Как са изглеждали троянските герои според Дарет Фригийски?

 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Троянската война в края на 13 век преди н.е. била е роднинска братоубийствена война, която според мен е била и началото на края на тракийската хегемония на Балканите и Средиземноморието, нещо подобно на залеза на Римската империя.
Това, че „Илиада“ е фолклор няма спор – Омир и неговите наследници са смесили историческа действителност и личности с фантазии или други такива, но в различно време и място. Но има една личност – Дарет Фригийски, който се смята за участник в Троянската война и чиято история на Илион не може да се сравнява по поетичност с тази на Омир, но поставя много интересни въпроси, например за историята за Троянския кон.

При Дарет външното описание на героите от войната се различава от общоприетото:

Списък с портретите на троянците:

Дарет Фригийски, който е написал тази история твърди че той е воювал до самият край на войната и превземането на Троя и е видял тези, които е описал по-долу по време на примирията, а понякога и участвайки в сраженията. От дарданците  слушал какви са били лицата на Кастор и Полукс. Те приличали един на друг, със светли коси, големи очи и красиви лица, добре сложени, стройни.
Елена приличала на тях – красива, простодушна, приветлива, с красиви и с бенка между веждите с малка уста.

Приам – царят на троянците, с красиво лице, голям ръст, с приятен глас и смугло тяло.Според Малала Приам (Chron. V, pp. 103—106): «склонен към напълняване с възрастта, висок, красив, красива смугла кожа, с голям но, със срещнати вежди, с красиви очи, спокоен.
Хектор – с бяла кожа, къдрави коси, с косо разположени очи, с проворными членами, с лице предизивкващо уважение, брадат, с благ вид, но войствен, великодушен и милостив към гражданите, достоен, предизвикващ обичта на другите.

Хектор според Филострат(37. 2—4): на ръст по нисък от Аякс Теламонид, но не по-слаб от него, сражава се почти толкова яростно както Ахил. Порицава Парис за неговата страхливост и за слабостта му към украшенията. Носи дълги коси, но да ги украсява както е било прието в средите на царете и сновете им смятал за недостойно. Ушите му били в белези но не от борбата, а от схватките му с биковете. Според Малала Хектор е смугъл, висок на ръст, много крупен, силен, в разцвета на силата си, с красив нос , къдрав, брадат, косоглаз, благороден, ужасен в боя, с нисък глас.

Обличането на Хектор преди битката му с Ахил. Отляво Приам отдясно Хекуба. Фрагмент от амфора 510-500 г. до н. е. Мюнхен

Деифоб и Хелен приличат на баща им Приам на външен вид , но не и по характер: Деифоб е мъжествен, Хелен – милостив, много учен, прорицател.

Деифоб според Филострат “ Хелен, Деифоб и Полидамант се сражавали заедно в битките и били еднакво силни и се ползвали с всеощбо уважение сред воините, Хелен владеел способността да предсказва не по-лошо от Калхант“.Според Малала Деифоб бил нисък на ръст, с прекрасна броня, с красиви очи, чипонос, смугъл, с широко лице, храбър, с красива брада. Хелен според Малала е висок, добре сложен, светлокож, силен, със светли коси, с блестящи очи, с голям нос, с едва набола брада, благоразумен в боя.
Троил е висок, много красив, колкото позволява възрастта му – силен и мъжествен, стремящ се към доблест. Троил според Малала е с голям ръст, с красив нос, с прави черни коси, с кожа с цвят на мед, с красиви очи, с космата брада, силен в боя, добър бегач.
Александър (Парис) – с бяла кожа, висок, мъжествен, с много красиви очи, светли меки коси, изящна уста, приятен глас, бърз, властолюбив.
By kladcat – Woodcut illustration of Helen and Paris, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20099588

Александър според Филострат го ненавиждали всички троянци, не бил добър в боя, но на вид бил красив, с приятен глас и маниери, сражавал се с всякакви способи, а в стрелбата с лък не отстъпвал на Пандар. Отплавал за Елада във възраст на ефеб? а умрял, ненавършил 30 години. Носел кожа от барс, не понасял мръсотия по косите си дори по време на сражение, чистил до блясък ноктите на пръстите си, с бяла кожа, една от веждите малко излизала напред. Според Малала Александър е бил с изряден ръст, силен, светлокож, с красив нос, красиви очи, черни коси, а голяма брада, с широко лице, с гъсти вежди, голяма уста, приятен на вид, способен оратор, стрелящ с лък, страхлив, стремящ се към удоволствия.
Еней – риж, здраво сложен, красноречив, заобикалящ, мъжествен, внимателен, благочестив, изящен, , с весели черни очи.
http://www.cgb.fr/jules-cesar-denier,v34_0404,a.html
Еней според Филострат (38. 2—3) се сражавал по-лошо от Хектор, но превъзхождал по ум всички троянци, знаел отлично решенията на боговете и какво му е било отсъдено след превземането на Троя..нищо не можело да го изплаши, бил еднакъв по ръст с Хектор, но обликът му като че ли е бил по-малко блестящ..не се грижил за косите си и не ги украсявал. Според Малала Еней бил невисок, пълен, широкоплещест, силен, остър, с широко лице, красив нос, светла кожа, оплешивяващ, с красива брада.
Антенор – висок, слаб, с бързи крайници, хитър, внимателен. Антенор според Филострат бил висок, светлокож, светлокос, с малки очи, гърбав нос, хитър, избягващ опасностите, многознаещ, даровит оратор.
Хекуба – висока на ръст, със смугло тяло, красива, с мъжки ум, благочестива, справедлива.
Хекуба според Малала била с медна кожа, красиви очи, зряла, с красив нос, красива, горда, приветлива, спокойна.
Андромаха – със светли очи, с бяла кожа, висока, красива, скромна, мъдра, притеснителна, приветлива.

Андромаха според Малала била дребна на ръст, слаба, добре облечена, с красив нос, с красиви гърди, красиви очи и вежди, с къдрави светлокестеняви коси, спускащи се по гърба, великодушна, с красива шия, тръпчинки на бузите, приятна на вид, бърза.
Касандра – невисока, с изящна уста, рижа, с блестящи очи, знаеща бъдещето.

Касандра от Евелин де Морган (1898, Лондон); Касандра пред вратите на горящия град Троя, изпаднала в отчаяние и лудост.

Касандра според Малала била невисока, с кръгли очи, светла кожа, с мъжко телосложение, с красив нос и красиви черни очи, светлокестенява, къдрава, красива шия, голяма гръд, малки крака, спокойна, благородна, жрица,  истинска пророчица всичко предсказваща, целомъдрена девойка.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0









Поликсена -с бяла кожа, висок ръст, красива, с дълга шия, прелестни очи, дълги светли коси, добре сложена, с дълги пръсти, с превъзходни стъпала )крака?), превъзхождаща всички в своята красота, простодушна, богата, щедра.

Поликсена умира от ръката на Неоптолем до гробницата на Ахил.

http://www.sacred-texts.com/evil/hod/img/01200.jpg
Поликсена у Малала е висока, изящна, съвсем бяла,  с големи очи, черни коси, спускащи се по гърба, с  красив нос, красиви бузи, леко чипоноса, с оцветени устни, с малки крака, приятна на вид, много красива, убита на 18 години.

Портретите на ахейците:
Агамемнон – със светла кожа, голям ръст, със силни крайници, красноречив, разумен, знатен, богат.
Менелай- среден ръст, риж, красив, любезен, приятен.

Менелай с тялото на Патрокъл – римско копие на гръцка статуя

http://mifolog.ru/books/item/f00/s00/z0000039/st047.shtml

Ахил – с широки гърди, изящна уста, с големи и силни крайници, с гребен на шлема си, къдрокос, милостив, яростен в боя, с весело лице, богат, щедър, с кафяви коси.

Ахил според Филострат имал красиви дълги, златни на цвят коси, прав нос, леко изкривен отдолу, вежди в идеална форма, прекрасни сияещи очи, в които се отражавало вълнението и движението на душата, когато бил спокоен, и спокойствие и решителност, когато решавал да действа.. бил най-справедливия сред героите по природа, както и в резултат от обучението му при кентавърът Хирон.
Патрокъл – с красиво тяло, синеок, много силен, почтителен, надежден, разумен, щедър.
Патрокъл според Филострат (49. 1—3) бил не много по-възрастен от Ахил..мъдър мъж и благоразумен.. на ръст и храброст отстъпвал на Аякс Теламонид, но превъзхождал локрите, с черни очи, много красиви вежди, средна на дължина коси, ноздри издуващи се както при горещите коне.
Аякс Ойлеев – жилав, със силни крайници, смугло тяло, весел, мъжествен.
Аякс Ойлеев според Филострат (31. 1—2) бил силен в битка, както Диомед и Сфенел, но по-малко разсъдлив от тях и не можел да се сравнява с Агамемнон. Имал ръчен змей змия с дължина пет лакътя, която ядяла и пиела заедно с него и навсякъде го придружавал като куче. Според Малала бил висок, широкоплещест, с медна кожа, косоок, с красив нос, къдрави черни коси, гъста брада, широко лице, дързък в битка, великодушен, женолюбив.

Аякс и Ахил амфора 6 век пр.н.е.

Аякс Теламонид – силен, гръмогласен, черни надиплени коси, простодушен, жесток с врага.
Аякс Теламонид според Филострат (35. 1—2) радвал очите с външния си вид – бил най-грамадния от всички воини, но сдържан в мислите си и благоразумен – възхищавал в битка, когато се извисявал  на редовете и тръгвал към троянците носещ голям като маса щит и гледащ с искрящи очи, както лъв преди скок.
Улис – държелив, хитър, с весело лице, среден на ръст, красноречив, мъдър.
Улис според Филострат (34. 1—3) ужасен оратор, притворен, завистлив, даващ глупави съвети, винаги със скрит умисъл, във военното дело по-скоро показващ се отколкото изкусен.
Диомед – мъжествен, силен, голям, със сурово лице, яростен в сраженията, гръмогласен,  нетърпелив, дързък. Диомед според Филострат (27. 12—13) строен, с тъмни очи, прав нос, къдрави невероятни коси.

Диомед краде конете на цар Резос

Нестор – голям на ръст, с дълъг нос, широкоплещест, с бяла кожа, изкусен в даването на съвети, разумен.
Протесилай –  с бяло тяло, честно лице, бърз, самонадеян, безразсъден. Протестилай при Филострат (10. 2—4) бил около двадесетгодишен, когато тръгнал за Троя, с первым пушком на лице, светли вежди, светлоруси коси, правилен нос, както при статуите, добре сложен физически, тънък, много добър бегач на състезанията, висок десет лакти и би продължил да расте ако не беше умрял толкова млад.
Неоптолем – голям на ръст, мощен, гневлив, шепелявый, с благородно лице, сутулый, с кръгли очи, надменен.
Неоптолем според Филострат (52. 1—2)бил благороден, но по-слаб от баща си, но не по-слаб от Теламонид, красив приличащ на баща си, но отстъпващ в красотата толкова , колкото красивите хора отстъпват по красота от статуите. Според Малала Неоптолем бил изряден на ръст, с красива броня, слаб, светъл, с красив нос, рижи коси, къдрав, със смугла кожа, големи очи, светли вежди и набола брада, кръгло лице, безразсъден, подвижен, безпощаден в битка.
Паламед – слаб, висок, мъдър, великодушен, приветлив.
Паламед у Филострат(33. 36—39) бил по-малък на ръст от Теламонид, по красота съперничел на Ахил, Антиох, Протестилай и Евфорб, нежна  леко развяваща се брада, коси в същия цвят, свободни прави вежди съединяващи се на челото, правилен нос, изражението на очите му по време на битка е непоколебимо и страховито, в спокойни моменти приятелско и ласкаво.
Подарилий – тлъст, силен, надменен, тъжен.
Махаон – мъжествен, голям на ръст, надежден, разумен, милосърден.
Мерион – риж, неголям на ръст, със стройно тяло, мощен, прям, жесток, нетърпелив.
Мерион според Малала бил невисок, широк, светъл, с красива брада, големи очи, верни начупени коси, широко лице, крив нос, много бърз, великодушен в битка.
Бризеида – красива, средна на ръст, с бяла кожа, светли меки коси, съединени вежди, прелестни очи, добре сложена, приветлива, внимателна, почтителна, благочестива, пряма.
Бризеида според Малала била висока на ръст, светла, с красив гърди, добре облечена, със съединени вежди, красив нос, печални очи, обичаща да се смее, 20 годишна.

Интересното е, че външността на Елена описва единствено Дарет Фригийски.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Какво не знаете за българското Съединение?

Какво не знаете за българското Съединение?
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Знаете ли, че княз Александър Батенберг имал сериозни колебания да оглави Съединението – страх го е било от реакцията на Русия и на австро-унгарския император, на който седмица преди това обещал да запази статуковото.“ Дори когато бунтовниците Ризов и Муткуров дошли при него на крака да му кажат, че с него или без него Румелия ще се вдигне, той ги праща при Кравелов, който пък ги пита Ризов:“ - Ама ти сериозно ли вярваш бе, Ризов, че ще стане нещо? Като ви знам кои сте, всичко ще свърши с ограбването на два-три магазина...“
 
Знаете ли, че бунтът е вдигнат и..потушен още на 2 септември?
Според спомените на Тодор Мумджиев :“ На 2 септември в бунтовното Панагюрище ударили камбаните, три момчета развели трикольорното знаме и с гърмежи във въздуха и викове: „Долу Източна Румелия! Да живее княз Александър! Да живее Съединението!" разбудили града; капитан Кънчев, шеф на жандармерията в Татар-Пазарджик, отива там, изловил комитетските люде, отвел ги в гората, навързал ги по дърветата, обрал им лъвските знаци от калпаците и... потушил бунта.“ Полицията започнала да души, започнали арести, имало опасност делото да пропадне, затова БТЦРК решил превратът да се извърши 10 дни по-рано - и през нощта на 5 срещу 6 септември.


Знаете ли, че губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич постъпва като българин : когато разбира, че  се гласи Съединението казва:“ Не трябва да се съобщава нищо в Цариград. И аз съм българин, каквото стане, нека стане. Идете си, лягам си...“ и по-късно, когато го арестуват казва :“ Ако съм изгубил всичко, то поне народът спечели.“

Знаете ли как майор Николаев избягва проливането на братска кръв?:
„Майор Николаев заобиколил с войниците си конака и извикал:
- Отворете вратата или ще докарам оръдието!
Зад желязната решетка се показал полицмейстерът майор Коростильов.
- Майор Николаев - казал той, - здесь хранится жизнь генерал-губернатора.
- Так, батенька - отвърнал Николаев, - мы будем лучше хранить его, чем вы. Известете на Кръстевич, че е свален, и ми донесете ключовете.
Вместо отговор полицмейстерът се обърнал към строената в двора охранителна рота и извикал:
- Приготви се за стрелба!
В редиците на ротата настъпило смущение. Някои от войниците вдигнали пушки.
Тогава майор Николаев извикал:
- Момци, слушайте! Аз съм българският майор Николаев. Да живее Негово Височество князът на България Александър Първи, да живее Съединението, ура!
- Урааа! - отвърнали дружно и гръмовито войниците.“


Знаете ли, че Захари Стоянов, най-върлия противник на пашата и радетел на Съединението, се..скрил вкъщи когато станало напечено?

В „Строителите" на Симеон Радев странни редове, заимствани от изгубените спомени на поручик  Стефов:Захарий, седнал по турски на леглото, скръстил ръце, тюхкаше. Тоя възторжен революционер бе страхлив човек. Той бе побледнял сега като восък.Това е още нищо. Д-р Димитър Виницки доукрасява картинката9:Разправяха, че той от страх се бил скрил под кревата и когато дошле да му съобщят, че всичко било благополучно свършено, той едвам се решил да отиде на мястото на произшествието. Дотогаз дори не подозираха за извънредната плашливост на този революционер.А каква била всъщност работата?Нормално би било председателят на Революционния комитет, организаторът на преврата Захарий Стоянов, бившият овчар, тъй опитен в словоборство, който бе разпалил духовете в Източна Румелия10, след победата да обяви себе си за председател на временното правителство.Захарий обаче не щял.Нагледали сме се, читателю, как след някаква победа най-храбро изскачат из мишите си дупки най-големите страхливци, бият се храбро в гърдите и се юрват да докопат кокала на властта, а наш Захарий наопаки - като победил, взел, че „се скрил под кревата".


Знаете ли, че във Възванието на Българския Таен Централен Революционен Комитет се казвало:“Граждани! Помнете, че строго ще бъде наказан секи един от вас, който си позволи някакво насилие или грабеж, особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи трябва да защищава като свои братия!И наистина станало така. Каква безкръвна революция!“
 
Знаете ли как са реагирали княз Батенберг, Стамболов и Каравелов след обявяването на Съединението?


Петко Каравелов:“ Ще ги избеся всичките онези лудаци в Пловдив, ако нарушат Берлинския договор!“.


Стефан Стамболов:“ Съединението е вече дело свършено. Пред Ваше Височество се простират два пътя: единият е през Балкана за Пловдив, па каквото Бог рече; другият е през Свищов и по Дунава за Дармщат“


 



 Княз Батенберг в едно свое интервю пред немския журналист А. Фон Хун:“ Ако отблъснех предложението, не ми оставаше нищо друго освен да се откажа от българската корона и да напусна минутно страната, българският народ щеше да ме свали веднага от престола. Следователно аз бих паднал от българския престол по един срамен начин. Също така знаех добре, че приема ли, тоже ме заплашва опасността да загубя короната.“

На Свети Никола те бяха на зазарание - разказва Димитър Маринов. - Оттук погледнаха на Южна България. Пред тях на двесте стъпки стоеше камъкът, който разделяше двете Българии. Князът с бързи и здрави крачки, в които се виждаше решителност и определена воля за самопожертвувание, дойде до камъка, стъпи на него с левия крак, премина с десния оттатък него и каза:
- Жребието е хвърлено! Рубикон е минат!
Тези думи изрекъл Юлий Цезар, когато преминал с легионите си река Рубикон между Галия и Умбрия, отправяйки се към Рим, за да завладее властта; те не са били особено уместни тук, защото са синоним на военен преврат, след който следва диктатура и граждански войни; казват, че след като изрекъл: „Рубикон е минат!", Цезар добавил: „Ако остана отсам Рубикон - това ще е нещастие за мен, ако го премина - ще бъде нещастие за света".
След „Рубикон е минат!" Александър Батенберг изрекъл други думи: 
- Нека Бог пази България!“
И там на върха, откъдето на север се виждала Мизия до Дунава, а на юг - Тракия до Родопите, княз Александър подписал следната прокламация, написана от Стамболов:„Да бъде известно на моя любезен народ... че като имам предвид неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и да се именувам княз на Северна и Южна България.
Нека Бог ни бъде на помощ в това трудно и велико предприятие!"

Знаете ли каква е била реакцията на Овободителката ни Русия?


Радостният наш княз побързал да зарадва всеросийския император с празнична телеграма:„Вие обичате българския народ. Надявам се следователно, че ще одобрите това, което съм направил".Последвал зашеметяващ отговор:„Защото обичам българския народ, затова и осъждам това, което сте направили"И в допълнение, всеросийският император Александър III заповядал на военния министър генерал Кантакузин тутакси да напусне поста си и България и заедно с него всички руски офицери немедленно да се завърнат в Русия!Князът наш бил съвсем зашеметен: българската армия била обезглавена!

 Знаете ли какво казал турския султан за Съединието?:


“.. генерал Фон Дригалски паша, изпращал до турското правителство рапорт след рапорт, предупреждавайки, че във Филипопол се готви преврат, а след преврата призовавал Турция към военна намеса - отговорът на Истанбул бил пълно мълчание.„Турците нямаха нищо против Съединението - пише по-късно ядосаният Фон Дригалски на своя приятел Рихард фон Мах, - понеже съседството на една, макар и обединена, България за тях е по-драго, отколкото съседството на Русия".И чудно, но султан Абдул Хамид, като изпращал Лебиб ефенди и Гадбан ефенди в размирния Пловдив да видят какво става там след Съединението, бил им рекъл:- Аз обичам българите като свои деца и съм готов на всякакви отстъпки за тяхното щастие, само кръв да не се пролива...“


Знаете ли какво са казали австро-унгарския министър председател и германския канцлер Бисмарк?

Граф Калноки, министър-председател на Австро-Унгария:- Ние желаем на Сърбия най-голям успех, защото през последните седмици полагахме усилия да подготвим събитието; военната акция вероятно ще бъде много кратка, като се има предвид нищожната съпротивителна сила на българите.
Граф Бисмарк, канцлер на Германия:- Разрешаването на настоящата криза би могло да се търси в тласването на Сърбия под Божията закрила срещу България; и след като двете сражаващи се страни достатъчно се изтощят, за възстановяване на мира да се насъска Румъния срещу двете, румънците са много суетни и подобна мисия ще поласкае изключително тяхната суета.
Знаете ли какво кзал сръбския крал Милан за гласената вийна срещу българите:“ Тази война за мен ще е като една разходка no Shamps Elysees.“ А какво му отговорил унгарецът Бениамин Калай:“ Вий не познавате българите, те са храбри хора и готови за война, най-добре не се залавяйте с тях!“

Знаете ли, че княз Батенберг предлагал да се отстъпи София без бой?

Заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила - в Орхание, архивът на двореца - в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения.
Но капитан Рачо Петров не се подчинил с думите:“ - Такова предателство аз не ще извърша Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България.“

И когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София, което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил револвера си и му извикал:
- Върнете се, иначе ще ви застрелям!
Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака...
Знаете ли за истинското геройство на българският войник?

От турската граница - от Хасково, от Ямбол и Бургас до Сливница са 300 километра.Ноември месец, дъжд и сняг, няма асфалт, черни пътища, най-много тук-там чакълено шосе, кал до глезените, дрехите са просмукани от дъжда, всички са мокри до кости, по височините снегът се превръща във виелица, мокрите дрехи замръзват върху мокрите тела, но войниците вървят, вървят ден и нощ, викайки ура срещу виелицата, пеейки в непрогледния мрак „Шуми Марица"; вървят в колона по трима, средният войник, облегнат върху раменете на другите двама, спи, вървейки, след два часа се сменят - и така без да спрат ни за минута, обувките - чепици, ботуши, цървули - са продънени, войниците газят ледената кал с боси окървавени нозе...Облечени кой както можел, каквото намерил. Някой нахлул широки дънести потури с яркочервен пояс, а на гърба му износена войнишка куртка или съдран мундир, и наопаки: кожух с войнишки панталони. Повечето с цървули. Някои с по един ботуш. Някои с калпаци, на тях забучени цветя. Раници рядко. Повечето шарени селски торби. На някои торбички висят птици, петел или кокошка. От къщи или крадени по пътя. Задигнали бяха цялото мъжко население. Възраст най-различна. Като почнеш от 18 г., та до 50. И пушките различни. Повечето дебели тежки кримки. Върви туй множество свят, като да не усеща умора. Някои от Саранбей, а други от самата турска граница - все пеш. Върви, шуми, пее, крещи. Офицери много рядко. На триста-петстотин души един. Подофицери или фелдфебели, произведени от нужда. Груби селски фигури като у обикновените войници. Коси и бради, невидели гребен и ножици. На други лицата същински стърнища.Тази войска „печенеги" я казваха. Южнобългарските дружини.
Подполковник Брекнер от германския щаб ще възкликне:- От времето на Александър Македонски и Юлий Цезар не е имало такъв маньовър, какъвто извършиха българските войски през 1885 година!...

И тъй, след четири-пет денонощия, на 6 ноември вечерта, първите колони се изкачват по забулените в гъста мъгла хълмове на Сливница, снегът тук е остър и бръснещ, ледовитият вятър втвърдява като стъкло мокрите дрехи и пронизва изтощените тела, босите нозе залепват по заледената кал, оставяйки кървави стъпки, но войниците не спират, а в движение, викайки ура и пеейки „Шуми Марица", без да стрелят, се втурват с насочени щикове срещу вражеските окопи - това бе великото и страшно българско „Напред, на нож!", което всяваше ужас, пред което никой враг не устояваше, захвърляше пушката си и побягваше с все сили назад; лудият капитан Паница яздеше пред своя летящ отряд от македонски харамии, дошли да помагат на майка България, и ги караше да викат ура, колкото могат, за да помисли врагът, че са многобройни, и техният рев наистина бил страшен в нощта; дори и селяните, въоръжени с остри сечива, се втурнаха в атаката заедно с войската; студентите от странство бяха напуснали университетите и тръгваха за България, акламирани по пътя; учениците от гимназиите се записваха в доброволческите дружини, голобради кандидати на славата, облечени в леките си есенни дрешки, отиваха на война като на някой празник, 6-годишното момче Мони Трайков Радев от село Ресен (което след 20 години ще напише горните редове в „Строителите на съвременна България") гледаше след тях и плачеше, че майка му не го пуска да отиде и то на война - да защитава България...

Целият български народ бе въстанал като един човек да защити свещената своя земя и още по-свещената си свобода - а това бе по-силно от всяко оръжие.

Преработени откъси от книгата на Стефан Радев „Български хроники“

Убил ли е Александър Велики баща си Филип?

 Автор Дилян Иванов
www.bghistory.info
Съществуват три основни мотива за убийството на македонския цар :

1.убийство по поръчка на персийския цар, което оправдава македонското настъпление срещу Персийската империя като възмездие за това. 

2.личен мотив за отмъщение на физическия убиец на Филип Втори Павзаний. 

3.убиството е поръчано от жената на Филип Олимпиада е мълчаливото съгласие на сина му Александър

Основните антични източници за убийството на македонския цар през 336г. Пр.н.е. са Аристотел, Диодор Сицилийски и римксия историк Марк Юниан Юстин. Известният философ и учител на Александър споменава само бегло смъртта на баща му в неговият труд „Политика“, като мотив за убийството му от Павзаний е лично отмъщение за нежеланието на македонския цар да се намеси против пълководеца си Атал, по чиято заповед Павзаний е напит и изнасилен от слугите на Атал. Диодор Сицилийски  допълва Аристотел с някои подробности. Атал заповядва изнасилването на бъдещия убиец на Филип в отговор на смъртта на приятеля си носещ също името Павзаний, който измества първият Павзаний от……..леглото на Филип. Неизвергнатият любовник публично така обидил новия любимец на царя, че последния посегнал на живота си като……защитил с тялото си  Филип в една битка срещу илирите. Решен да отмъсти за приятеля си Атал устроил пир, на който напил Павзаний и заповядал на слугите си да го изнасилят многократно. На другата сутрин осъзналият какво му се е случило Павзаний се оплаква на царя, но той не искал да накаже даровития си пълководец, навярно от стратегически причини, т.к. го гласял за водач на първата група войски които планирал да изпрати срещу персите. Освен това Атал е бил вуйчо на последната жена на Филип - Клеопатра Евридика. Според друга версия Филип даже се присмял на „обезчестения“  си бивш любовник. В крайна сметка обаче, царя взема соломоново решение и повишава Павзаний в личен телохранител, навярно като компенсация срещу станалото. Пазвзаний явно не е могъл да се утеши с това и извършил пъкленото си дело.  Според Диодор като подстрекател за убийството се намесва и някой си софист Хермократ, който му бил казал, че убивайки Филип, Павзаний ще стане още по-велик с това си дело от самата жертва. А Филип по това време  е бил на върха на славата си и най-известния владетел в гръцкия свят. Римският историк Юстин живял около 3 век след н.е. обаче ни предава една по-различна версия за случилото се. Той споменава наистина, че пълководеца Атал е напил и заповядал да изнасилят  Павзаний, но не казва нищо за мотивите му, нито че го е направил за отмъщение. Според Юстин Филип не само игнорира молбата на Павзаний за наказание на Атал, но и му се присмива за глупостта. Римският историк не споменава нищо за философа Хермократ като подстрекател на убийството, но за това пък изказва съмнението, че пръст в заговора може да има Олимпиада, заради влошените си отношения с мъжа си. Той допуска също, че е възможно Александър да се знаел за плановете на майка си. За разлика от Диодоровата версия по време на атентата, царя не е бил сам, а в присъствието на сина си Александър и Александър от Епир. Когато убиецът се опитва да избяга, той не бива веднага убит, а заловен, разпитан и по-късно разпънат на кръст. Тази версия съвпада с един фрагмент от папирус от неизвестен автор, който съобщава, че при разпита Павзаний издава съучастниците си. Според Юстин подозренията срещу Олимпиада се затвърждават от нейните действия – тя подсигурила конете за бягството на Павзаний, а след разпъването му на кръста демостративно сложила златна корона на главата на трупа му. Освен това тя наредила останките на Павзаний да се изгорят върху гроба на Филип и построила могила, където провеждала  годишен помен в негова чест. Дори дарила осветения меч, с който е бил убит мъжа й на храма на Аполон.  Друга версия твърди, че Александър разпънал на кръст вече убития при опита си за бягство Павзаний. Филип Втори бива убит на сватбата на дъщеря му с Александър от Епир. Диодор разказва, че Филип изпратил охраната си напред и се отпратил без охрана към театъра. Павзаний скрит сред тълпата издевнал момента и го промушил два пъти. В суматохата той успява да побегне към чакащите го встрани коне. Но когато искал да се метне на седлото и да избяга,но обувката му се закачила за една ограда и паднал от коня. Тогава го настигнали тримата телохранители (и приятели на Александър Велики) Леонат, Пердика и Атал и го убиват на място. Става ясно, че  за мотив номер едно за атентат върху македонския цар – от персийска страна няма реални сведения и отпада от нашето изследване. Личното отмъщение заради наранено честолюбие винаги е било актуално, но преди това трябва да си зададем някои въпроси.
Аристотел е бил част от македонския двор – баща му е бил личен лекар на Филип, а той е назначен за учител на младия Александър. Той е доверен царски човек, въпреки това споменава доста бегло едно такова важно събитие. Дали е премълчал нещо философът не може да се каже със сигурност, но едва ли се е осмелил да каже нещо по-различно от основната версия на македонския двор.
   Диодор, който е живял по-късно дава повече подробности по темата и допълва историята за атентата. Според историческите сведения последната известна нам война на Филип с илирите (където вторият Павзаний приятел на Атала) е твърде рано- 8 години преди той да бъде убит – доста дълъг период за планиране на едно „емоционално убийство“. Освен това бъдещия атентатор бива малко или много умилостен с повишаването му на личен телохранител. Причината за ревността му не е била вече сред живите. Убийствата извършени "в афект" трудно се поддават на планиране,  а по всичко личи, че това е било добре планиран заговор, в който участват поне две лица – физическия изпълнител и евентуалния поръчител или подстрекател.  Подстрекател имаме - според Диодор в лицето на философ-софист със съмнително обещание за велика слава но нищо повече. По действията на атентатора обаче разбираме, че не е планувал да се жертва за славата – напротив опитва се да се измъкне невредим.  За да избягаш обаче трябва да има къде да се скриеш, кой да те приюти, а и кой да ти даде пари. Павзаний вероятно си е давал сметка, че за него няма да има място в македонската държава след едно такова публично убийство – ще го търсят под дърво и камък. Освен ако някой достатъчно богат и могъщ не му е обещал подкрепа и защита. Някой който ще е „на ти“ с новия цар, и има влиянието и парите да поръча такова деяние. 
Така че логично е подозренията да паднат върху Олимпиада. Още повече, че тя е имала сериозен мотив за това – Филип Втори се оженва за младата и красива Клеопатра Евридика (петата му жена), която му ражда и син Каран, потенциален противник за трона на сина й. Известно е че Олимпиада е от Епир и била възприемана като „чужденка“ от македонците. Освен това тя била много честолюбива и голяма интрингантка. Македонските царе имали право на повече от една жена, и това се възприемало за нормално. Докато не стане дума, кой ще наследи трона – Олимпиада се скарва с Филип заради женитбата му с младата Касандра, даже напуска Пела и се връща в Епир. Александър не остава по-назад и вдига голям скандал на сватбата на баща си с петата му жена. После се помирява привидно(?) с баща си, но с раждането на Каран явно нещата не са в негова полза. Защото новата жена на македонския цар е от македонско благородническо семейство и вероятно оказва силно влияние на  вече застаряващия Филип, за разлика от Олимпиада, която е "бита карта". Разбрала грешката си последната се връща отново в царския двор в Пела. Защо една такава честолюбива жена ще го прави ако не от скрити подбуди. ние не разполгаме с 100 процентови доказателства за участието на Олимпиада в заговора , но според мне нейният мотив да отстрани навременно мъжа си (преди да определи наследник) и да освободи място на сина си на македонския трон е определно по-силен от тези на Павзаний и персийския цар. Освен това жаждата за отмъщение като мотив на Павзаний (ако не е било просто торба със злато) не противоречи, дори допринася за станалото – просто царицата вероятно го е използвала за постигането на своите кроежи. И като единствен свидетел е бил веднага ликвидиран от телохранителите и приятели на Александър. 
Като косвено доказателство  същото се случва по-късно и с Клеопатра Евридика и невръстния Каран. Защо да ги убива ако не са били реална опасност за трона на Александър? Черешката на торттата е смъртта на способния пълководец вуйчо на Каран Атал, който бива убит по заповед на Александър малко след смъртта на Филип. Случайност ли е било това? Едва ли. Остава въпроса знаел ли е Александър за намеренията на майка си?
http://www.bghistory.info/ 

Тайният агент "Цицерон" и бомбардировките над София през 1944 година

посетете ни на новия исторически сайт: http://www.bghistory.info/

ЦИЦЕРОН, (1905-1970)
Оперативен псевдоним на Елюеза Базна, работил за германското разузнаване против англичаните в годините на Втората световна война.
Албанецът Базна отначало работи като шофьор на първия секретар в британското посолство в Анкара, а след това е повишен в личен прислужник на британския посланик сър Хю Нечбул-Хюгисън. Като прислужник на посланика от октомври 1943 до април 1944 г. той има достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ документи в резиденцията му, където мерките за сигурност са доста занемарени. Базна преснима документи, за да ги продава на германците. Плащат му 300 000 лири стерлинги, но повечето фалшиви банкноти по 5 лири.
Чрез Цицерон Германия получава информация за конференцията в Казабланка, където президентът Рузвелт провежда среща с министър-председателя Чърчил, а също така и подробности за бомбардировъчните операции на съюзниците и крупния десант на Западния фронт под кодовото наименование Овърлорд (десанта в Нормандия).
Шпионските действия на Цицерон са разкрити, когато секретарят на германското посолство в Анкара, запо­знат с операцията, преминава на страната на Великобритания. Цицерон успява да избяга.
Историята е предадена в книгата Операция "Цицерон" (Operation Cicero, 1950) и във филма Пет пръста (Five Fingers, 1952), в който Джеймс Мейсън играе ролята на Цицерон. Когато го питат за случилото се, британският външен министър Ърнeст Бевин признава пред Камарата на общините, че "прислужникът на посланика е успял да преснима строго секретни документи на посолството и да продаде филмите на германците". Автобиографичната книга Аз бях Цицерон (I Was Cicero) е публикувана през 1962 г.
След като излежава присъда за използване на фалшиви пари, Цицерон става нощен пазач в Мюнхен.
      Цицерон е предупредил германците за нападенията над София

На конференцията в Техеран съюзниците се споразумели за редица военни акции. Те трябвал да доведат Хитлеровия райх за кратко време до пълно поражение. В секретните съобюения, изпращани от Лондон до посланика в Анкара Начбул-Хюгесен, започнали да се появяват плановете на някои от бъдещите операции, сред тях бил и списъкът на целите, които щели да бъдат бомбардирани от въздушните съединения на съюзниците. В документа фигурирал и проект за нападение над българската столица. На 10 януари 1944 година дъжд от бомби трябвало да покрие българската столица  София.
Цицерон фотографирал съобщението и го предал по обичайния начин на немците. Когато то стигнало до бюрото на министъра на външните работи Рибентроп, в началото, макар и за момент, той се усъмнил. Ако нападението, предвидено за 10 януари, се осъществи, то Цицерон не е подставен агент и неговите съобщения са правдиви. Това, което последвало, е чудовищно. Калтенбрунер, Шеленберг, Рибентроп и техните помощници искали да проверят достоверността на съобщенията, идещ от Цицерон. Затова не предупредили дори собствените си хора в София. Докато те самите чакали на сигурно място да видят какво ще стане.
Нападението било осъществено. Доказателството за истинността на съобщенията на Цицерон струвало живота на хиляди българи
 „Летяща крепост“ Б-24 „Освободител“
Разгръщане на англо-американската въздушна офанзива 4 януари – 17 април 1944 г.
    4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;


    10 януари 1944 г. Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека (според други данни убитите всъщност са 100)[47]. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес“ – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[48] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. [49] В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е зашеметяващ – още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко. Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след „мисията“ над Царство България.
    24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости“ и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;
 Поразена „Летяща крепост“ Б-24 „Освободител“
    16 март 1944 г. През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.
    17 март 1944 г. В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.
    18 и 19 март 1944 г. След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;
    24 март 1944 г. В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.
    29 март 1944 г. През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито“ осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.
    30 март 1944 г. Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим“.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.
    5 април 1944 г. Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;
    15 април 1944 г. На Велика събота е бомбардиран Ниш. Американски бомбардировачи символично атакуват града като родно място на Константин Велики. В първата бомбардировка са убити 700 граждани на Ниш, от които 150 работници в железопътния завод в Ниш. Бомбардировките са извършени от 446-а, 447-а и 448-а бомбардировъчни ескадрили на 321-а бомбардировъчна група – 12 въздушна команда от силите на Съединените щати, базирани по това време във Фоджа. повредена Съборната църква, а католическата църква – разрушена. Тази бомбардировка на Велика събота се помни като "Кървавия Великден".
Народно събрание. Източник: ДА „Архиви“
    17 април 1944 г. София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“. Хвърлените бомби са около 2500, хвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости“ и изтребители. Поради голямата прилика между своя „Месершмит“ и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг“P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя на 17 април загиват 7 български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. По рапорти до командването на 15 американска Въздушна армия на 17 април 1944 г. съюзниците губят 24 тежки бомбардировача.
 Митрополията. Източник: ДА „Архиви“
Резултат от офанзивата

Българската бойна авиация със своите действия де факто печели битката като проваля и трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: пречупване волята за борба на българския военен потенциал; деморализиране на гражданското население и пълно дезорганизиране на държавно-административното управление, нищо такова не се случва, напротив.
„ Факлите на американските „крепости“ доказваха, че макар и малко на брой, българите са лют и опасен противник.
ген.м-р Стоян Стоянов “
Офанзивата на англо-американските авиационни сили, продължила 6 месеца, не постига поставената ѝ цел – да принуди България да капитулира и да я извади от войната, или поне да предизвика съществени антиправителствени настроения и смутове вътре в страната, напротив хилядите жертви, погромът на Столицата и други значими български градове в старите земи, Македония и Поморавието предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и опасно засилват антиангло-американските настроения в страната. Подпомаганото на място от хора като британският майор Франк Томпсън подривно въоръжено движение организираното от комунистите, леви земеделци и съветска агентура опитващо се да се сражава на страната на Съюзниците срещу Българската държава е практически разгромено. Загубите нанесени от българската изтребителна авиация и ПВО на Коалицията в техника и изваден от строя личен състав (убити, ранени и пленени) също не могат да бъдат пренебрегнати. Това води до рязко спадане интензивността на нападенията, намаляване и оттегляне на участващите в това направление сили и фактическо прекратяване на офанзивата.

Цялостна равносметка от бомбардировките
Англо-американски сили:
15-та въздушна армия на САЩ (Fifteenth Air Force) с тежки бомбардировачи Б-17 „Летяща крепост“ (B-17 Flying Fortress) и Б-24 „Освободител“ (Consolidated В-24 Liberator) и изтребители P-38 „Мълния“ (P-38 Lightning), Р-47D „Гръмотевица“ (Republic P-47 Thunderbolt), по-късно от април 1944 и P-51 „Мустанг“ (P-51 Mustang),205-та авиогрупа на Кралските въздушни сили (No. 205 Group RAF) с Б-24 „Освободител“ действала предимно в нощни атаки
Бомбардировачът B-17 Flying Fortress, дал името на „Летящите крепости“
Общо около 2500 самолета [1] с 20 449 офицера и войници (по други източници бойните машини са общо 2387)
Английски бомбардировач Avro Lancaster
Republic P-47 Thunderbolt
Consolidated B-24 Liberator


Българо-немски сили:
6-ти изтребителен авиополк от Въздушните на Негово Величество войски – с Месершмид (Me-109G) и френските Девотин (Dewoitine D.520) общо в началото годни за бой само 41 (17 Месера и 24 Девотина) от около 80 изтребителя в строя при общо закупени само 19 месера и 89 Девотина, немците доставят с времето още 126 Ме-109, но предвид повредените в бой машини и недостига на опитни летци (само 81 са) щата остава същият


dewoitine d.520 части на Луфтвафе с Месершмид (Me-109G): ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ (1-ва група от Изтребителна ескадра 5 „Ледено море“) с 30 изтребителя на летище Враждебна в София сменена с II/JG 51 „Мьолдерс“ – от 31.05.44 до 31.08.44, базираните в Скопие, Перник, ескадрила II/JG 27 с 40 изтребителя в Ниш от 18 август, дотогава на летище Върба (Радомир) и др. български летища общо 2 или 3 ескадрили с по 30 – 40 машини
общо в рамките на около 150 – 200 изтребителя и българските 11 тежки зенитни батареи ПВО – 56 оръдия 88 мм .
Паметник на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943 – 1944 г., скулптор Николай Зиков, открит на 4 май 2007 г. зад кино Петър Берон
Жертви и загуби
Англо-американски сили:
военни чинове:
256 убити (159 в бой, 28 безследно изчезнали, 69 умрели от раните си);
333 пленени;
неуточнен брой ранени
свалени самолети:
185 бомбардировача и изтребителя ;
повредени самолети:
неуточнен брой
Българо-немски сили:
военни чинове:
23 убити в бой (22 българи, 1 немец
мирно население и др.:
4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали;
4744 ранени

увредени сгради:
12 657
свалени самолети:
27[18]
повредени самолети:
неуточнен брой
 Изтребител Месершмид (Me-109G)

Каран - първият митологичен цар на Македония

Автор Дилян Иванов
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Каран- (др.-гръц. Κάρανος, лат. Caranus, Karanos, Coiranos) — легендарен основател на династията ана Аргеадите, потомък на Херакъл,създал македонското царство през в IX век. пр.н.е.Първият цар на Македония. По родословие е син на Аристодамид, син на Мероп, син На Фестий, син на Кис, син на Темен, син на Аристомах, син на Клеодай, син на Хил, син на Херакъл. По друго родословие син на Пеант, син на Крез, син на Клеодай, ссин на Еврибиад, син на Дебал, син на Лахар, син на Темен.Единадесети поред от Херакъл и 17-ти преди Александър Велики. Брат на Фидон, който се отъждествява с Арххелай. Според Юстин от Каран до последния цар на Македония Персей12 са минали 924 години, което ни кара да датираме времето на неговото царуване  около 11 век пр.н.е.
Има основания да се предполага, че драмата на Еврипид «Архелай», пуснала митът за Каран, не е била известна по времето на Херодот и Фукидид (до 410г. Пр.н.е.живели по-рано). Краткото съдържание е известно по преразказите на античните автори:
«Архелай, син на Теменес, изгонен от своите братя, дошъл в Македония при тракийския цар Кисей. Последният обещал на Архелай ако му помогне въ войната асрещу съседите в случай на победа да даде дъщеря си и царството. Архелай победил враговете на Кисей, той обаче размислил и поискал да убие Архелай. Архелай бива предупреден за това от един роб. За измяната на Кисей, Архелай го хвърля в една ловна яма и бяга по кози следи (както му предсказал оракула) в Македония и основа там града Еги(Едееса).»


Изображение на козел на сребърна монета от край на 6 век преди новата ера от град Еге

• За пръв път Каран се споменава от Феопомп от Хиос, съвременник на македонския цар Филип II *втората половина на 4 век пр.н.е.). Неговите трудове не са оцелели изцяло, само отделни фрагменти от които става ясно, че Каран е потомък на Херакъл и брат на Фидон, царя на Аргос, прехвърлил се в Македония и заселил се в град Еги.

 «Каран заедно със съпровождащите го множество гърци, получил заръка от оракула да се засели в Македония, предишната Ематия, следвайки стадо кози, търсещи укритие от лошото време, и завладял града Едеса, чиито жители разбрали за неговото пристиганеот гъстата мъгла и дъжда. Той превърнал Едеса в столица и после свято спазвал обичая където и да прати войска, да държат пред себе си техните кози, като проводници за създаване на неговото цартсво. Той променил името на града в Еге (коза) и назовал неговите жители егетями.   Изтласкал Мидас (защото той заемал част от Македония) и изгонил други царе от земите им и стнала единствения владетел на тези земи, първият , който обединил различните племена, основал Македония като едно цяло.» Юстин, 7.1

•  Краткото описание на Евфорион писател  III в. пр.н.е. :

«Каран следвайки предсказанието на оракула, навлязъл в Македония начело на гръцките колонисти, построил град и управлявал македонците. И предишния град Едеса преименувал на Еги за изобилието на кози. Защото преди Едеса беше заселена с тракийцци, лиди и други, които се прехвърлили в Европа с Мидас.»^[7]

• Според версията на Диодор Сицилийски (I век пр.н.е.), предавайки Евсевий (нали той е посочил годините на управление на Каран) и Синкел, царуването на Каран придобива героически оттенък:

 «Още преди първата Олимпиада, жаден за слава, Каран събрал отряди от аргосци и жители на други области на Пелопонес и с еотправил с войска в страната на македоните. В това време царят на орестите воювал със своите съседи, които се наричали еордеи и повикал на помощ Каран, обещавайки му половината от царството си след сключването на мир с орестите. Царят изпълнил обещанието си и Каран получил страна, която управлявал 38 години, докато не умрял от старост.»
^[2]
Тук изчезват митологическите атрибути (предсказанието на оракула), които не се вписват в историческото изложение.
Пазваний, пътешественик от II в. споменава в своите очерки:»Македоните разказваха, че Каран цар на Македония, разгромил Кисей, управителя на съседното царство в битка и отпразнувал победата по обичаите на Аргос.»^[8].
Откъси от пиесата на Еврипид «Архелай» се споменава името на царя Кисей, управителя на разгроменото царство на еордите. Това име се среща в «Илиада» на Омир, като баща на Хекуба, жената на Приам. 

Кисей (на гръцки: Κισσέας, Κισσεύς) в гръцката митология е цар в Западна Тракия. Той е женен за Телеклея, дъщеря на цар Ил, основателят на Троя. Неговата дъщеря Теано, жрица на Атина в Троя, се омъжва за Антенор, цар в Тракия, син на дарданеца Есиетес и Клеоместра. Според Страбон той има връзка с град Кисус (днес село Хортач) в Мигдония.
Друг Кисей е цар по времето на македонците, Пердика I, Каран и Архелай.
Друг Кисей е син на Египт и нимфата Калиадна. Той се жени и е убит от Антелея, дъщерята на Данай и Поликсо, дъщерята на Нил.
Произход на името Каран
Според мнението на българския учен Г. Кацаров, македоните почитали бога-козел Каран^[4].
С историята с козите като водителки явно е предадено местно легендарно звучене (митологичният Кадъм по заповед на оракула следвал крава и ня мястото, което се спряла основал града Тива). Освен това Пердика основателя на династията според Херодот е македонско име, което не се среща сред гърците. В същото време Каран вероятно е произлязло от  архаичното koiranos, употребено още от Омир в Илиада и означаващо владетел, вожд.:
Не е в многовластието доброто;
нека бъде единен владетел /koiranos/;
Цар /basileus/ да бъде наш единен.^[9]
Цар-василевс се отличава от koiranos като владетел по наследство.
^[10]
 Думата koiranos е по-древна, имаща общ корен в индоевропеейския език, от която е възможно дае произлязла и „княз“ при славяните и „конунг“ при скандинавсците, и „кинг“ при англичаните , и kārana (военачалник и древните перси). Засвидетелствано е и лично име Койранос в Омир.
Личности с името Каран в историята:
Каран (на старогръцки: Κάρανος, на латински: Caranus, Karanos, Kalanos, Koiranos, † 329 пр.н.е. при Самарканд) е македонски генерал и приятел (hetairos) на Александър Велики през 4 век пр.н.е.По времето на похода до Азия Каран поема в Египет през пролетта 331 пр.н.е. командването на съюзническите гръцки пехотинци (Коринтски съюз).В битката при Гавгамела през есента същата година той командва отдел на гръцките конници, стациониран на лявото крило; гръцката инфантерия е позиционирана зад линията на боевете като резерва. Всички съюзнически войски са освободени от военната служба през 330 пр.н.е. в Екбатана и Каран поема групата на наемната кавалерия. Същата година той участва в провинция Арея при боевете против Сатибарзан.Следващата година той заедно с 800 наемници на коне е под командването на Фарнух при боевете против Спитамен. Те са нападнати от него на Политиметос (Зарафшан) и разгромени; падат убити повече от 2 000 мъже. Дали Каран е между малкото оживяли не е ясно, след това той не се споменава повече.
Друга форма на това име е Coeranus под това име са известни няколко личности: Керанос син на Абас цар на Аргос, Керанос син на Полид известен оракул от Коринт и внук на Абас, Керанос ликиец, син на Ифит, участвал в Троянската война и убит от Одисей, друг Керанос ликиец от Крит убит от Хектор, също Каранос (Koiranos)от Бероя  офицер на Александър Велики, Каранос от Милет, който след корабокрушение е спасен от делфин.

Вижда се, че това име се среща в доста обширен ареал и е съществувало поне от времето на Троянската война. Защо обаче според Херодот и Тукидит (най-старите автори за македонската династия) първият цар на македоните не е Каран, а Пердика¹¹ от Аргос (живял по-късно)? А легендата за митичния Каран възникнала навярно по време на царуването на Филип II, който нарича един от синовете си Каран? В наименованията на македонските династи има определена традиция да се повтарят имената – има петима владетели Филип, 5 – Александър, 3 – Аминта, 3- Пердика и нито един Каран. Възможно ли е тази традиция да е започнала от първият Пердика? Някои смятат, че легендата за Каран като потомък на Темен и оттам на Херакъл е измислена от някой от македонските династи с цел да се придаде повече тежест и дрвеност на династията, но аз лично не виждам смисъл в това, защото и Каран и по-късния Пердика напускат Аргос и са наследници на Херакъл – тоест няма смисъл да се създава (фалшифицира) още един мит за едно и също нещо (произход от Херакъл).
Та какво казва Херодот:

"...Че царете, които водят своя произход от Пердика, са гърци, твърдят не само те самите, но и аз лично зная това съвсем точно и ще докажа техния гръцки произход в следващите книги на моето съчинение. Това бе потвърдено и от елинодиките, т.е. съдиите(журито) в Олимпия. Когато македонският цар Александър - 1  искал да участвува в Олимпийските игри и пристигнал в Олимпия, елинските атлети, които се съревновавали с него, искали да го изключат и казвали, че игрите са учредени само за елини, но не и за варвари. Александър обаче доказал, че произхожда от Аргос и неговият елински произход бил признат от съдиите. Той участвувал в състезанието и достигнал целта едновременно с онези състезатели, които излезли победители..."
Какво означават тези думи на Херодот – че елините са се смятали за наследници на Херакъл, или като владетели на Пелопонески Аргос и че Александър Велики е доказал пред журито аргоския (тоест елински) произход на македонската династия. Дали Каран и наследниците му са говорили на гръцки е предмет на друго излседване т.к. този период обхваща повече от 1000 години (между 15-ти и 4-ти век преди н.е.)


Бележки
1. Диодор Сицилийский, VII, фр.15; Плутарх. Александър 2
2.  Диодор Сицилийский, VII, фр.17, от Теопомп
3. Велей Патеркул. Римская история I 6, 4
4  Шофман А. С. История на антиична Македония. Ч.1. Казан, 1960. С.113
5. Юстин. Эпитома Помпея Трога XXXIII 2, 6
6. Юстин, 7.1 :
7.Euphorion, frg.30
8. Pausan., Description of Greece, 9.40
9. Илиада, II: 204
10. Ptolemaeus, On the Difference of Words, 51.2
11. Пердика I (на старогръцки: Περδίκκας Α`, на латински: Perdikkas; * 8 век пр. Хр.; † 7 век пр. Хр.) е основател на Древна Македония, цар 700 пр. Хр. - 678 пр. Хр.Според гръцкия историк Херодот той е потомък на Темен от Аргос и на Херакъл, и основател на македонската царска фамилия (Династия Аргеади) и на Македонското царство. Той започва от територията на по-късната резиденция Еге и управлява от 700 - 678 г. пр. Хр.Според една легенда Пердика заедно с двамата си братя Гаван и Аероп (Gauanes и Aeropos) е избягал от Аргос в Илирия. Така те идват в Лебея в двора на царя на Македония. Той ги назначава за овчари. Царят бил много беден, затова съпругата му сама приготвяла храната за всички. Тя забелязва, че хлябовете, които пекла за Пердика, са по-големи от другите. След като разказала това на съпруга си, той моли братята да напуснат двора му. Преди да си тръгнат, те отиват в къщата на царя и поискали своята заплата. Царят им отговорил, че светлинният лъч, паднал от комина на пода, е тяхното заплащане. Пердика отрязва с един нож лъчообразно парче от пода и братята напуснали страната. Те се заселват в Градините на Мидас. Оттук Пердика завладява цяла Македония. Пердика нарежда на син си Аргей I, след смъртта му да го погребе при Еге. И се казвало, докато царете ще са погребвани на това место, службата цар ще остане във фамилията. Понеже Александър Велики е погребан на друго място, могъществото е преминало в друга владетелска фамилия.След Пердика неговият син Аргей става цар на Македония.
12. Персей (на гръцки: Περσεύς) е последният василевс (от 179 г. пр.н.е. до 168 г. пр.н.е.) на Древна Македония. Член на династията Антигониди и син на Филип V Македонски. Възкачва се на трона след като успява да отстрани от властта проримски настроения си брат Деметрий.Персей се опитва да организира антиримска коалиция, търсейки съюзници сред гръцките полиси и тракийските племена. Женен е за Лаодика, дъщерята на селевкидския цар Селевк IV Филопатор, въпреки че по-късно не получава помощ от него. Персей наема войски от племената дардани и бастарни, съюзява се с одриския цар Котис (V ?) и завзема земите на сапейския династ Аброполис, което служи като повод за последвалата Трета македонска война.През 171 пр.н.е. Персей обявява война на Рим. В началото на Третата македонска война Персей има всички шансове да победи, но в битката при Пидна (168 г. пр.н.е.) е разгромен и принуден да се предаде на римляните. Неговият победител Луций Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски полиси.Със свалянето на Персей приключва господството на Антигоновата династия. Сложен е край на македонската монархия. По волята на римския Сенат Македония е разделена на четири малки републики с местно самоуправление.След като римляните пленяват Персей той е показан в триумфа на Емилий Павел в Рим през 167 пр.н.е. Според предания след като известно време не му дават да спи той полудява. След това бива посечен с меч от пазачите си. Това вероятно противоречи на истината. Последният законен владетел на Древна Македония умира в плен през 166 пр.н.е..