Митът за "несметните" германски пълчища през юни 1941г.

Дилян Иванов

Този мит се създавал от руските историци през първото десeтилетие след ВСВ и бил окочaтелно оформен в шесттомното издание на „История на Великата Отечествена война на Съветския съюз“. Във втори том посветен на отразяването на „вероломното“ нападение било отбелязано „ В навечерието на 21 юни 1941г. на границата на СССР завършило съсредоточването и разгръщането на 190 напълно окомплектовани и технически оборудвани германски и съюзни дивизии. На страната на противника общия брой дивизии бил:
От началото 84 пехотни, 17 танкови и 13 моторизирани (общо 114) германски дивизии, към които добавили  14 румънски, 4 унгарски и 2 словашки дивизии (общо 13), последните които не можели да се сравняват нито по въоръжение нито по боеподготовка с германските такива. Общата цифра от 134 дивизии обаче не впечатлявала. За това историците добавили още 4 дивизии на норвежката армия започнали участие в боеви действия едва през месец юли, както и 16 фински дивизии, които пък никога не преминали съветската граница по време на цялата война. Но и тези общо 154 дивизии на страната на Вермахта се сторили малко на историците. Наложило се да припишат още 24 пехотни, две танкови и една мотострелкова дивизия от резерва на върховното Главнокомандване, които в такова количество се появяват на фронта едва при битката за Москва. Добавени били още 9 дивизии охраняващи фронтовия тил от войници с по-голяма възраст от обикновената.  С изключение на окупационните войски в Западна Европа, това било всичко,  с което разполагал Хитлер (190 дивизии) – знаменито число, заето по-късно във всички докторски дисертации и учебници.

Конфигурация границы и дислокация войск противостоящих сторон на 22 июня 1941 года на Южном направлении

Автор: Helgi – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16513252


Любопитното е, че през май-юни 1941г. същите цифри докладвал на Сталин, началника на разузнаването на щаба на Червената армия генерал-лейтенант Голиков. Сталин обаче не успял да изпадне в ужас. И то основателно, защото по това време в Червената армия имало вече 303 дивизии. Според справката на заместник-началника на Генщаба Ватутин само в състава на войските в четирите погранични района се намирали 82 пехотни, 40 танкови, 20 моторизирани, 7 кавалерийски, 10 дивизии на НКВД (общо 159 дивизии). Към тях можем да добавим 16 дивизии на втория стратегически ешелон, вече прехвърлени на територията на западните окръзи. Освен това имало още 51 дивизии съставлявали резерва на главното командване.  И така срещу навлизащите на съветска територия войски, Сталин е можел да противопостави 226 дивизии. Що се отнася до военната техника, то против 3600 германски танка – противостояли 13 900 съветски, против 3500 германски самолети – 10 700 съветски самолети.
„Има една неоспорима аксиома на военното дело“ – хладнокръвно разсъждавал Сталин – „Германия не само няма стандартното и необходимо в случая трикратно числено превъзходство, но и тя в пъти изостава по огнева мощ на съветската армия.“ Да се напада по такъв начин не само не  бива, а и противоречи на всякакъв здрав разум.

Table composed by the author according to: История второй мировой войны. Т. 4. С. 18; 50 лет Вооруженных Сил СССР. М., 1968. С. 201; Советская военная энциклопедия. T. I. M., 1976, С. 56; Боевой и численный состав Вооруженных Сил СССР в период Великой Отечественной войны (1941 – 1945 гг.). Статистический сборник № 1 (22 июня 1941 г.

Подялбата на Европа през 1940-41 година.

 Дилян Иванов
Посететте ни на новия сайт: www.bghistory.info

С настъпването на 1941 година в Германия посрещнали Коледа за втори път в състояние на война. Но нападателната война се усещала само по доставките на австрийския шоколад, белгийското масло и френските вина. На празничната трапеза питките от жито, което било доставяно от Русия носело чувството за доброто бъдеще, което жителите на великия Райх очаквали от своя фюрер.
А германският фюрер Адолф Хитлер на първи януари на важно съвещание на военното командване заявил :

„Русия ще ни създава все повече проблеми. На Сталин също са нужни успехи. Той иска да получи наследството на разгромената Европа. За това е необходимо Русия да се разгроми“

Съветска Русия посрещнала 1941г. също със статуса на агресор, заради войната с малката Финландия. Тази малка война обаче практически не променила мирния начин на живот в страната, войната на Запад била все още далеч от тях. Съюзникът им  - Германия печелил победа след победа и нямало причина някой от съветските граждани да се притеснява излишно. И никой от тези безобидни хора не знаел, че два велики диктатора и не по-малко два велики злодея вече чертаели на военните карти, крехката граница между живота и смъртта. Много години след това в едно интервю маршал Василевски невнимателно ще сподели:

„ През януари 1941г. на стратегическите военни игри с участието на висшия команден състав на въоръжените сили проведохме основните варианти на оперативния план за война против Германия. За протичането на игрите и особено за нейните разбори наблюдаваха Сталин членовете на Политбюро. “

Интервюто на маршала било засекретено, т.к. пораждало твърде много въпроси за загадъчния план, който никой от историците не споменават. Присъствието на военните игри на цялото висше военно командване свидетелства обаче, че зад този план стои някаква изключителна важна стратегическа цел, поставена доста преди януари 1941 година.
На 5 май 1941г. залата за заседания в Кремълския дворец била запълнена от около 2000 випусници на Червената армия и факултети на гражданските ВУЗ-ове. Тържественото събрание открил Йосиф Сталин. В този ден снимането било забранено. А това, което е говорил съветския вожд никога не било публикувано, а се знае само от спомените на присъстващите на тържеството хора.

„Мирната политика е добро нещо, преди водехме линия на отбрана, а сега когато нашата армия е въоръжена с техника,  когато станахме силни, трябва да преминем от отбрана в нападение!! „.

Военните посрещнали тези думи с бурни овации и после с възторжен шепот предавали думите на своите другари. Писателят Всеволод Вишневский ще запише в дневника си:

„Речта на Сталин има огромно значение – ние започваме идеологическо и фактическо настъпление в името на революционизирането на Европа. Нашият поход на Запад, е възможност за която отдавна мечтахме.“

По ирония на съдбата именно на този ден в отдела на Държавна сигурност се получила шифрована телеграма от резидента на разузнаването в Берлин. В съобщението ставало дума за думите на Адолф Хитлер пред група немски офицери. Както и речта на Сталин, тя също не била публикувана в печата:

„В най-скоро време ще възникнат събития, които ще се сторят на много хора неразбираеми. Обаче това действие, за което споменавам се явява държавна необходимост. Червената напаст повдига глава над Европа“.

По това време от 12 вече окупирани страни в Европа, Червената армия според договорките заела териториите на 5 от тях.Как протичат събитията по хронология:

Септември 1939г. – германската армия окупира западна Полша

Септември 1939г – Съветската войска заема източна Полша.

Март 1940г. - германската армия окупира последната част независима Чехословакия.

Март 1940г. - Съветската войска окупира 11 % от територията на Финландия, страната която сама подтиква към съюз с Германия.

Април 1940г. – германската войска окупира Дания и Норвегия.

Май 1940г. – германската войска окупира Белгия, Холандия и Люксембург.

Юни 1940г. - Съветската войска навлиза в Литва, Латвия и Естония.

Юни 1940г. - германската войска окупира Франция.

Юли 1940г. - Съветската войска заема Бесарабия и Северна Буковина.

Април 1941г. - германската войска окупира Югославия и Гърция.

В средата на 1941г. вече нямало повече какво да се дели в Европа и схватката между двата съюзника изглеждала неизбежна.

"Безсмъртният" войник, участвал в шест войни

Публикувано във факти.бг:Константин Карагьозов

Посетете ни на новия сайт :www.bghistory.info

Адриан Картон ди Виарт e "безсмъртният" войник, участвал в шест войни и безброй битки в продължение на 50 години. Белгийският аристократ оцелява след единадесет тежки наранявания - води пехотни войски на три континента, преживява две самолетни катастрофи, стрелян е в главата три пъти, губи око, ръка, бял дроб..., но доживява, за да прекара старините си в голямо имение с жена два пъти по-млада от него.

Ди Виарт се ражда на 5 май, 1880 година в Брюксел. Произхожда от аристократично семейство откъм бащина линия, а майка му е ирландка. Когато той е едва на шест години тя умира, а семейството му се мести в Кайро. Баща му се жени повторно, а мащехата му го праща във възпитателно училище в Англия.

Постъпва в колеж, но не след дълго избухва Втората Англо-бурска война и пътят му го отвежда другаде. Стартиралият конфликт между британци и холандци в Южна Африка го сварва едва на 20 години, но това не му пречи да зареже образованието си и да се присъедини към британската армия, представяйки се за 25-годишен. Скоро след това е застрелян в корема и изпратен обратно в Англия.

Не след дълго обаче отново се присъединява към контингента в Южна Африка и е повишен във втори лейтенант. Холанците са победени през 1902-а, а самият той получава британско гражданство след войната.

 

 

Първата световна война заварва Ди Виарт в Британска Сомалия. Там той се сражава срещу религиозното народно опълчение на дервишите, борещи се за своя собствена държава срещу силите на Великобритания, Италия и Етиопия.

На 17 ноември, 1914-а, Ди Виарт и неговият камилски корпус атакуват един от фортовете на дервишите, но безуспешно. Защитниците застрелват "безсмъртния" в главата два пъти. Вадят едното му око, отнасят част от лявото му ухо, но така и не успяват да го убият. Награден е с медал за специални заслуги.

Редицата наранявания обаче не плашат Ди Виарт, а напротив - те го удовлетворяват и окуражават още повече. Завръщайки се в Англия, той заявява, че иска да замине за Западния фронт, където според него е "истинското сражение".

По време на Втората битка при Ипер (1915) артилерийски залп разкъсва лявата му ръка. Полевият доктор му споделил, че може да спаси част от крайника, но Ди Виарт не бил особено притеснен - дори отхапал два от пръстите си, опитвайки се да се отърве от болката. В последствие ръката му била ампутирана изцяло.

Вече в ролята на подполковник, Ди Виарт се сражава и в битката при Сома (1916), една от най-мащабните по време на Първата световна война и в човешката история изобщо. От 2-и до 3-и юли той удържа позициите си, въпреки, че е превъзхождан числено. И тук не жертва малко - губи част от черепа си, наред с тежка рана в глезена. Награден е с най-престижният военен орден на Великобритания - "Викториански кръст".

Нещата обаче не приключват дотук. В битката при Пашендейл (1917) е застрелян в хълбока, а остатъка от лявото си ухо губи в битката при Арас (1917). Наред с това е застрелян още веднъж в крака.

Въпреки всичко това, накрая Ди Виарт казва: "Ако трябва да съм честен, войната ми допадна".

След това "безсмъртният" изпълнява различни мисии за Великобритания в Съветско-полската война, Полско-украинската война, Полско-литовската война и Втората световна война. Премеждие след премеждие той оцелява. Оцелява при свален самолет над Литва, при кавалерийска атака на руснаците над влака, в който пътува за Варшава и при още куп други случаи.

През Втората световна война достига ранг генерал-лейтенант и става личен представител на самия Чърчил. Оттегля се завинаги от военното дело през 1947 година на 67-годишна възраст. Прекарва старините си в охолство в Ирландия, където умира от естествена смърт на 5 юни 1963-а.

Азите - боговете на Севера

Дилян Иванов

Под името Ази или Асен (на немски) се разбирало основна група богове на Севера (скандинавската митология). Според една стара немска енциклопедия(http://www.zeno.org/) следи от това име се намират в живота на римския император Октавиан Август, където се казва :

"един от предшествениците на смъртта и обожествяването на Август след това е и обстоятелството, че на една, построена в негова чест колона мълния изгорила C-то на неговата титла (име) така че вместо CAESAR Augustus станало AESAR . Тази дума на етруски език означавала "Богове"(на исландски As,мн.ч.: Asir) и тук очевидно е показано, че Август би бил причислен в рамките на C(100) дни към боговете"

Дори и да не може тук да се отрече приликата между етруското AESAR и исландското Aesir то това е единичен случай и е трудно да се изгради солидна хипотеза поради липсва на други доказателства за езикова и религиозна свързаност.

Едва 300 години по-късно намираме думата "Asen" отново при Hesychius, който казва :

"Asoi theoi apo Tyrrhenôn" - Азите, боговете при тиренците.

Още 330 години по-късно (550г.сл.н.е.) чуваме от Йордан, че готите след една блестяща победа над войската на Домитиан, обявили своите военачалници за Богове и ги нарекли АСИ. Освен това в множество езици като галския, остиакския, асанишкия думата Аз се използвала за определяне на най-върховното Божество. Според някои езиковеди така се е казвал и Митр-Ас, върховния бог на персите, което на персийски означава нищо повече от "големият Ас(Бог)".

Още повече забележително става, когато един от най-старите автори на скандинавския Север, Снори Стурлесон разказва, че това име на боговете е било едновременно името на един народ, заселил в дълбока древност Севера..

Снори разказва :"Реката Tanaquisl (Танаис, днешната Дон), разделяла света на три части :на изток земята се наричала Азия или Асия, на запад Европа. Земите на изток се казвали Асахайм (дом на азите), а столицата - Асабург. В тази крепост живял цар Один.автор и източник

Там се намирало голям жертвен храм и 12 върховни жреци на храма, които освен жертвоприношенията се грижили за реда и правото в тези земи. Те се наричали Диар или Дротнар (Богове или Господари) и целия народ трябвало да им служи и да ги уважава. В земята на тюрките (продължава Снори) Один притежавал големи владения. По това време пълководците на римляните с оръжие в ръка подчинявали целия свят и принуждавали всички народи да им служат. За това някои от водачите им избягали от страните си. Один бил пророк и знаел, че е е определено, неговите нсалденици да управляват северната половина на света. За това той оставил братята си Ве и Вили да го заместват и заедно с 12-те жреци Диар напуснал страната си, първо в посока север към страната Гарда-рики (старонорманското наименование на северозападна Русия(Новгогород),означаващо страна на градовете(кули)) и след това на юг към Саксония.

източник

Във всяка страна, която покорявал, Один оставял по един свой син за управител. Той обаче тръгнал по море на север и се установил на един остров, който се наричал Одинс-ай Odins-ei (Odense).

След това Один изпратил Хефиона или Гефиона (един от четирите върховни богини на асите) да търси нова земя.

Тя стигнала до Gylfe (главен шведски крал), който й обещал толкова земя за заселване, колкото успее да изори с рало с четири бика за един ден. Гефиона имала от един великан от Jotunheim (йотите са били най-първото население на Севера и непримирими врагове с асите) четири сина, които тя превърнала в бикове и те теглили ралото толкова силно ралото, че успели за един ден да изорат едно голямо парче земя от царството на Гилфе и да го откъснат в морето,наричайки го Зееланд. Там заживяла Гефиона и се омъжила за сина на Один Скиолд.

Скиолд станал родоначалник на датските крале. На мястото на откъснатото парче земя се образувало Mälersee, на което имало толкова много пристанища колкото на предпланините на зееланд.

източник

Один чул за привлекателността на земята, дошъл и си избрал парче земя за живеене и построил голям храм според обичаите на азите. Один дал на всеки от 12-те върховни жреци място за живеене:

На Ниорд дал Ноатун, на Фреир дал Упсала, на Хаймдал дал Химинбиорг, на Тор дал Теудванг, на Балдер дал Брайдабик и т.н. Така Асите -Один и неговите 12-жреци, както в Азия, така и на Севера, принесли жертва и хората дълго време ги приемали за богове и боготворили."

Това били Азите според най-стария историк на Севера, един заселил се на север, образован скотовъдски народ, който със своята смелост и духовно превъзходство подчини народите на Севера, народ който разнасяше Изкуство и Наука и бил боготворен от тях.

Мъже богове на на Азите:

1. Один или (Водин, Вотан) - върховен бог, бог на мъдростта и войната. Баща на голяма част от асите.

2. Тор - най-силния измежду боговете и хората. Бог на гръмотевиците, бурите и плодородието.

3. Фрейр - най-милостивия, бога на Слънцето, бог на земеделието и на плодовитостта, син на Ньорд и брат на Фрея. По произход също един от ваните.

4. Видар - богът на мълчанието. Син на Один, свързан с отмъщението, защото убива Фенрир, погубил баща му.

5. Балдур - най-добрия, най-блестящия. Известен и като Балдр, Балдер, бог на светлината

6. Али или Вали - най-добрият стрелец с лък. Роден с цел да отмъсти на Хьод за убийството на Балдур.

7.Ньодр - бог на морето и ветровете. По произход той е от боговете Вани, но е даден като заложник на Асите като гарант за сключеното примирие след войната между двете групи богове. Остава да живее сред Асите и е считан за един от тях.

8.Хеймдал - пазачът на райските порти, пазител на боговете, връзка между техния и земния свят.

9. Уллер - един смел воин, бог, изобразяван с лък и ски.

10. Форсети - потушител на всички конфликти и несъгласия, бог на справедливостта и истината.

11. Тир - богът на самообладанието и безстрашието, бог на войната и героичната слава.

12. Брага или Браги - бог на поетите.

13. Хьод (или Хьодер) – сляп бог, който, воден от Локи, убива със стрела от имел своя брат Балдур.

• 14. Локи – бог на злото и огъня, известен с непостоянството и лукавостта си.

• 15. Хьонир – ас, отишъл като заложник при ваните.

• 16. Магни – син на Тор, бог на физическата сила.

• 17. Моди – син на Тор, покровител на берсерките.

• източник

Жени богини на Азите:

1. 1.Фригга - първа сред богините, жена на Один.

2. 2. Идуна - богиня-аз, жена на Браги, богиня на вечната младост.

3. 3. Фрея - богиня на любовта, красотата и плодовитостта, най-красивата сред богините. Като дъщеря на Ньорд и сестра на Фрейр, нейният произход е от божествата вани.

4. 4. Йорд (Земя) - богиня на земята, майка на Тор.

5. 5. Герда - жената на бог Фрейр

6. 6. Лага - спътничка, приятелка на Один

7. 7. Ринда - майка на Вали

8. 8. Гефиона или Гефьон (Гефиун) – богиня на мъдростта и целомъдрието.

9. 9. Фула - прислужница и помощница на Фригга

10. 10. Льобен или Лофн - богинята на брачната любов

11. 11. Ейра - богинята на лекарствата

12. 12. Сийона или Сийофна - богинята на нежността

13. 13. Суртра - богинята на ума, интелекта

14. 14. Син - богинята на справедливостта

15. 15. Вьор ил Фьор - богинята на изпитанието на сърцето, което познава всички тайни

16. 16. Вар - богинята на истината и верността

17. 17. Алин - приятелка на Фригга и богиня защитница на хората

18. 18. Гна -посланичка на богиячта Фрига

19. 19. Сол - богинята на слънцето

20. 20. Бейла ил Бил - слугиня на Фрейа

21. 21. Сага – единствената дъщеря на Один, богиня на поезията и руните предполага се че, е друго име за Фриг или Гефиун .

22. 22. Сиф - съпруга на Тор.

23. 23. Нана – съпруга на Балдур.

24. източник

Накратко от изложеното дотук можем да заключим:

1.Боговете на Севера начело с Один идват от Азия и земите на изток от река Дон.

2. Те се наричали Аси или Ази и били предвождани от Один и 12-върховни жреци-богове Диар.

3. По времето, когато Рим завладявал света с оръжие, азите водени от Один и 12-те жреци напуснали Азия и завладели много земи на Северозападна Европа.

4. Те донесли една по-висока култура и знания на местните народи.

5. Именно заради това те били почитани и приемани като Богове с времето от местното население.

Допълнение:

Древен егейски надпис от остров Лемнос:

Лемноската стела е намерена на едноименния егейски остров близо до Каминия с датировка между 7 и 6 столетие преди Христа. Превод: front: A.1. HoPAIES: NAPHoTH SI ASI: Хораиес (име) плува (би се) срещу азите (азиатците)
A.2. maraš:maf - морското зло - (контекста говори за азите)

 

 

Чистката след 9 септември преди Народния съд

източник

Според един комунист, в чиято вярност в комунизма не можем да се съмняваме - Димитър Иванов, работил от 1976 до 1990 година в ДС отдел Шести в Шесто управление призовава:

«бърза и безмилостна разправа със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните и техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПОГИВАТ И ХОРА ЧИЯТО ЕДИНСТВЕНА ВИНА Е ЧЕ ИМАТ ЛИЧНИ НЕПРИЯТЕЛИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ИЛИ РАЗПОЛАГАТ С НЕУДОБНА ЗА ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ" (Д> Иванов «От десети до Десети» 2004г.)

Ето един пример :

Бившият специален "агент на прикритие" от ДС през 70-те и 80-те години Стойне Христов. В едно интервю на Ваня Панова с него той отговаря:

"Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че агент № 5 беше Тодор Живков.
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузов, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя."

[caption id="attachment_1588" align="alignleft" width="293"] Мирчо Спасов[/caption]

.....На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

Че е имало масови избивания без съд и присъда СПОР НЯМА, въпросът е КОЛКО?

На 16 ноември 1944г. Антон Югов докладва в Политбюро, че до този момент са арестувани 28 630 души. След 4 дни министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев съобщава на Георги Димитров в Москва, че пред Народният съд ще бъдат изправени 10 000 души. Къде изчезват останалите арестувани 18 630 души?

Нека чуем интервюто на журналиста Наско МАНДАДЖИЕВ с Мирчо Спасов:

» В това време генералът ръководеше отдел “Задгранични кадри” на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили. Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре. Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: “Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на “Мечката” /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови”.

Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време.

Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”, пристигали каруци с хора от града и селата, камиони “Опел блиц” от провинцията, използвали и влакове.

Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).

Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: “Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне”.

И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите. “Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”

Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота… Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с “нощта на дългите ножове”.

Според данните , които народния обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП, до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6.10.1944г. за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души..

Георги Петров

5000 за по-малко от месец, а до 20.11 има още месец и половина..

през октомври 1944г. ж България пристига американския журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9.09. е около 10 000. А според Димитър Иванов са около 20 000. Според професор Шарланов известните досега надеждни архивни материали утвърждават цифрата 30 000.

Да чуем какво казват вождовете:

„ЦК на БКП  съобщава на 15.09.1944г. Г. Димитров  :“в първите дни на революцията, стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце.“

На 1.10. му съобщават още:

“във връзка с известно недоволство , изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища“ извън високопарните слова на другарите какво разбираме от този текст

1.има незаконна чистка (убийства без съд и присъда)

2. 2.съюзните партии на БКП в правителството са недоволни от изключителното насилие и жестокостта
3. 3.чистката (убийствата и арестите) няма да спре, но ще продължи под друга „по-приемлива за обществото форма“ на "Народен съд"

Докато съдът започне да действа (както казва Трайчо Костов), негласната ликвидация на лица без съд и присъда продължи....

Вестник „Работническо дело“ на 25.09.1944г. призовава в своята уводна статия „Отмъщение“ :“Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!“

Министърът на войната Дамян Велчев не издържа и на 15.11.1944г. изпраща доклад до Министерски съвет, в който пише че само за 2 месеца от 9.09. до 15.09.1944г. бяха убити или безследно изчезнали 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани) 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени. За сравнение разстреляните в Катинското клане полски генерали,офицери,подофицери и войници наброява малко над 4000!

Дамян Велчев www.lostbulgaria.com

На 20.12.1944г. НС започва да съди. Колко партизански глави обаче трябваше да бъдат отмъстени?

Във връзка с НС Цола Драгойчева възлага на ОФ комитетите и кметствата да съберат данни за „Загиналите по време на фашизма“ – според тези данни загиналите през годините 1923-1941 са 5134, а през 1941-44г. са  2320.

Според сведение за издевателствата на фашистите“ съхранявано в Архива на МВР, общият брой на убитите партизани, ятаци и съчувственици от всички партии през годините 1941-44 е 1937 души.

В обвинителната си реч главния обвинител Георги Петров ще каже, че през 1941-44 гражданските и военните съдилища са издали 3299 смъртни присъди, от тях изпълнени били 357. Според друг официален документ, предоставен на 6.01.1945г. на главния прокурор на министъра на правосъдието от военно-съдебната служба на Министерството на войната от 01.1941 до 09.1944г. военните съдилища са осъдили на смърт 1590 лица, от тях екзекутирани са били 199 души.

Коя от тези цифри си бе поставил да постигне за цел Народния съд?

В края на 1946г. Васил Коларов съобщава на мирната конференция в Париж, че по време на съпротивата през годините 1941-1944 в България са загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци, а общо жертвите след 9 юни 1923 до 09.1944г. надминавали 35 000 души и тази цифра изглежда е била тайният ориентир на незаконното и на законното възмездие.

ползвани източници

http://desebg.com/ и откъси от Книгата на Стефан Цанев "Български Хроники" Том 4
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info