Спомените на един немски войник за руския войник

Германецът от танкова дивизия на Вермахта Ханс Хигер пише в своите спомени:
"Войната на Източния фронт ме научи на много, накара ме да виждам нещата по друг начин. Тази война не приличаше на войната в Западна Европа, там всичко беше различно. Нашите танкове и оръжие бяха без конкуренция, разбира се европейците имаха и оръдия и самолети и танкове, но нямаше това, което беше  при тези варвари - само ние така ги наричахме. При руснаците нямаше това примирение на европейците, те показваха един непреклонен характер срещу нас.
Още в самото начало на войната служих в моторизираните части и видях какви резултати носеше нашата тактика на блицкриг - беше весело - когато ние напълно неочаквано и бързо влизахме във френските села или градове,а местното опълчение просто се предаваха. В Русия обаче такова нещо нямаше, ние винаги получавахме отпор и търпяхме загуби даже когато руския войник оставаше един. Въпреки това той продължаваше да се съпротивлява. Понякога се стигаше до абсурдната ситуация - един картечар успяваше да задържи едва ли не две роти от нашите. Имаше случаи, когато зад оръдие смятано за разбито един руснак по някакво чудо успяваше не само да стреля по нашите танкове, но и да ги изважда от строя. Това не ми се побираше в главата, как може един войник да спре настъпването на танкова бригада, как е успял да остане жив при бесния обстрел на позицията му със всичко каквото имахме???
Когато ни прехвърляха на Източния фронт, нашия командир, старо бойно куче, каза че това да воюваме с Русия е огромна грешка. Помня ние тогава му се смеехме и си говорехме, че нашия полковник нещо много се е отпуснал в Европа, че е станал мекушав и е загубил бойния си дух. Той слушаше присмехите ни зад гърба му, знаеше за какво си мислеха войниците, но един път ни каза нещо, за което по-късно си спомнях цял живот: "Вие не ги познавате, руснаците ще ви ударят не един път. На вашите планове и хитри ходове, те ще отговорят със своята непредсказуемост и своята изобретателност. "
След това, ние често си спомняхме думите му - той се оказа прав, тези варвари минаваха оттам, откъдето по принцип беше невъзможно да се мине. Те се появяваха така неочаквано и също така неочаквано изчезваха, често преминаваха през непроходимите блата дори с оръдия и танкове.
На Източния фронт попаднах в състава на своята моторизирана дивизия през 1942г. Тогава вече стана ясно, че тактиката ни вече не функционираше както преди. Не успяхме ходом да завладеем Москва, имаше и други обидни неуспехи. Пролетта на 1942 нашата дивизия се придвижваше с влак до Москва. Първата загуба понесохме даже без да срещнем противник - нашия влак беше взривен от партизаните - аз имах късмет бях във вагон, който остана невредим, но нашия полковник нямаше такъв късмет, също и няколко платформи с техника. Ние изскочихме от вагоните с оръжия в ръка, готови да покажем на тези руснаци как се сражава елитна част на Вермахта. Но нас ни посрещна само тихата гора. Така за пръв път се сблъскахме с партизаните. По-късно те се превърнаха в истински бич Божи за нас, когато отстъпвахме след Сталинград.
Сталинград - там стреляха даже с камъни - от нашата техника нямаше никаква полза, защото не можехме да се движим в условия когато града е разрушен и улиците са засипани с камъни и всякакъв боклук. За това временно ни прехвърлиха в пехотата. Там и ме раниха. Не, не ме уцели куршум,  а сапьорска лопатка в ръцете на един руски сержант. Аз никога не бих си помислил дори, че такъв инструмент може да се използва в бой. Ние знаехме точно, че на горните етажи на една от къщите, която беше почти в наши ръце, бяха останали група вражески войници - не повече от 8 човека. Те продължаваха стрелбата, но скоро им свършиха мунициите. Тогава получихме заповед да ги обезвредим и вземем в плен. Какво лошо можеше да се случи - тя бяха без патрони, помощ нямаше и къщата беше обкръжена. Никой не очакваше, че ще атакуват без оръжия. Ние с автоматите разчитахме на лека победа, когато те изскочиха неочаквано от един ъгъл с тези лопатки в ръка и стана страшно. После разбрах, че руснаците се обучавали да се бият с тези инструменти, даже специално точат върха им за да могат по-лесно да секат. По-късно в болницата разбрах, че руснаците успели да пробият обсадата и да се спасят. Това беше невероятно - само с лопатки в ръце! След изписването ми от лазарета участвах в още много боеве, но навсякъде ми вървеше: както се казва минавах между капките. В крайна сметка бяхме принудени да уважаваме руснаците като отлични войници. В края на 1944г. разбрах, че тази наша кампания няма да свърши с нищо хубаво за мен. За това се реших да дезертирам - по това време строга дисциплина нямаше, често имаше дезертьори и никой не им обръщаше внимание.  Успях да стигна до най-близкото международно пристанище, което все още работеше и се качих на един кораб за Аржентина.
[embed]https://youtu.be/7dNaM8eTbh0[/embed]

Митът за "несметните" германски пълчища през юни 1941г.

Дилян Иванов

Този мит се създавал от руските историци през първото десeтилетие след ВСВ и бил окочaтелно оформен в шесттомното издание на „История на Великата Отечествена война на Съветския съюз“. Във втори том посветен на отразяването на „вероломното“ нападение било отбелязано „ В навечерието на 21 юни 1941г. на границата на СССР завършило съсредоточването и разгръщането на 190 напълно окомплектовани и технически оборудвани германски и съюзни дивизии. На страната на противника общия брой дивизии бил:
От началото 84 пехотни, 17 танкови и 13 моторизирани (общо 114) германски дивизии, към които добавили  14 румънски, 4 унгарски и 2 словашки дивизии (общо 13), последните които не можели да се сравняват нито по въоръжение нито по боеподготовка с германските такива. Общата цифра от 134 дивизии обаче не впечатлявала. За това историците добавили още 4 дивизии на норвежката армия започнали участие в боеви действия едва през месец юли, както и 16 фински дивизии, които пък никога не преминали съветската граница по време на цялата война. Но и тези общо 154 дивизии на страната на Вермахта се сторили малко на историците. Наложило се да припишат още 24 пехотни, две танкови и една мотострелкова дивизия от резерва на върховното Главнокомандване, които в такова количество се появяват на фронта едва при битката за Москва. Добавени били още 9 дивизии охраняващи фронтовия тил от войници с по-голяма възраст от обикновената.  С изключение на окупационните войски в Западна Европа, това било всичко,  с което разполагал Хитлер (190 дивизии) – знаменито число, заето по-късно във всички докторски дисертации и учебници.

Конфигурация границы и дислокация войск противостоящих сторон на 22 июня 1941 года на Южном направлении

Автор: Helgi – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16513252


Любопитното е, че през май-юни 1941г. същите цифри докладвал на Сталин, началника на разузнаването на щаба на Червената армия генерал-лейтенант Голиков. Сталин обаче не успял да изпадне в ужас. И то основателно, защото по това време в Червената армия имало вече 303 дивизии. Според справката на заместник-началника на Генщаба Ватутин само в състава на войските в четирите погранични района се намирали 82 пехотни, 40 танкови, 20 моторизирани, 7 кавалерийски, 10 дивизии на НКВД (общо 159 дивизии). Към тях можем да добавим 16 дивизии на втория стратегически ешелон, вече прехвърлени на територията на западните окръзи. Освен това имало още 51 дивизии съставлявали резерва на главното командване.  И така срещу навлизащите на съветска територия войски, Сталин е можел да противопостави 226 дивизии. Що се отнася до военната техника, то против 3600 германски танка – противостояли 13 900 съветски, против 3500 германски самолети – 10 700 съветски самолети.
„Има една неоспорима аксиома на военното дело“ – хладнокръвно разсъждавал Сталин – „Германия не само няма стандартното и необходимо в случая трикратно числено превъзходство, но и тя в пъти изостава по огнева мощ на съветската армия.“ Да се напада по такъв начин не само не  бива, а и противоречи на всякакъв здрав разум.

Table composed by the author according to: История второй мировой войны. Т. 4. С. 18; 50 лет Вооруженных Сил СССР. М., 1968. С. 201; Советская военная энциклопедия. T. I. M., 1976, С. 56; Боевой и численный состав Вооруженных Сил СССР в период Великой Отечественной войны (1941 – 1945 гг.). Статистический сборник № 1 (22 июня 1941 г.

Подялбата на Европа през 1940-41 година.

 Дилян Иванов
Посететте ни на новия сайт: www.bghistory.info

С настъпването на 1941 година в Германия посрещнали Коледа за втори път в състояние на война. Но нападателната война се усещала само по доставките на австрийския шоколад, белгийското масло и френските вина. На празничната трапеза питките от жито, което било доставяно от Русия носело чувството за доброто бъдеще, което жителите на великия Райх очаквали от своя фюрер.
А германският фюрер Адолф Хитлер на първи януари на важно съвещание на военното командване заявил :

„Русия ще ни създава все повече проблеми. На Сталин също са нужни успехи. Той иска да получи наследството на разгромената Европа. За това е необходимо Русия да се разгроми“

Съветска Русия посрещнала 1941г. също със статуса на агресор, заради войната с малката Финландия. Тази малка война обаче практически не променила мирния начин на живот в страната, войната на Запад била все още далеч от тях. Съюзникът им  - Германия печелил победа след победа и нямало причина някой от съветските граждани да се притеснява излишно. И никой от тези безобидни хора не знаел, че два велики диктатора и не по-малко два велики злодея вече чертаели на военните карти, крехката граница между живота и смъртта. Много години след това в едно интервю маршал Василевски невнимателно ще сподели:

„ През януари 1941г. на стратегическите военни игри с участието на висшия команден състав на въоръжените сили проведохме основните варианти на оперативния план за война против Германия. За протичането на игрите и особено за нейните разбори наблюдаваха Сталин членовете на Политбюро. “

Интервюто на маршала било засекретено, т.к. пораждало твърде много въпроси за загадъчния план, който никой от историците не споменават. Присъствието на военните игри на цялото висше военно командване свидетелства обаче, че зад този план стои някаква изключителна важна стратегическа цел, поставена доста преди януари 1941 година.
На 5 май 1941г. залата за заседания в Кремълския дворец била запълнена от около 2000 випусници на Червената армия и факултети на гражданските ВУЗ-ове. Тържественото събрание открил Йосиф Сталин. В този ден снимането било забранено. А това, което е говорил съветския вожд никога не било публикувано, а се знае само от спомените на присъстващите на тържеството хора.

„Мирната политика е добро нещо, преди водехме линия на отбрана, а сега когато нашата армия е въоръжена с техника,  когато станахме силни, трябва да преминем от отбрана в нападение!! „.

Военните посрещнали тези думи с бурни овации и после с възторжен шепот предавали думите на своите другари. Писателят Всеволод Вишневский ще запише в дневника си:

„Речта на Сталин има огромно значение – ние започваме идеологическо и фактическо настъпление в името на революционизирането на Европа. Нашият поход на Запад, е възможност за която отдавна мечтахме.“

По ирония на съдбата именно на този ден в отдела на Държавна сигурност се получила шифрована телеграма от резидента на разузнаването в Берлин. В съобщението ставало дума за думите на Адолф Хитлер пред група немски офицери. Както и речта на Сталин, тя също не била публикувана в печата:

„В най-скоро време ще възникнат събития, които ще се сторят на много хора неразбираеми. Обаче това действие, за което споменавам се явява държавна необходимост. Червената напаст повдига глава над Европа“.

По това време от 12 вече окупирани страни в Европа, Червената армия според договорките заела териториите на 5 от тях.Как протичат събитията по хронология:

Септември 1939г. – германската армия окупира западна Полша

Септември 1939г – Съветската войска заема източна Полша.

Март 1940г. - германската армия окупира последната част независима Чехословакия.

Март 1940г. - Съветската войска окупира 11 % от територията на Финландия, страната която сама подтиква към съюз с Германия.

Април 1940г. – германската войска окупира Дания и Норвегия.

Май 1940г. – германската войска окупира Белгия, Холандия и Люксембург.

Юни 1940г. - Съветската войска навлиза в Литва, Латвия и Естония.

Юни 1940г. - германската войска окупира Франция.

Юли 1940г. - Съветската войска заема Бесарабия и Северна Буковина.

Април 1941г. - германската войска окупира Югославия и Гърция.

В средата на 1941г. вече нямало повече какво да се дели в Европа и схватката между двата съюзника изглеждала неизбежна.

"Безсмъртният" войник, участвал в шест войни

Публикувано във факти.бг:Константин Карагьозов

Посетете ни на новия сайт :www.bghistory.info

Адриан Картон ди Виарт e "безсмъртният" войник, участвал в шест войни и безброй битки в продължение на 50 години. Белгийският аристократ оцелява след единадесет тежки наранявания - води пехотни войски на три континента, преживява две самолетни катастрофи, стрелян е в главата три пъти, губи око, ръка, бял дроб..., но доживява, за да прекара старините си в голямо имение с жена два пъти по-млада от него.

Ди Виарт се ражда на 5 май, 1880 година в Брюксел. Произхожда от аристократично семейство откъм бащина линия, а майка му е ирландка. Когато той е едва на шест години тя умира, а семейството му се мести в Кайро. Баща му се жени повторно, а мащехата му го праща във възпитателно училище в Англия.

Постъпва в колеж, но не след дълго избухва Втората Англо-бурска война и пътят му го отвежда другаде. Стартиралият конфликт между британци и холандци в Южна Африка го сварва едва на 20 години, но това не му пречи да зареже образованието си и да се присъедини към британската армия, представяйки се за 25-годишен. Скоро след това е застрелян в корема и изпратен обратно в Англия.

Не след дълго обаче отново се присъединява към контингента в Южна Африка и е повишен във втори лейтенант. Холанците са победени през 1902-а, а самият той получава британско гражданство след войната.

 

 

Първата световна война заварва Ди Виарт в Британска Сомалия. Там той се сражава срещу религиозното народно опълчение на дервишите, борещи се за своя собствена държава срещу силите на Великобритания, Италия и Етиопия.

На 17 ноември, 1914-а, Ди Виарт и неговият камилски корпус атакуват един от фортовете на дервишите, но безуспешно. Защитниците застрелват "безсмъртния" в главата два пъти. Вадят едното му око, отнасят част от лявото му ухо, но така и не успяват да го убият. Награден е с медал за специални заслуги.

Редицата наранявания обаче не плашат Ди Виарт, а напротив - те го удовлетворяват и окуражават още повече. Завръщайки се в Англия, той заявява, че иска да замине за Западния фронт, където според него е "истинското сражение".

По време на Втората битка при Ипер (1915) артилерийски залп разкъсва лявата му ръка. Полевият доктор му споделил, че може да спаси част от крайника, но Ди Виарт не бил особено притеснен - дори отхапал два от пръстите си, опитвайки се да се отърве от болката. В последствие ръката му била ампутирана изцяло.

Вече в ролята на подполковник, Ди Виарт се сражава и в битката при Сома (1916), една от най-мащабните по време на Първата световна война и в човешката история изобщо. От 2-и до 3-и юли той удържа позициите си, въпреки, че е превъзхождан числено. И тук не жертва малко - губи част от черепа си, наред с тежка рана в глезена. Награден е с най-престижният военен орден на Великобритания - "Викториански кръст".

Нещата обаче не приключват дотук. В битката при Пашендейл (1917) е застрелян в хълбока, а остатъка от лявото си ухо губи в битката при Арас (1917). Наред с това е застрелян още веднъж в крака.

Въпреки всичко това, накрая Ди Виарт казва: "Ако трябва да съм честен, войната ми допадна".

След това "безсмъртният" изпълнява различни мисии за Великобритания в Съветско-полската война, Полско-украинската война, Полско-литовската война и Втората световна война. Премеждие след премеждие той оцелява. Оцелява при свален самолет над Литва, при кавалерийска атака на руснаците над влака, в който пътува за Варшава и при още куп други случаи.

През Втората световна война достига ранг генерал-лейтенант и става личен представител на самия Чърчил. Оттегля се завинаги от военното дело през 1947 година на 67-годишна възраст. Прекарва старините си в охолство в Ирландия, където умира от естествена смърт на 5 юни 1963-а.

Азите - боговете на Севера

Дилян Иванов

Под името Ази или Асен (на немски) се разбирало основна група богове на Севера (скандинавската митология). Според една стара немска енциклопедия(http://www.zeno.org/) следи от това име се намират в живота на римския император Октавиан Август, където се казва :

"един от предшествениците на смъртта и обожествяването на Август след това е и обстоятелството, че на една, построена в негова чест колона мълния изгорила C-то на неговата титла (име) така че вместо CAESAR Augustus станало AESAR . Тази дума на етруски език означавала "Богове"(на исландски As,мн.ч.: Asir) и тук очевидно е показано, че Август би бил причислен в рамките на C(100) дни към боговете"

Дори и да не може тук да се отрече приликата между етруското AESAR и исландското Aesir то това е единичен случай и е трудно да се изгради солидна хипотеза поради липсва на други доказателства за езикова и религиозна свързаност.

Едва 300 години по-късно намираме думата "Asen" отново при Hesychius, който казва :

"Asoi theoi apo Tyrrhenôn" - Азите, боговете при тиренците.

Още 330 години по-късно (550г.сл.н.е.) чуваме от Йордан, че готите след една блестяща победа над войската на Домитиан, обявили своите военачалници за Богове и ги нарекли АСИ. Освен това в множество езици като галския, остиакския, асанишкия думата Аз се използвала за определяне на най-върховното Божество. Според някои езиковеди така се е казвал и Митр-Ас, върховния бог на персите, което на персийски означава нищо повече от "големият Ас(Бог)".

Още повече забележително става, когато един от най-старите автори на скандинавския Север, Снори Стурлесон разказва, че това име на боговете е било едновременно името на един народ, заселил в дълбока древност Севера..

Снори разказва :"Реката Tanaquisl (Танаис, днешната Дон), разделяла света на три части :на изток земята се наричала Азия или Асия, на запад Европа. Земите на изток се казвали Асахайм (дом на азите), а столицата - Асабург. В тази крепост живял цар Один.автор и източник

Там се намирало голям жертвен храм и 12 върховни жреци на храма, които освен жертвоприношенията се грижили за реда и правото в тези земи. Те се наричали Диар или Дротнар (Богове или Господари) и целия народ трябвало да им служи и да ги уважава. В земята на тюрките (продължава Снори) Один притежавал големи владения. По това време пълководците на римляните с оръжие в ръка подчинявали целия свят и принуждавали всички народи да им служат. За това някои от водачите им избягали от страните си. Один бил пророк и знаел, че е е определено, неговите нсалденици да управляват северната половина на света. За това той оставил братята си Ве и Вили да го заместват и заедно с 12-те жреци Диар напуснал страната си, първо в посока север към страната Гарда-рики (старонорманското наименование на северозападна Русия(Новгогород),означаващо страна на градовете(кули)) и след това на юг към Саксония.

източник

Във всяка страна, която покорявал, Один оставял по един свой син за управител. Той обаче тръгнал по море на север и се установил на един остров, който се наричал Одинс-ай Odins-ei (Odense).

След това Один изпратил Хефиона или Гефиона (един от четирите върховни богини на асите) да търси нова земя.

Тя стигнала до Gylfe (главен шведски крал), който й обещал толкова земя за заселване, колкото успее да изори с рало с четири бика за един ден. Гефиона имала от един великан от Jotunheim (йотите са били най-първото население на Севера и непримирими врагове с асите) четири сина, които тя превърнала в бикове и те теглили ралото толкова силно ралото, че успели за един ден да изорат едно голямо парче земя от царството на Гилфе и да го откъснат в морето,наричайки го Зееланд. Там заживяла Гефиона и се омъжила за сина на Один Скиолд.

Скиолд станал родоначалник на датските крале. На мястото на откъснатото парче земя се образувало Mälersee, на което имало толкова много пристанища колкото на предпланините на зееланд.

източник

Один чул за привлекателността на земята, дошъл и си избрал парче земя за живеене и построил голям храм според обичаите на азите. Один дал на всеки от 12-те върховни жреци място за живеене:

На Ниорд дал Ноатун, на Фреир дал Упсала, на Хаймдал дал Химинбиорг, на Тор дал Теудванг, на Балдер дал Брайдабик и т.н. Така Асите -Один и неговите 12-жреци, както в Азия, така и на Севера, принесли жертва и хората дълго време ги приемали за богове и боготворили."

Това били Азите според най-стария историк на Севера, един заселил се на север, образован скотовъдски народ, който със своята смелост и духовно превъзходство подчини народите на Севера, народ който разнасяше Изкуство и Наука и бил боготворен от тях.

Мъже богове на на Азите:

1. Один или (Водин, Вотан) - върховен бог, бог на мъдростта и войната. Баща на голяма част от асите.

2. Тор - най-силния измежду боговете и хората. Бог на гръмотевиците, бурите и плодородието.

3. Фрейр - най-милостивия, бога на Слънцето, бог на земеделието и на плодовитостта, син на Ньорд и брат на Фрея. По произход също един от ваните.

4. Видар - богът на мълчанието. Син на Один, свързан с отмъщението, защото убива Фенрир, погубил баща му.

5. Балдур - най-добрия, най-блестящия. Известен и като Балдр, Балдер, бог на светлината

6. Али или Вали - най-добрият стрелец с лък. Роден с цел да отмъсти на Хьод за убийството на Балдур.

7.Ньодр - бог на морето и ветровете. По произход той е от боговете Вани, но е даден като заложник на Асите като гарант за сключеното примирие след войната между двете групи богове. Остава да живее сред Асите и е считан за един от тях.

8.Хеймдал - пазачът на райските порти, пазител на боговете, връзка между техния и земния свят.

9. Уллер - един смел воин, бог, изобразяван с лък и ски.

10. Форсети - потушител на всички конфликти и несъгласия, бог на справедливостта и истината.

11. Тир - богът на самообладанието и безстрашието, бог на войната и героичната слава.

12. Брага или Браги - бог на поетите.

13. Хьод (или Хьодер) – сляп бог, който, воден от Локи, убива със стрела от имел своя брат Балдур.

• 14. Локи – бог на злото и огъня, известен с непостоянството и лукавостта си.

• 15. Хьонир – ас, отишъл като заложник при ваните.

• 16. Магни – син на Тор, бог на физическата сила.

• 17. Моди – син на Тор, покровител на берсерките.

• източник

Жени богини на Азите:

1. 1.Фригга - първа сред богините, жена на Один.

2. 2. Идуна - богиня-аз, жена на Браги, богиня на вечната младост.

3. 3. Фрея - богиня на любовта, красотата и плодовитостта, най-красивата сред богините. Като дъщеря на Ньорд и сестра на Фрейр, нейният произход е от божествата вани.

4. 4. Йорд (Земя) - богиня на земята, майка на Тор.

5. 5. Герда - жената на бог Фрейр

6. 6. Лага - спътничка, приятелка на Один

7. 7. Ринда - майка на Вали

8. 8. Гефиона или Гефьон (Гефиун) – богиня на мъдростта и целомъдрието.

9. 9. Фула - прислужница и помощница на Фригга

10. 10. Льобен или Лофн - богинята на брачната любов

11. 11. Ейра - богинята на лекарствата

12. 12. Сийона или Сийофна - богинята на нежността

13. 13. Суртра - богинята на ума, интелекта

14. 14. Син - богинята на справедливостта

15. 15. Вьор ил Фьор - богинята на изпитанието на сърцето, което познава всички тайни

16. 16. Вар - богинята на истината и верността

17. 17. Алин - приятелка на Фригга и богиня защитница на хората

18. 18. Гна -посланичка на богиячта Фрига

19. 19. Сол - богинята на слънцето

20. 20. Бейла ил Бил - слугиня на Фрейа

21. 21. Сага – единствената дъщеря на Один, богиня на поезията и руните предполага се че, е друго име за Фриг или Гефиун .

22. 22. Сиф - съпруга на Тор.

23. 23. Нана – съпруга на Балдур.

24. източник

Накратко от изложеното дотук можем да заключим:

1.Боговете на Севера начело с Один идват от Азия и земите на изток от река Дон.

2. Те се наричали Аси или Ази и били предвождани от Один и 12-върховни жреци-богове Диар.

3. По времето, когато Рим завладявал света с оръжие, азите водени от Один и 12-те жреци напуснали Азия и завладели много земи на Северозападна Европа.

4. Те донесли една по-висока култура и знания на местните народи.

5. Именно заради това те били почитани и приемани като Богове с времето от местното население.

Допълнение:

Древен егейски надпис от остров Лемнос:

Лемноската стела е намерена на едноименния егейски остров близо до Каминия с датировка между 7 и 6 столетие преди Христа. Превод: front: A.1. HoPAIES: NAPHoTH SI ASI: Хораиес (име) плува (би се) срещу азите (азиатците)
A.2. maraš:maf - морското зло - (контекста говори за азите)

 

 

Чистката след 9 септември преди Народния съд

източник

Според един комунист, в чиято вярност в комунизма не можем да се съмняваме - Димитър Иванов, работил от 1976 до 1990 година в ДС отдел Шести в Шесто управление призовава:

«бърза и безмилостна разправа със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните и техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПОГИВАТ И ХОРА ЧИЯТО ЕДИНСТВЕНА ВИНА Е ЧЕ ИМАТ ЛИЧНИ НЕПРИЯТЕЛИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ИЛИ РАЗПОЛАГАТ С НЕУДОБНА ЗА ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ" (Д> Иванов «От десети до Десети» 2004г.)

Ето един пример :

Бившият специален "агент на прикритие" от ДС през 70-те и 80-те години Стойне Христов. В едно интервю на Ваня Панова с него той отговаря:

"Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че агент № 5 беше Тодор Живков.
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузов, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя."

[caption id="attachment_1588" align="alignleft" width="293"] Мирчо Спасов[/caption]

.....На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

Че е имало масови избивания без съд и присъда СПОР НЯМА, въпросът е КОЛКО?

На 16 ноември 1944г. Антон Югов докладва в Политбюро, че до този момент са арестувани 28 630 души. След 4 дни министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев съобщава на Георги Димитров в Москва, че пред Народният съд ще бъдат изправени 10 000 души. Къде изчезват останалите арестувани 18 630 души?

Нека чуем интервюто на журналиста Наско МАНДАДЖИЕВ с Мирчо Спасов:

» В това време генералът ръководеше отдел “Задгранични кадри” на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили. Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре. Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: “Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на “Мечката” /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови”.

Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време.

Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”, пристигали каруци с хора от града и селата, камиони “Опел блиц” от провинцията, използвали и влакове.

Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).

Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: “Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне”.

И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите. “Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”

Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота… Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с “нощта на дългите ножове”.

Според данните , които народния обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП, до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6.10.1944г. за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души..

Георги Петров

5000 за по-малко от месец, а до 20.11 има още месец и половина..

през октомври 1944г. ж България пристига американския журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9.09. е около 10 000. А според Димитър Иванов са около 20 000. Според професор Шарланов известните досега надеждни архивни материали утвърждават цифрата 30 000.

Да чуем какво казват вождовете:

„ЦК на БКП  съобщава на 15.09.1944г. Г. Димитров  :“в първите дни на революцията, стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце.“

На 1.10. му съобщават още:

“във връзка с известно недоволство , изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища“ извън високопарните слова на другарите какво разбираме от този текст

1.има незаконна чистка (убийства без съд и присъда)

2. 2.съюзните партии на БКП в правителството са недоволни от изключителното насилие и жестокостта
3. 3.чистката (убийствата и арестите) няма да спре, но ще продължи под друга „по-приемлива за обществото форма“ на "Народен съд"

Докато съдът започне да действа (както казва Трайчо Костов), негласната ликвидация на лица без съд и присъда продължи....

Вестник „Работническо дело“ на 25.09.1944г. призовава в своята уводна статия „Отмъщение“ :“Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!“

Министърът на войната Дамян Велчев не издържа и на 15.11.1944г. изпраща доклад до Министерски съвет, в който пише че само за 2 месеца от 9.09. до 15.09.1944г. бяха убити или безследно изчезнали 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани) 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени. За сравнение разстреляните в Катинското клане полски генерали,офицери,подофицери и войници наброява малко над 4000!

Дамян Велчев www.lostbulgaria.com

На 20.12.1944г. НС започва да съди. Колко партизански глави обаче трябваше да бъдат отмъстени?

Във връзка с НС Цола Драгойчева възлага на ОФ комитетите и кметствата да съберат данни за „Загиналите по време на фашизма“ – според тези данни загиналите през годините 1923-1941 са 5134, а през 1941-44г. са  2320.

Според сведение за издевателствата на фашистите“ съхранявано в Архива на МВР, общият брой на убитите партизани, ятаци и съчувственици от всички партии през годините 1941-44 е 1937 души.

В обвинителната си реч главния обвинител Георги Петров ще каже, че през 1941-44 гражданските и военните съдилища са издали 3299 смъртни присъди, от тях изпълнени били 357. Според друг официален документ, предоставен на 6.01.1945г. на главния прокурор на министъра на правосъдието от военно-съдебната служба на Министерството на войната от 01.1941 до 09.1944г. военните съдилища са осъдили на смърт 1590 лица, от тях екзекутирани са били 199 души.

Коя от тези цифри си бе поставил да постигне за цел Народния съд?

В края на 1946г. Васил Коларов съобщава на мирната конференция в Париж, че по време на съпротивата през годините 1941-1944 в България са загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци, а общо жертвите след 9 юни 1923 до 09.1944г. надминавали 35 000 души и тази цифра изглежда е била тайният ориентир на незаконното и на законното възмездие.

ползвани източници

http://desebg.com/ и откъси от Книгата на Стефан Цанев "Български Хроники" Том 4
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Амазонки и сармати по поречението на Амазонка (Танаис-Дон)

източник

 

Река Танаис (днешна Дон) се наричала Амазонка или Амазония,според преданията записани от гръцкия историк Херодот през 5 век пр.н.е. също според други на бреговете на Меотийско море (Азовско) и по долното течение на река Дон някога живели войнствените жени амазонки.

Първоначално те обитавали бреговете на река Термодонт по всяка вероятност река Хелис, днешната Кизил-Ирмак в Мала Азия, на южният бряг на Черно море. Преданията разказват, че част от тях, след жестоки битки попаднали в плен на гърците, и били отправени на три кораба в Елада, но по пътя успели да убият всички пазачи и след дълго лутане стигнали земите на скитите, в местността Кремна, на брега на Азовско море.(Меотида не съществува по времето на аргонавтите и на старите гръцки карти) Оттук, както разказва Хеланик, съвременник на Херодот, амазонките нападнали живеещи в близост народи и даже стигнали до Атика (Гърция).

Амазонките се считали дъщери на бога на войната Арес, били отлични ездачки, носили желязно оръжие, меч, копие, кош и лък. За своето мъжество и телосложение те се считали по-скоро за мъже, отколкото жени и даже в битките и геройските подвизи превъзхождали в много мъжете.

източник

Нека обърнем особено внимание на Хекатей - старогръцки писател, историк, географ и политик. Принадлежи към първите историци (задно с Кадъм от Милет), които предават древните генеалогии. Хекатей се споменава като автор на два труда: географски – „Периегеза“ (Земеописание) и исторически – „Генеалогии“. „Земеописание“ е в две книги, едната за Европа, а другата – за Азия. С методите си на изложение, съчетаващи география, етнография и история, Хекатей се счита за предшественик на Херодот, а заедно с Анаксимандър – за основоположник на научната география.

Относно произхода на амазонките според Хекатей те говорили на тракийски диалект!

за етимологията на думата амазонка вижте тук :"Произход и етимология на амазонките"

източник

 И ето гръцко-римския историк Плутарх през първи век от н.е., ползвайки древните митове за амазонките, записал следното предание за тях на река Амазонка или Дон:

«Един цар, владеещ долното течение на реката му се родил син от амазонката Лизипа, който нарекли Танаис. Танаис възмъжал и показвал велики военни способности: точно стрелял с лък и притежаващ необикновена физическа сила, превъзходно владеел меча и копието, въздържал се във всичко, странял от жените, почитал само бог Арес и накрая си дал обет за целомъдреност.

Богинята Афродита, жалейки да го съблазни, много пъти му се явявала в образите на прекрасни момичета, но младия красавец равнодушно ги подминавал, твърдо спазвайки своята клетва. Решила да отмъсти за това пренебрежение, богинята го накарала да се влюби в собствената си майка. В началото Танаис мъжествено се борил със своята страст, но накрая не можел да се бори повече със себе си и желаейки да остане верен на своята клетва, се хвърлил от високия бряг на река Амазонка и оттогава реката започнала да се нарича и Танаис. (Плутарх «Танаис» гл. ХІV, 1-2.)

Дори и това да е само мит или легенда, е нужно да се отбележи, че според най-новите научни изследвания , в основата на всеки мит, всяка легенда има определена доза истина. Скитите пристигнали в съвременна южна Русия от Азия около 15 век преди новата ера според Херодот. Гордият, свободолюбив народ на Сарматия се появил в сегашното Заддоние също от Азия, Мидия, по молба на скитите, за защита от техните врагове.

Тези народи били родствени и говорели един и същи език, но само на различни наречия.  Скитите били земеделци, а сарматите всичките воини, дори и жените им, те били добри ездачки и се сражавали заедно с мъжете. Сарматските жени били почитани и дори се ползвали с някои привилегии. Това пишат древните автори.

В осетския език са съхранени древните арийки корени на иранския език пехлеви, думата «дон» означаваща вода, и думата «дан» - река. В Осетия към имената на всички реки се добавяла «дон»: Ар-дон и др. (Исследование Н. Зейфлица. „Сборник сведений о Кавказе”, том ІІ, 1872 г.).

Думата Танаис няма гръцки произход, а арийски и приета от гърците от живеещи по поречието на реката народ танаиди. На ведически санскрит, езикът на Риг-Веда, лежащ в основата на индоевропейските езици : Дану – danu — река. Реката на амазонките живеещи по южното Черноморско крайбрежие носи името Термодон(т), където ясно се вижда наставката -дон река и корена Терме- топъл, затоплящ. Това е старото тракийско име на град Солун, както и прозвища на богинята Хера и Аполон (Елида). Река със същото име Термодон се намирала в древна Беотия и се вливала в Евбейско море. (за Беотия - предгръцки градове в Беотия). Следователно хората които са нарекли реката на амазонките вероятно е говорил тракийски език, а Термодон се превежда като "топлата река".

 

Да се дава клетва или обет за целомъдрие от даден воин, за да може да се посвети изцяло на военни подвизи за постигането на някаква цел е било смятано за най-висша добродетел от древното Днепърско и Донско казачество. Отправяйки се в поход срещу неверниците, с цел отмъщение за техните нападения, разорения и отвличане на своите, казачеството давало обет за целомъдрие и трезвост и го изпълнявало като свещен акт. Това въздържание нямало толкова физиологично, а в основата си морално-психическо значение. Целомъдреният и трезв човек е твърд в своите убеждения, целенасочен и настойчив. Само такива хора достигат до заветната цел, а не пияници и развратници. А ако такива воини действат заедно, обединени от една обща идея, то такъв военен строй е подобен на ураган и може да съкруши всичко и всички по своя път. Такъв е бил всичкия народ Сарма (Сармати) древните заселници на Дон и родственик на партите, от гръцкото партенос – девствен. Следователно легендата описана от Плутарх, ясно и ярко описва древните заселници на река Дон.

източник

Евграф Петрович Савельев АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОЧЕРКИ на река ДОН. http://ru-sled.ru

Превод Дилян Иванов

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Български филм за Орфей (с руски субтитри)

Древната държава Ахиява (Мала Азия)

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Най-важното царство в Западна Анатолия през бронзовата епоха (в края на 13 век пр.н.е.) е било това наречено Ахиява (Ahhiyawa). За съжаление не знаем много за него, дори точните му граници и произхода на населението му. Мнението на схолистите относно Ахиява е силно противоречиво. Някои го свъързват с икономическите форпостове на Микенската цивилизация на анатолийското крайбрежие. Има вероятност за политическо и военно присъствие като конфедерация или нетраен съюз между градовете от микенския период в Гърция, Родос и Тракия. Сходството между имената на Ахиява и ахеите на Омир от този период предполага някаква връзка между тях. . Occam's Razor предполага че най-простото обяснение за това е че това са Ахиява и Ахея са имена на едно и също цартсво. Гърците са нямали 'w' (Ahhiyawa) и за това са го изписвали то Ахея или Ахия (Ahhiya and Achaea). Микенци или не Ахиява е била разположена между заподномалоазийския бряг  лувийското царство Арзава (Arzawa) както и това Лукка на югоизток. Ахиява става известна през 15 век преди новата ера, но едва през средата на 13 век усложнява отношенията си с Хетската държава, която успява да подчини съседната Арзава (като васал). Според хетските хроники е записана и като държавата на Екмеш или Еквеш (Ekmesh or Ekwesh). Ахиява става един от главните царства в този период благодарение на силната традиционна морска търгоовия на важни стоки във сирийските градове и чрез тях с Асирия.

Името „еквеш“ е много близко до индоевропейската дума за кон. Подобна е латинската дума 'equa' произнасяна 'ekwa'. През този период индоевропейците започват да губят монопола си върху използването и отглеждането на коне, но са все още доминиращи в света относно използваните коне, което може да означава, че еквеш са били клон на индоверопейците. Ако еквеш и Ахиявите са едно и също нещо, то те са били ахеи или ахеици и използващи колесници. 

В края на същия век (13) започва да се руши установения дълго време ред и свят поради катострофи и бедствия. Доставките на продукти се нарушила поради увеличение ръст на нашествията, които в крайна сметка довели до унищожаването на Хет и ската държава както и на много анатолийски и сирийски градове около 1200 г. пр.н.е. Терминът „морски народи“ се използва за обощаване на тези всички завоеватели. Според множеството сведения изглежда произхода на повечето от тях е бил западна Анаатолия (областите включваши Ахиява, Лукка, може би дори Каркиса) или от континентална Гърция (микенсци бягаши от дорийското нашествие) или от островите между тях. Изглежда че и царството Ахиява също е претърпяло колапс и неговите жители за тръгнали да търсят нови територии за заселване.

Допълнителна информация: Edward Dawson, from Hittite Diplomatic Texts, Gary Beckman (Second Edition, 1999), from The Kingdom of the Hittites, T Bryce (1998), and from External Link: Hittites.info (dead link).

                Хронология на събитията и сведенията за Ахиява     

1. около 1450 пр.н.е. – оърви сведения за Ахиява намираща се на западното крайбрежие на Мала Азия, спомената в хетските текстове, но все още без особена важност. Столицата на Ахиява се намирала във Милавата или Милаванда (гръцки Милет).

     2. около 1430 пр.н.е.  Мадувата от Зипасла (Madduwattas of Zippasla) се жени за Курунта, дъщерята на царя на Арзава Купанта и по този начин печели претенциите за неговия трон. Той премества столицата на държавата си в Арзава и по този начин присъединява Арзава.

3. Около 1430г.  пр.н.е. Атарсия (Attarsiyya) единственият ни известен по име владетел на Ахиява.

               

около 1420 преди н.е. цар Атарсия завладява Алашия (Alashiya остров Кипър) нарушавайки договора между него и Милавата. Последният бяга в Арзава и оставя острова в ахиявски ръце. Хетите обаче при управлението на Арнуванда (Arnuwanda) превземат от своя страна острова, като остава неизвестно за колко време е бил под тяхен контрол. 

4. 1330? пр.н.е. Ахиява поддържа по това време мирни онтношение с Хетската държава. Тя дори изпраща статуята на главния им бог в столицата Хатуса, за да излекува болния хетски цар Мурсил II (Mursili II).

5. 1325 пр.н.е. – Ахиява е нападната от хетите, когато те успяват да завладеят съседната Арзава и така присъствие на хетския войски на Ахиявската граница. Може би като част от „студената война“ Ахиява спомага  свалянето от престола на владетеля на град Вилуса(Wilusa или Илион) от техния кандидат Пияма-Раду (Piyama-Radu) около 1245 пр.н.е.

6. 1250г. пр.н.е. Царят на Ахиява е „главния играч“ в Западна Азия и бива наречен дори „брат“ от хетския цар Хатусили III (Hattusili III), което говори за дипломатическия ранг на царя на Ахиява. Мирните отношения от последния век се влошават поради стремежа за надмощие между двете държави. Хетския цар споменава, че една о спорните територии между Ахиява и Хетия е била страната Вилуса.

Хетска керамика в Ахиява? На една типична хетска керамика е изобразен един анатолийски воин (около 1350г.пр.н.е.) вероятно ахиявец.

7.около 1245 пр.н.е. хетският цар Тудхалия V(Tudhaliya V (IV) в едно ит писмата си се оплаква, че Ахиява подклажда към бунт Тархуна-Раду (Tarhuna-Radu in the Seha River Land) – един от васалите на хетите в областта на реката Сеха. Хектсия цар няколко пъти призовава царя на Ахиява за сътрудничество при поддържането на мира и стабилността в западна Анатолия, но вероятно от това не е променило нещо, защото Тархуна се осмелил да обяви бунт срещу Хетия и бил подкрепен от Ахиява. И накря ибягва в Орловия връх в планината Харана (Eagle Peak ,Harana)

8. около 1240 пр.н.е. - царете васали в западна и югозападна Азия възстават срещу Хетската държава под ръководството на Пияма-Раду (Piyama-Radu), вероятно подкрепени от Ахиява. Името Пияма-Раду е вероятно с арзавски произход и именно той е бил изгонен от трона във Вилуса и установява контрол по-късно над тези територии. Хетският цар Тудхалия не успява да го вразуми, въпреки, че превзема града Милавата(Милет) и вероятно съседния нему град Атрия (Atriya).

9. около 1230 пр.н.е. - Амуру (Amurru) сключва договор с хетския цар, с който запазва морската търговия между Ахиява и Асирия. В хетското писмо се изброяват царете, на които хетския цар е бил от един и същи ранг: владетелите на Египет, Асирия, Вавилон и на последно място в списъка е царя на Ахиява.

10. около 1220 пр.н.е. - със залезът на хетската държава сведенията за Ахиява изчезват. 

Изглежда малко вероятно да е била победена от хетите, вместо това е доста вероятно да е била асимилирана от новите мощни държави на 12 век. Теоретично е вероятно Ахиява да е била въвлечена от микенците във войната им срешу Троя. С победата над Троя анатолийското крайбрежие остава отворено за гръцката експанзия и техния натиск принудила населението на Ахиява да търси нови, по-сигурни земи за живот. 

Друга вероятност е някоя група от Ахиява да може да се индентифицира с еквеш, част от морските народи. Това обаче може да се постави под въпрос, защото в египетските сведения, заловените египтяните еквеш имат един отличителен белег. За да се увери в броя на убитите (6000) и заловени (9000) врагове египетския фараон нарежда да се отрежат пенисите на необрязаните и десните ръце на обрязаните (мъртви?)врагове. Групата еквеш е отбелязана сред тези, които са обрязани. А тази особеност не е характерна за средиземноморските народи и така връзката между ахияви и еквеш остава съмнителна.

Превод от английски Дилян Иванов

източник http://www.historyfiles.co.uk