Непознатата древна Ематия (Македония)

Автор Дилян Иванов

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Ематия обхваща плодородната и блатиста равнина между реките Халиакмон/Бистрица, Аксиос/Вардар и Лудия(Родия), носещи също името македониди и считани за изконна територия на македонската царска династия.

Според античните схолисти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия.

[edsanimate_start entry_animation_type= "rotateInUpRight" entry_delay= "1" entry_duration= "2" entry_timing= "linear" exit_animation_type= "" exit_delay= "" exit_duration= "" exit_timing= "" animation_repeat= "1" keep= "yes" animate_on= "scroll" scroll_offset= "75" custom_css_class= ""][edsanimate_end]
https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg

Ематия или Иматия се превежда от старогръцки Ἠμαθίη „плодородна област“ – в древността така се е наричала крайбрежната песъчлива равнина срещу залива Терме(залив, образуван от морето между Халкидики и Тесалия).

Главният град на тази област, както и най-древна столица-резиденция на македонските царе бил град Еги в северозападната част на равнината. Високият акропол на Еги до края на македонското царство останал място за погребение на македонските царе. Приградската част на Еги разположена в равнината под акропола постепенно се разширява до размерите на значителен град, който бил известен под името Едеса и служил за резиденция на македонските царе до Филип II, който е убит точно в този град. При него столица на държавата е била пренесена в Пела, лежащ в центъра на  спомената равнина и защитен от естествен кръг от езера и блата. Независимо от неблагоприятните климатични условия, Пела останал главен град на областта до падането на македонското царство под римска власт през 168г.пр.н.е.

Южната част на ематийската равнина носела названието Ботиеида, която първоначално била населена от негръцкото племе на ботиетите. Главен град на тази част на Ематия бил Бероя – в подножието на планината Бермион. Други големи градове на Ематия били Китий, Кир, Европ, Гортиния. В общ смисъл думата Ематия се употребявала  (в частност от Омир и Хезиод) за обозначение на цяла Македония. Омир не познава името Македония, той говори за Ематия.

Ематия е била една от шестте първи провинции на македонската държава и граничила на запад с Орестис, където според някои автори е прародината на македонската династия, според други е населявана от епиротски илирйски племена. На север Ематия граничила с Бизалтия на тракийското племе бисалти по поречието на река Лудия. На юг граница с областта Пиерия служила река Алиакмон.

https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg

Етимология

Силин и Юстин смятат, че името Ематия идва от царя на Самотраки Ематион, а не на местния Ематус. Етимолгията да думата е свързана с Homeric Greek amathos and êmathoessa(< PIE *samadh) 'sandy land'—пясъчна земя.

Класически източници

Омир, който не споменава Македония подрежда Ематия до Пиерия. Илиада 14.226

„Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.“

Омировото име бива отново въведено през римските времена и Птолемей споменавa няколко града на Ематия. Овидий в своите „Метоморфози“ 5.313 дъщерята на Пиерий  казва“ : „преминахме равнините на Ематия, където се издигат снежните върхове на Пеония“. „Ематийският дук“ е често използвано название от римските поети за Александър Велики, както и „ематийският завоевател“.

Страбон казва, че това, което днес наричаме Македония преди се е наричала Ематия. Латинските автори отъждествяват областта Тесалия с Ематия. Римската провинция  Македония включвала и Тесалия.

Овидий в „Метаморфози“12.462 споменава, че ематиецът Halesus е бил убит от кентавърът Латрей. Вв Catullus 64. 324 Пелей е споменат като протектор-защитник на Ематия.

Полибий(23.10.4)   споменава, че Ематия по-рано се е наричала Пеония и Страбон (frg 7.38) твърди, че Пеония се простирала навремето до Пиерия и Пелагония. Според Hammond това е било през бронзовата епоха преди Троянската война. Важни градове са били Бероя и Китион. Александър Велики основава в Сирия град със същото име.

Следователно последователността на имената на тази област достигнали до нас е

1.Пеония (бронзова епоха преди Троянска война до 1200г пр.н.е.)

2.Ематия (по време и след Троянската война до Омирово време 9 век пр.н.е.)

3.Македония (Античност)

Царете Пиерей и Ематион според античните автори са били братя и двамата се посочват като царе на Ематия, като вероятно Пиерей царува след брат си Ематион.

Митологични личности с името Ематион Ἠμαθίων

1. Ематион, цар на Етиопия, син на Титон и Еос, брат на Мемнон. Убит от Херакъл.

2. Ематион, цар на Самотраки, син на Зевс и Електра, брат на Дардан, Язон, Еетион и (рядко) на Хармония. Той изпраща войници на Дионис да се присъединят към похода му в Индия.

3. Ематион – троянски принц, баща на Атимниус и Диомед, женен за наяидата Пегасис, дъщеря на речния бог Граник.

4. Ематион възрастен етиопски courtier на Цефеей в Етиопия. Убит от Хромий по време на двубия на Финей с Персей.

5. Ематион – един от придружителите на Еней в Италия. Той бива убит от Лигерите съюзници на Турнус, противника на Еней. Той имал син на име Ромус, който според някои автори дава името на Рим.

6. Ематус или Аматус син на Македнос или Македон (според Марсий от Пела), на който някои вярвали, че е кръстена Ематия. Дъщерите на неговият брат Пиерий, Пиеридите, понякога са наричани Ематиди в негова чест. Македон е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който завзема областта принадлежаща на траките. Има два сина – Пиерий и Аматус на които нарича две области от царството си. Това става преди Троянската война.

7. Според Солинус Ематиус не е свързан с по-ранния Македон. Той казва още, че именно защото страната се наричала Ематия, Орест и Хермиона пристигайки имали син Орест, който основал империя на име Орестия, простираща се до Адриатическо море – това било преди да се появи Македон.

8. Според Стефан Византийски Брусос бил син на Ематиус, от когото една част от Македония се наричала така, а града Гладарай носи името на друг син на Ематиус – Галадарус.

9. Аматос (Ἄμαθος) - според един схолист на Илиада той е син на Македон, епоним на името македони и внук на Зевс и Атрия. Аматос се споменава като епоним на македонския град Аматия, а неговия брат Пиерей, като име определящ герой на града Пиерия.

   Аматус е и името на най-древния финикийски град намиращ се на южното крайбрежие на остров Кипър, известен със свещения храм на Афродита, чиито син се казвал Аматос. Градът е бил построен от Аматус и за това Афродита била наречена с прозвището Аматузия или Аматуния. Освен това град с това име съществувал в долна Перея в Палестина.

Заключение – населението на древна Ематия преди и по време на Троянската война е било местно негръцко население от тракийски произход. С идването на македонската династия владетели към първото хилядолетие преди Христа се наблюдава едно постепенно елинизиране на част от населението както и възможно изтласкване на автохоните в посока север и североизток.

Пример за това е тракийското племе на ботиеите(жителите на древна Ематия), които по-късно населяват долното течение на река Хеброс (Марица). Техни съседи са били едоните и корпилите - Pliny IV.xi-41.

Също за ботиеи в Мала Азия съобщава Аркрайт твърдейки, че край Асканското езеро те основават град с име Άγκώρη (Анкора) – Arkwright, p.57. С името на ботиеите е свързано тракийското лично име *Βοτιος ( от Βοτίειον според Аркрайт), а също и илирийското Bottius. От същият произход разбира се е и българското лично име Бото, имащо варианти Боти, Ботийо, Ботьо. За неговият тракийски произход споменава Д.Ангелов цитирайки И.Басанович и И.Дуриданов- Образуване на българската народност, с.184-185.

Цар Пиерей, автохон, цар на Ематия, брат на Ематон – имал девет дъщери, които толкова добре се усъвършенствали в пеенето, че предизвикали Музите на съревнование, като съдии били Нимфите. Нимфите решили против смъртните девици и за наказание за тяхната смелост били превърнати в птици. А Музите започнали да се наричат пиериди. Пиерий вероятно същото лице цар, водещ се като основател на музиката в древна Македония.

 

Източници

http://www.zeno.org

• 
  

• www.wikipedia.org

 

 

Бил ли е Паламед главнокомандващ ахейците през Троянската война?

Автор: Дилян Иванов
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Паламед в древногръцката митология герой от остров Евбея или Арголида син на Навплий и Климена или Пилира или Хесиона. Изобретил буквите (или  11 от тях като допълнение към петте букви, изобретени от мойрите, според Плиний и Плутарх добавил 4 букви към другите 16. Измислил играта на зарове. Според други изобретил играта шашки, на която играли двамата Еанти и Протесилай. Изобретил числата и измерването на времето по години, месеци и дни, мерките за тегло и дължина.

Паламед бил ученик на кентавърът Хирон и бил смятан за най-умният сред хората. Като водач на ахейците той доказва многократно своите способности. Той ръководи успешни походи, спасява ахейците от гладна смърт и давал нови надежди на войниците. Познавайки силата на тревите той излекувал много от ранените. Също тълкувал успешно различни природни явления като слънчевото затъмнение и измислил таблата като игра за убиване на скуката. Според Софокъл Паламед е измислил гръцката табла.
Участник в Троянската война – един от първите, които откликнали на призива да се накаже Троя. Именно Паламед разобличава Одисей, който не желае да отиде на война. Агамемнон изпраща Паламед в Итака да го призове да у1аства в похода, т.к. е дал клетва да пази брака на Менелай и Елена.  Когато воините дошли за него, Одисей се направил на луд, като застанал сред полето, запрегнал вол и магаре с ралото и тръгнал да засява полето със сол. Паламед обаче положил пред плуга на Одисей новородения му син Телемах и Одисей се издал отклонявайки ралото и така бил принуден да тръгне за Троя. За това пък намразил Паламед. Според Птолемей, Хефестион и Дарет той става главнокомандващ на ахейските войски (Коментар на Д. О. Торшилов в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.130)

Паламед не отстъпвал по мъжество и благородство на приятеля си Ахил, с който постоянно делил военните несгоди. Големият му ум предизвикал завистта на известния с триковете си Одисей. Тази завист се добавила към омразата изпитвана от последния при разкриването му в Итака. Според други, Паламед един път се върнал с голяма плячка от поход в съседен на Троя район, като в същото време се присмял на Одисей, който от своя страна се върнал с празни ръце.

Смъртта на Паламед
Според по-разпространената версия за смъртта на Паламед, Одисей подхвърлил тайно торба злато в шатрата на Паламед и с фалшиво писмо от цар Приам, в който обещава много злато на този, който предаде лагерът на ахейците. Писмото Одисей дал тайно на един от пленените фриги и му заповядал да го отнесе на цар Приам. Но тъкмо когато фригиецът с еканил да избяга,  го нападнали слугите на Одисей, убили го, а писмото занесли на господаря си. Одисей  отишъл при Агамемнон и обвинил Паламед в измяна. Припомнил съветите на Паламед ахейците да приключат войната и да се върнат по родните си места. Извикали Паламед в шатрата на Агамемнон, но той отрекъл всички обвинения. Тогава по предложение на Одисей вождовете на ахейците отишли в шатрата на Паламед и претърсвайки я намерили скритото злато. Това била сериозна улика. Агамемно свикал съд – Одисей така убедително доказал "престъплението" на Паламед, че вождовете на ахейците не искали и да чуят оправданията на "изменника". Всички веднага забравили славните му подвизи и големи заслуги и го осъдили на смърт за предателство. Оковали го във вериги  и го довели до брега на морето за да изпълнят присъдата – убиване с камъни. Невинният Паламед не се опитал да моли за живота си и стоически посрещнал смъртта. Неговите последни думи били: „ Радвай се Истино, ти умря преди мен!“
Героят бил убит с камъни от Одисей и Диомед. Така ахейците сами погубили благородния и най-способния от тях герои. Тялото му въпреки забраната  на Агамемнон било погребано от Аякс Теламонид(и от Ахил), който не повярвал в измяната на Паламед на остров Лесбос. Тази измама възбудила от своя страна гнева на богинята Немесис, която решила да накаже виновните особено Одисей.
Според поемата „Киприя“ , Диомед и Одисей го удавили, когато отивали на риболов(Стасин. Киприи, фр.19 Ивлин-Уайт = Павсаний. Описание Эллады X 31, 2)
В Енеида това обаче е само една история на гърка Синон. Синон бил заловен от троянците след като ахейците заблуждавайки троянци напуснали Троя. Синон се представил като братовчед на Паламед, който също бил преследван от Одисей след смъртта на първия. Така Синон спечелил доверието на троянците и ги убедил да вкарат в града легендарния Троянски кон.
[caption id="" align="aligncenter" width="376"] Синон влиза като пленник в Троя[/caption]Отмъщението на бащата
Разбрал за смъртта на сина си, бащата на Паламед Навплий се отправил лично към ахейския стан.Той поискал от вождовете на ахейците сметка за несправедливата смърт на сина си, но неговите претенции били отхвърлени. За това той решил да отмъсти по най-жесток начин на всички. Навплий с помощта на другия си син, започнал да разпространява слухове, че повечето вождове на ахейците, както и царете са си взели други жени и имат намерението да изгонят или низвергнат настоящите си жени ,оставени в Елада. Това довело отчасти до много изневери на царските жени както до много убийства на самите царе след завръщането им. Други ахейци Навплий обявил за загинали и по този начин жените им се омъжили повторно. Когато ахейците се връщали в Гърция след разрушението на Троя, достигайки бреговете на остров Евбея Навплий поставил лъжливи светлини най най-опасните места на брега и голяма част от ахейския флот загинал. Тези, които успели да се спасят на брега паднали под мечовете на евбейците.
Защо Омир не споменава Паламед?
Интересното е , че Омир не споменава Паламед в своята Илиада, което косвено потвърждава факта, че самата Илиада отразява последните няколко месеца от войната – когато навярно Паламед не е  сред живите и Агамемнонн е едноличния водач на ахейците. Образът на Агамемнон като властен и тираничен характер също допълва представата за разразилата вътрешна борба за надмощие завършила с нечисти методи. Много вероятно е самият Агамемнон да стои зад заговора на Одисей.
Ако се доверим на версията на Дарет Фригийски като очевидец на войната до историята на Паламед изглежда иначе –според Дарет още през първата година на войната Паламед се стреми към едноличната власт. През третата и четвъртата година на войната има примирие, а едва на шестата година Паламед успява да вземе едноличната власт. Логично е да предположим, че тя до тогава е била в ръцете на Агамемнон и Менелай. На осмата година Паламед убива Сарпедон и Деифоб, но бива заловен от троянците. Дарет не споменава какво е станало после с него – само казва, че Агамемнон отново взема властта (от осмата година до край на войната).
Ако все пак Агамемнон или Одисей нямат пръст в смъртта на Паламед, остава необяснимо твърдението, защо бащата на Паламед ще иска да си отмъщава и то по такъв жесток начин на всички завръщащи се в домовете си ахейци?
Която и версия да е истинската можем да кажем със сигурност, че Паламед е бил в голяма част на войната действителния водач на ахейците и че част от славата си ахейците дължат именно на него.
Друго интересно е, че Паламед и Аггамемнон са роднини. Майките им са сестри, дъщери на критския цар Катрей, който пък е син на известния Минос. Според Аполодор, един оракул предсказал на Катрей, че ще загине от ръката на децата си, за това той дал двете си дъщери - Аеропа и Клистена на евбейския цар Навплий да им намери дом в чужда държава. Навплий дал Аеропа на сина на Атрей - Плистен, която родила Агамемнон и Менелай, а от своя страна запазил за себе си Клистена, която родила Паламед.
ползвани източници:
http://www.vollmer-mythologie.de
https://it.wikipedia.org

Хенрих Щол "Хроники на цар Одисей"

Истината за Троянската война или "фригийската Илиада"

Автор Дилян Иванов

Възможно ли е една война да продължи непрекъснато 10 години? Когато говорим за Троянската война едва ли се замисляме дали е било възможно това? Малко известен факт е че Илиада на Омир описва Троянската война в нейната заключителна фаза. Омир има нелеката задача да събере в поемата си всичките най-важни събития в тази десетгодишна война, като за читателите остава чувството, че това батално събитие на древността продължава не повече от няколко седмици.

В предишни статии изяснихме, че най-вероятно е имало един очевидец на тези събития, чиито разказ, макар и лишен от поетичност се е ползвал с  много по-голяма достоверност в Средновековието в западната литература. Това е разказът на Дарет Фригиецът или Фригийски. Неговата версия за протичането на войната е малко позната в българските среди, но и се различава коренно в някои важни аспекти и събития, като запазва своята достоверност и ни кара да се замислим, колко наистина знаем за историята на превземането на Троя.

В настоящата и в следващите някои статии ще се опитаме да представим и анализираме тази различна и интересна гледна точка:

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:DeathOfAchilles_Rumpf_ChalkidischeVasen.jpg

Протичането на Троянската война в края на 13 век преди н.е. според (очевидеца) Дарет Фригийски:

1 год.	Слизане на брега. Хектор убива Протесилай, Патрокъл, Мерион. Менестей ранява Хектор в бедрото. Двубой между Аякс и Хектор.  Примирие за 2 години. Паламед се стреми към върховната власт сред ахейците.
2 год.	Хектор убива Аркесилай и Профенор. Единичен двубой между Менелай и Александър (Парис). Менелай е ранен в бедрото. Хектор убива Иалмен, Епистроф, Схедий, Елефенор, Диор, Полоксен. Еней – Амфиах и Нирей. Ахил убива Евфем, Хопотой, Пилей и Астеропей. Диомед убива Антиф и Месфла. Примирие на три години. Долония.
4 год.	(Примирие)
5 год.	(Примирие)
6 год.	Хектор убива Фидип и Антиф, Ахил убива Ликаон и Форкий. Примирие на шест месеца. Дванадесетдневна битка. Ппримирие за един месец. Андромаха сънува пророчески сън. Приам не пуска Хектор да се бие. Хектор убива Идоменей, Леонт и Полипет, ранява Ификъл, Сфенел и Ахил. Ахил го убива. Двубой между Ахил и Мемнон. Двумесечно примиреие Паламед взема властта. Сарпедон убива Тлеполем.
7 год.	Примирие за една година. Агамемнон отпътува за Мизия за да набави провизии от Акамант и Демофонт.  Ахил се вклюбва в Поликсена, сгодява се с нея и отказва да се бие повече.
8 год.	Паламед убива Сарпедон и Деифоб. Александър пронизва шията на Паламед със стрела. Троянците го залавят. Троянците запалват корабите на ахейците. Агамемнон отново взема властта. Седемдневно сражение. Примирие за два месеца.
9 год.	Улисс, Нестор и Диомед — отиват като пратеници при Ахил. Троил ранява Диомед, Менелай и Агамемнон. Примирие за шест месеца. Агамемнон отива при Ахил и го моли за помощ.Ахил изпраща в бой мирмидонците. Примирие за един месец. Троил ранява Ахил. Битката продължава седем дни. Ахил убива Троил, Мемнон го ранява, но Ахил успява да го убие. Троянците се скриват зад градските стени. Примирие за 20 дни.
10 год?	Александър убива Ахил и Антилоха в храма на Аполон. Примирие. Менелай отпътува за Скирос за Неоптолем, който да му даде доспехите на баща му. Аякс е ранен от Парис, но успява да го убие и сам умира от раните си. Първата обсада на града. Пентесилея иска да запали ахейските кораби. Диомед едва я сдържа, тя успява да рани Неоптолем, но той я убива.
11 год?	Втора обсада на Троя. Заговорът на Антенор. Превземането на града. Неоптолем убива Приам. Жертвоприношението на Поликсена. Изгнанието на Еней.
	посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Как са изглеждали троянските герои според Дарет Фригийски?

 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Троянската война в края на 13 век преди н.е. била е роднинска братоубийствена война, която според мен е била и началото на края на тракийската хегемония на Балканите и Средиземноморието, нещо подобно на залеза на Римската империя.
Това, че „Илиада“ е фолклор няма спор – Омир и неговите наследници са смесили историческа действителност и личности с фантазии или други такива, но в различно време и място. Но има една личност – Дарет Фригийски, който се смята за участник в Троянската война и чиято история на Илион не може да се сравнява по поетичност с тази на Омир, но поставя много интересни въпроси, например за историята за Троянския кон.

При Дарет външното описание на героите от войната се различава от общоприетото:

Списък с портретите на троянците:

Дарет Фригийски, който е написал тази история твърди че той е воювал до самият край на войната и превземането на Троя и е видял тези, които е описал по-долу по време на примирията, а понякога и участвайки в сраженията. От дарданците  слушал какви са били лицата на Кастор и Полукс. Те приличали един на друг, със светли коси, големи очи и красиви лица, добре сложени, стройни.
Елена приличала на тях – красива, простодушна, приветлива, с красиви и с бенка между веждите с малка уста.

Приам – царят на троянците, с красиво лице, голям ръст, с приятен глас и смугло тяло.Според Малала Приам (Chron. V, pp. 103—106): «склонен към напълняване с възрастта, висок, красив, красива смугла кожа, с голям но, със срещнати вежди, с красиви очи, спокоен.
Хектор – с бяла кожа, къдрави коси, с косо разположени очи, с проворными членами, с лице предизивкващо уважение, брадат, с благ вид, но войствен, великодушен и милостив към гражданите, достоен, предизвикващ обичта на другите.

Хектор според Филострат(37. 2—4): на ръст по нисък от Аякс Теламонид, но не по-слаб от него, сражава се почти толкова яростно както Ахил. Порицава Парис за неговата страхливост и за слабостта му към украшенията. Носи дълги коси, но да ги украсява както е било прието в средите на царете и сновете им смятал за недостойно. Ушите му били в белези но не от борбата, а от схватките му с биковете. Според Малала Хектор е смугъл, висок на ръст, много крупен, силен, в разцвета на силата си, с красив нос , къдрав, брадат, косоглаз, благороден, ужасен в боя, с нисък глас.

Обличането на Хектор преди битката му с Ахил. Отляво Приам отдясно Хекуба. Фрагмент от амфора 510-500 г. до н. е. Мюнхен

Деифоб и Хелен приличат на баща им Приам на външен вид , но не и по характер: Деифоб е мъжествен, Хелен – милостив, много учен, прорицател.

Деифоб според Филострат “ Хелен, Деифоб и Полидамант се сражавали заедно в битките и били еднакво силни и се ползвали с всеощбо уважение сред воините, Хелен владеел способността да предсказва не по-лошо от Калхант“.Според Малала Деифоб бил нисък на ръст, с прекрасна броня, с красиви очи, чипонос, смугъл, с широко лице, храбър, с красива брада. Хелен според Малала е висок, добре сложен, светлокож, силен, със светли коси, с блестящи очи, с голям нос, с едва набола брада, благоразумен в боя.
Троил е висок, много красив, колкото позволява възрастта му – силен и мъжествен, стремящ се към доблест. Троил според Малала е с голям ръст, с красив нос, с прави черни коси, с кожа с цвят на мед, с красиви очи, с космата брада, силен в боя, добър бегач.
Александър (Парис) – с бяла кожа, висок, мъжествен, с много красиви очи, светли меки коси, изящна уста, приятен глас, бърз, властолюбив.
By kladcat – Woodcut illustration of Helen and Paris, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20099588

Александър според Филострат го ненавиждали всички троянци, не бил добър в боя, но на вид бил красив, с приятен глас и маниери, сражавал се с всякакви способи, а в стрелбата с лък не отстъпвал на Пандар. Отплавал за Елада във възраст на ефеб? а умрял, ненавършил 30 години. Носел кожа от барс, не понасял мръсотия по косите си дори по време на сражение, чистил до блясък ноктите на пръстите си, с бяла кожа, една от веждите малко излизала напред. Според Малала Александър е бил с изряден ръст, силен, светлокож, с красив нос, красиви очи, черни коси, а голяма брада, с широко лице, с гъсти вежди, голяма уста, приятен на вид, способен оратор, стрелящ с лък, страхлив, стремящ се към удоволствия.
Еней – риж, здраво сложен, красноречив, заобикалящ, мъжествен, внимателен, благочестив, изящен, , с весели черни очи.
http://www.cgb.fr/jules-cesar-denier,v34_0404,a.html
Еней според Филострат (38. 2—3) се сражавал по-лошо от Хектор, но превъзхождал по ум всички троянци, знаел отлично решенията на боговете и какво му е било отсъдено след превземането на Троя..нищо не можело да го изплаши, бил еднакъв по ръст с Хектор, но обликът му като че ли е бил по-малко блестящ..не се грижил за косите си и не ги украсявал. Според Малала Еней бил невисок, пълен, широкоплещест, силен, остър, с широко лице, красив нос, светла кожа, оплешивяващ, с красива брада.
Антенор – висок, слаб, с бързи крайници, хитър, внимателен. Антенор според Филострат бил висок, светлокож, светлокос, с малки очи, гърбав нос, хитър, избягващ опасностите, многознаещ, даровит оратор.
Хекуба – висока на ръст, със смугло тяло, красива, с мъжки ум, благочестива, справедлива.
Хекуба според Малала била с медна кожа, красиви очи, зряла, с красив нос, красива, горда, приветлива, спокойна.
Андромаха – със светли очи, с бяла кожа, висока, красива, скромна, мъдра, притеснителна, приветлива.

Андромаха според Малала била дребна на ръст, слаба, добре облечена, с красив нос, с красиви гърди, красиви очи и вежди, с къдрави светлокестеняви коси, спускащи се по гърба, великодушна, с красива шия, тръпчинки на бузите, приятна на вид, бърза.
Касандра – невисока, с изящна уста, рижа, с блестящи очи, знаеща бъдещето.

Касандра от Евелин де Морган (1898, Лондон); Касандра пред вратите на горящия град Троя, изпаднала в отчаяние и лудост.

Касандра според Малала била невисока, с кръгли очи, светла кожа, с мъжко телосложение, с красив нос и красиви черни очи, светлокестенява, къдрава, красива шия, голяма гръд, малки крака, спокойна, благородна, жрица,  истинска пророчица всичко предсказваща, целомъдрена девойка.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0









Поликсена -с бяла кожа, висок ръст, красива, с дълга шия, прелестни очи, дълги светли коси, добре сложена, с дълги пръсти, с превъзходни стъпала )крака?), превъзхождаща всички в своята красота, простодушна, богата, щедра.

Поликсена умира от ръката на Неоптолем до гробницата на Ахил.

http://www.sacred-texts.com/evil/hod/img/01200.jpg
Поликсена у Малала е висока, изящна, съвсем бяла,  с големи очи, черни коси, спускащи се по гърба, с  красив нос, красиви бузи, леко чипоноса, с оцветени устни, с малки крака, приятна на вид, много красива, убита на 18 години.

Портретите на ахейците:
Агамемнон – със светла кожа, голям ръст, със силни крайници, красноречив, разумен, знатен, богат.
Менелай- среден ръст, риж, красив, любезен, приятен.

Менелай с тялото на Патрокъл – римско копие на гръцка статуя

http://mifolog.ru/books/item/f00/s00/z0000039/st047.shtml

Ахил – с широки гърди, изящна уста, с големи и силни крайници, с гребен на шлема си, къдрокос, милостив, яростен в боя, с весело лице, богат, щедър, с кафяви коси.

Ахил според Филострат имал красиви дълги, златни на цвят коси, прав нос, леко изкривен отдолу, вежди в идеална форма, прекрасни сияещи очи, в които се отражавало вълнението и движението на душата, когато бил спокоен, и спокойствие и решителност, когато решавал да действа.. бил най-справедливия сред героите по природа, както и в резултат от обучението му при кентавърът Хирон.
Патрокъл – с красиво тяло, синеок, много силен, почтителен, надежден, разумен, щедър.
Патрокъл според Филострат (49. 1—3) бил не много по-възрастен от Ахил..мъдър мъж и благоразумен.. на ръст и храброст отстъпвал на Аякс Теламонид, но превъзхождал локрите, с черни очи, много красиви вежди, средна на дължина коси, ноздри издуващи се както при горещите коне.
Аякс Ойлеев – жилав, със силни крайници, смугло тяло, весел, мъжествен.
Аякс Ойлеев според Филострат (31. 1—2) бил силен в битка, както Диомед и Сфенел, но по-малко разсъдлив от тях и не можел да се сравнява с Агамемнон. Имал ръчен змей змия с дължина пет лакътя, която ядяла и пиела заедно с него и навсякъде го придружавал като куче. Според Малала бил висок, широкоплещест, с медна кожа, косоок, с красив нос, къдрави черни коси, гъста брада, широко лице, дързък в битка, великодушен, женолюбив.

Аякс и Ахил амфора 6 век пр.н.е.

Аякс Теламонид – силен, гръмогласен, черни надиплени коси, простодушен, жесток с врага.
Аякс Теламонид според Филострат (35. 1—2) радвал очите с външния си вид – бил най-грамадния от всички воини, но сдържан в мислите си и благоразумен – възхищавал в битка, когато се извисявал  на редовете и тръгвал към троянците носещ голям като маса щит и гледащ с искрящи очи, както лъв преди скок.
Улис – държелив, хитър, с весело лице, среден на ръст, красноречив, мъдър.
Улис според Филострат (34. 1—3) ужасен оратор, притворен, завистлив, даващ глупави съвети, винаги със скрит умисъл, във военното дело по-скоро показващ се отколкото изкусен.
Диомед – мъжествен, силен, голям, със сурово лице, яростен в сраженията, гръмогласен,  нетърпелив, дързък. Диомед според Филострат (27. 12—13) строен, с тъмни очи, прав нос, къдрави невероятни коси.

Диомед краде конете на цар Резос

Нестор – голям на ръст, с дълъг нос, широкоплещест, с бяла кожа, изкусен в даването на съвети, разумен.
Протесилай –  с бяло тяло, честно лице, бърз, самонадеян, безразсъден. Протестилай при Филострат (10. 2—4) бил около двадесетгодишен, когато тръгнал за Троя, с первым пушком на лице, светли вежди, светлоруси коси, правилен нос, както при статуите, добре сложен физически, тънък, много добър бегач на състезанията, висок десет лакти и би продължил да расте ако не беше умрял толкова млад.
Неоптолем – голям на ръст, мощен, гневлив, шепелявый, с благородно лице, сутулый, с кръгли очи, надменен.
Неоптолем според Филострат (52. 1—2)бил благороден, но по-слаб от баща си, но не по-слаб от Теламонид, красив приличащ на баща си, но отстъпващ в красотата толкова , колкото красивите хора отстъпват по красота от статуите. Според Малала Неоптолем бил изряден на ръст, с красива броня, слаб, светъл, с красив нос, рижи коси, къдрав, със смугла кожа, големи очи, светли вежди и набола брада, кръгло лице, безразсъден, подвижен, безпощаден в битка.
Паламед – слаб, висок, мъдър, великодушен, приветлив.
Паламед у Филострат(33. 36—39) бил по-малък на ръст от Теламонид, по красота съперничел на Ахил, Антиох, Протестилай и Евфорб, нежна  леко развяваща се брада, коси в същия цвят, свободни прави вежди съединяващи се на челото, правилен нос, изражението на очите му по време на битка е непоколебимо и страховито, в спокойни моменти приятелско и ласкаво.
Подарилий – тлъст, силен, надменен, тъжен.
Махаон – мъжествен, голям на ръст, надежден, разумен, милосърден.
Мерион – риж, неголям на ръст, със стройно тяло, мощен, прям, жесток, нетърпелив.
Мерион според Малала бил невисок, широк, светъл, с красива брада, големи очи, верни начупени коси, широко лице, крив нос, много бърз, великодушен в битка.
Бризеида – красива, средна на ръст, с бяла кожа, светли меки коси, съединени вежди, прелестни очи, добре сложена, приветлива, внимателна, почтителна, благочестива, пряма.
Бризеида според Малала била висока на ръст, светла, с красив гърди, добре облечена, със съединени вежди, красив нос, печални очи, обичаща да се смее, 20 годишна.

Интересното е, че външността на Елена описва единствено Дарет Фригийски.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Какво не знаете за българското Съединение?

Какво не знаете за българското Съединение?
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Знаете ли, че княз Александър Батенберг имал сериозни колебания да оглави Съединението – страх го е било от реакцията на Русия и на австро-унгарския император, на който седмица преди това обещал да запази статуковото.“ Дори когато бунтовниците Ризов и Муткуров дошли при него на крака да му кажат, че с него или без него Румелия ще се вдигне, той ги праща при Кравелов, който пък ги пита Ризов:“ - Ама ти сериозно ли вярваш бе, Ризов, че ще стане нещо? Като ви знам кои сте, всичко ще свърши с ограбването на два-три магазина...“
 
Знаете ли, че бунтът е вдигнат и..потушен още на 2 септември?
Според спомените на Тодор Мумджиев :“ На 2 септември в бунтовното Панагюрище ударили камбаните, три момчета развели трикольорното знаме и с гърмежи във въздуха и викове: „Долу Източна Румелия! Да живее княз Александър! Да живее Съединението!" разбудили града; капитан Кънчев, шеф на жандармерията в Татар-Пазарджик, отива там, изловил комитетските люде, отвел ги в гората, навързал ги по дърветата, обрал им лъвските знаци от калпаците и... потушил бунта.“ Полицията започнала да души, започнали арести, имало опасност делото да пропадне, затова БТЦРК решил превратът да се извърши 10 дни по-рано - и през нощта на 5 срещу 6 септември.


Знаете ли, че губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич постъпва като българин : когато разбира, че  се гласи Съединението казва:“ Не трябва да се съобщава нищо в Цариград. И аз съм българин, каквото стане, нека стане. Идете си, лягам си...“ и по-късно, когато го арестуват казва :“ Ако съм изгубил всичко, то поне народът спечели.“

Знаете ли как майор Николаев избягва проливането на братска кръв?:
„Майор Николаев заобиколил с войниците си конака и извикал:
- Отворете вратата или ще докарам оръдието!
Зад желязната решетка се показал полицмейстерът майор Коростильов.
- Майор Николаев - казал той, - здесь хранится жизнь генерал-губернатора.
- Так, батенька - отвърнал Николаев, - мы будем лучше хранить его, чем вы. Известете на Кръстевич, че е свален, и ми донесете ключовете.
Вместо отговор полицмейстерът се обърнал към строената в двора охранителна рота и извикал:
- Приготви се за стрелба!
В редиците на ротата настъпило смущение. Някои от войниците вдигнали пушки.
Тогава майор Николаев извикал:
- Момци, слушайте! Аз съм българският майор Николаев. Да живее Негово Височество князът на България Александър Първи, да живее Съединението, ура!
- Урааа! - отвърнали дружно и гръмовито войниците.“


Знаете ли, че Захари Стоянов, най-върлия противник на пашата и радетел на Съединението, се..скрил вкъщи когато станало напечено?

В „Строителите" на Симеон Радев странни редове, заимствани от изгубените спомени на поручик  Стефов:Захарий, седнал по турски на леглото, скръстил ръце, тюхкаше. Тоя възторжен революционер бе страхлив човек. Той бе побледнял сега като восък.Това е още нищо. Д-р Димитър Виницки доукрасява картинката9:Разправяха, че той от страх се бил скрил под кревата и когато дошле да му съобщят, че всичко било благополучно свършено, той едвам се решил да отиде на мястото на произшествието. Дотогаз дори не подозираха за извънредната плашливост на този революционер.А каква била всъщност работата?Нормално би било председателят на Революционния комитет, организаторът на преврата Захарий Стоянов, бившият овчар, тъй опитен в словоборство, който бе разпалил духовете в Източна Румелия10, след победата да обяви себе си за председател на временното правителство.Захарий обаче не щял.Нагледали сме се, читателю, как след някаква победа най-храбро изскачат из мишите си дупки най-големите страхливци, бият се храбро в гърдите и се юрват да докопат кокала на властта, а наш Захарий наопаки - като победил, взел, че „се скрил под кревата".


Знаете ли, че във Възванието на Българския Таен Централен Революционен Комитет се казвало:“Граждани! Помнете, че строго ще бъде наказан секи един от вас, който си позволи някакво насилие или грабеж, особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи трябва да защищава като свои братия!И наистина станало така. Каква безкръвна революция!“
 
Знаете ли как са реагирали княз Батенберг, Стамболов и Каравелов след обявяването на Съединението?


Петко Каравелов:“ Ще ги избеся всичките онези лудаци в Пловдив, ако нарушат Берлинския договор!“.


Стефан Стамболов:“ Съединението е вече дело свършено. Пред Ваше Височество се простират два пътя: единият е през Балкана за Пловдив, па каквото Бог рече; другият е през Свищов и по Дунава за Дармщат“


 



 Княз Батенберг в едно свое интервю пред немския журналист А. Фон Хун:“ Ако отблъснех предложението, не ми оставаше нищо друго освен да се откажа от българската корона и да напусна минутно страната, българският народ щеше да ме свали веднага от престола. Следователно аз бих паднал от българския престол по един срамен начин. Също така знаех добре, че приема ли, тоже ме заплашва опасността да загубя короната.“

На Свети Никола те бяха на зазарание - разказва Димитър Маринов. - Оттук погледнаха на Южна България. Пред тях на двесте стъпки стоеше камъкът, който разделяше двете Българии. Князът с бързи и здрави крачки, в които се виждаше решителност и определена воля за самопожертвувание, дойде до камъка, стъпи на него с левия крак, премина с десния оттатък него и каза:
- Жребието е хвърлено! Рубикон е минат!
Тези думи изрекъл Юлий Цезар, когато преминал с легионите си река Рубикон между Галия и Умбрия, отправяйки се към Рим, за да завладее властта; те не са били особено уместни тук, защото са синоним на военен преврат, след който следва диктатура и граждански войни; казват, че след като изрекъл: „Рубикон е минат!", Цезар добавил: „Ако остана отсам Рубикон - това ще е нещастие за мен, ако го премина - ще бъде нещастие за света".
След „Рубикон е минат!" Александър Батенберг изрекъл други думи: 
- Нека Бог пази България!“
И там на върха, откъдето на север се виждала Мизия до Дунава, а на юг - Тракия до Родопите, княз Александър подписал следната прокламация, написана от Стамболов:„Да бъде известно на моя любезен народ... че като имам предвид неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и да се именувам княз на Северна и Южна България.
Нека Бог ни бъде на помощ в това трудно и велико предприятие!"

Знаете ли каква е била реакцията на Овободителката ни Русия?


Радостният наш княз побързал да зарадва всеросийския император с празнична телеграма:„Вие обичате българския народ. Надявам се следователно, че ще одобрите това, което съм направил".Последвал зашеметяващ отговор:„Защото обичам българския народ, затова и осъждам това, което сте направили"И в допълнение, всеросийският император Александър III заповядал на военния министър генерал Кантакузин тутакси да напусне поста си и България и заедно с него всички руски офицери немедленно да се завърнат в Русия!Князът наш бил съвсем зашеметен: българската армия била обезглавена!

 Знаете ли какво казал турския султан за Съединието?:


“.. генерал Фон Дригалски паша, изпращал до турското правителство рапорт след рапорт, предупреждавайки, че във Филипопол се готви преврат, а след преврата призовавал Турция към военна намеса - отговорът на Истанбул бил пълно мълчание.„Турците нямаха нищо против Съединението - пише по-късно ядосаният Фон Дригалски на своя приятел Рихард фон Мах, - понеже съседството на една, макар и обединена, България за тях е по-драго, отколкото съседството на Русия".И чудно, но султан Абдул Хамид, като изпращал Лебиб ефенди и Гадбан ефенди в размирния Пловдив да видят какво става там след Съединението, бил им рекъл:- Аз обичам българите като свои деца и съм готов на всякакви отстъпки за тяхното щастие, само кръв да не се пролива...“


Знаете ли какво са казали австро-унгарския министър председател и германския канцлер Бисмарк?

Граф Калноки, министър-председател на Австро-Унгария:- Ние желаем на Сърбия най-голям успех, защото през последните седмици полагахме усилия да подготвим събитието; военната акция вероятно ще бъде много кратка, като се има предвид нищожната съпротивителна сила на българите.
Граф Бисмарк, канцлер на Германия:- Разрешаването на настоящата криза би могло да се търси в тласването на Сърбия под Божията закрила срещу България; и след като двете сражаващи се страни достатъчно се изтощят, за възстановяване на мира да се насъска Румъния срещу двете, румънците са много суетни и подобна мисия ще поласкае изключително тяхната суета.
Знаете ли какво кзал сръбския крал Милан за гласената вийна срещу българите:“ Тази война за мен ще е като една разходка no Shamps Elysees.“ А какво му отговорил унгарецът Бениамин Калай:“ Вий не познавате българите, те са храбри хора и готови за война, най-добре не се залавяйте с тях!“

Знаете ли, че княз Батенберг предлагал да се отстъпи София без бой?

Заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила - в Орхание, архивът на двореца - в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения.
Но капитан Рачо Петров не се подчинил с думите:“ - Такова предателство аз не ще извърша Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България.“

И когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София, което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил револвера си и му извикал:
- Върнете се, иначе ще ви застрелям!
Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака...
Знаете ли за истинското геройство на българският войник?

От турската граница - от Хасково, от Ямбол и Бургас до Сливница са 300 километра.Ноември месец, дъжд и сняг, няма асфалт, черни пътища, най-много тук-там чакълено шосе, кал до глезените, дрехите са просмукани от дъжда, всички са мокри до кости, по височините снегът се превръща във виелица, мокрите дрехи замръзват върху мокрите тела, но войниците вървят, вървят ден и нощ, викайки ура срещу виелицата, пеейки в непрогледния мрак „Шуми Марица"; вървят в колона по трима, средният войник, облегнат върху раменете на другите двама, спи, вървейки, след два часа се сменят - и така без да спрат ни за минута, обувките - чепици, ботуши, цървули - са продънени, войниците газят ледената кал с боси окървавени нозе...Облечени кой както можел, каквото намерил. Някой нахлул широки дънести потури с яркочервен пояс, а на гърба му износена войнишка куртка или съдран мундир, и наопаки: кожух с войнишки панталони. Повечето с цървули. Някои с по един ботуш. Някои с калпаци, на тях забучени цветя. Раници рядко. Повечето шарени селски торби. На някои торбички висят птици, петел или кокошка. От къщи или крадени по пътя. Задигнали бяха цялото мъжко население. Възраст най-различна. Като почнеш от 18 г., та до 50. И пушките различни. Повечето дебели тежки кримки. Върви туй множество свят, като да не усеща умора. Някои от Саранбей, а други от самата турска граница - все пеш. Върви, шуми, пее, крещи. Офицери много рядко. На триста-петстотин души един. Подофицери или фелдфебели, произведени от нужда. Груби селски фигури като у обикновените войници. Коси и бради, невидели гребен и ножици. На други лицата същински стърнища.Тази войска „печенеги" я казваха. Южнобългарските дружини.
Подполковник Брекнер от германския щаб ще възкликне:- От времето на Александър Македонски и Юлий Цезар не е имало такъв маньовър, какъвто извършиха българските войски през 1885 година!...

И тъй, след четири-пет денонощия, на 6 ноември вечерта, първите колони се изкачват по забулените в гъста мъгла хълмове на Сливница, снегът тук е остър и бръснещ, ледовитият вятър втвърдява като стъкло мокрите дрехи и пронизва изтощените тела, босите нозе залепват по заледената кал, оставяйки кървави стъпки, но войниците не спират, а в движение, викайки ура и пеейки „Шуми Марица", без да стрелят, се втурват с насочени щикове срещу вражеските окопи - това бе великото и страшно българско „Напред, на нож!", което всяваше ужас, пред което никой враг не устояваше, захвърляше пушката си и побягваше с все сили назад; лудият капитан Паница яздеше пред своя летящ отряд от македонски харамии, дошли да помагат на майка България, и ги караше да викат ура, колкото могат, за да помисли врагът, че са многобройни, и техният рев наистина бил страшен в нощта; дори и селяните, въоръжени с остри сечива, се втурнаха в атаката заедно с войската; студентите от странство бяха напуснали университетите и тръгваха за България, акламирани по пътя; учениците от гимназиите се записваха в доброволческите дружини, голобради кандидати на славата, облечени в леките си есенни дрешки, отиваха на война като на някой празник, 6-годишното момче Мони Трайков Радев от село Ресен (което след 20 години ще напише горните редове в „Строителите на съвременна България") гледаше след тях и плачеше, че майка му не го пуска да отиде и то на война - да защитава България...

Целият български народ бе въстанал като един човек да защити свещената своя земя и още по-свещената си свобода - а това бе по-силно от всяко оръжие.

Преработени откъси от книгата на Стефан Радев „Български хроники“