирани проучвания, които без изключение стигаха до еднакъв резултат: независимо дали го знаем, нашите мисли всъщност взаимодействат с физическия свят и водят до промени чак на субатомно равнище. [...]

В горният пример става въпрос за известен експеримент със случайно генерирани числа, например от -1000 до +1000, като на монитор се изписва поредността на случайно генерираните стойности с диаграма във времето. Целта на участника в експеримента е статистически да наклони резултатите в полза на собственото си желание – оказва се, че случайно генерираните числа следват силата на мисълта и желанието, като случайността придобива съвсем друго понятие. Забавното е, че експеримента винаги дава положителен резултат и изкривява иначе случайно генерираните стойности.

В момента The Global Consciousness Project разполага със стотици генератори на случайни стойности по цял свят, които придават данни за обработка в Принстънският университет, където данните се обработват. Експериментът ясно показва, че когато се случват глобални явления, данните от всички устройства изкривяват статистиката в една и съща посока. Силно изразени изкривявания са наблюдавани при посрещане на Нова година, Коледа, атентата от 11-ти септември, както и по време на Сватбата на Кейт и Уилиям.

Разумът господства над материята

Това поразително откритие като че ли намираше аналог в древната вяра в космически разум – сливане на човешки намерения, способни реално да взаимодействат с физическата материя. Проучванията на масовите медитации и молитви с помощта на генератори на случайни събития дават подобни резултати и са залегнали в основата на твърдението, че човешкият разум е субстанция, съществуваща извън границите на тялото – сложно организирана енергия, способна да въздейства на физическият свят
Стъпилите на тази основа изследвания доказаха, че фокусираната мисъл влияе буквално върху всичко – върху скоростта на растеж на растенията, върху посоката, в която плуват рибите в аквариума, върху начина, по който се делят клетките, върху синхронизирането на независими автоматични системи и химическите реакции в човешкото тяло, както дори върху резултатите от хвърляне на „изи или тура“. Умът променя дори кристалната структура на новообразуващо се твърдо тяло – известните експерименти със шоково замразяване на водни капки, „облъчени“ с различни човешки емоции.

Самите елементарни частици (в суперпозиция, от квантовата механика) се появяват или престават да съществуват единствено заради намерението или самото наблюдение на наблюдателя. Днес всички знаем за този объркващ здравомислещите физици феномен.
„Живият разум по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността в нещо реално.Най-същественият елемент в създаването на нашата вселена е разумът, който наблюдава“. – Лин Мактагарт

http://fresh-science.com

Истински ангел на работа или скок в паралелен свят?

Вижте каква уникална ситуация е заснета от камера на кръстовище -  ако видеото е оригинално, това ще бъде поредното неоспоримо доказателство, че смъртта е обратим процес.